Решение № 2035 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 265/2016 г.

Решение № 2035 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 265/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Възраждане", Столична община (СО), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 6721 от 04.11.2015 г., постановено по адм. д. № 6596 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С него е обявена нищожността на Заповед № РД-46-11 от 22.06.2015 г., издадена от кмета на район "Възраждане", СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредба/та, НРУУРОЖТСО) е отменена настанителна заповед № РД-58-102 от 18.12.2000 г., издадена от същия административен орган и е прекратен договор за наем № ЖН-183 от 04.05.2006 г. за общинско жилище, находящо се в гр. С., бул. "Д. П." .№..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., и са присъдени разноски на Д. в размер на 410,00 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недостатъчно изследване на доказателствата и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че заповедта за прекратяване на наемни правоотношения не е административен акт като се позовава на практика на Върховния административен съд в тази насока. На следващо място се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи за нищожност на спорната заповед. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението за нейната законосъобразност и за необоснованост на изводите на съда за липсата на доказателства, конкретизиращи размера на задължението и периодите по месеци, за които се дължи наем. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - К. Г. Д. представя писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по жалба на Д. срещу Заповед № РД-46-11 от 22.06.2015 г., издадена от кмета на район "Възраждане", СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата и при съобразяване на Докладна, заведена в район "Възраждане" № ЖН-9301-17 от 03.06.2015 г., е отменена Заповед за настаняване № РД-58-102 от 18.12.2000 г., издадена от кмета на район "Възраждане", СО и е прекратен договор за наем № ЖН-183 от 04.04.2006 г. за общинско жилище, находящо се в гр. С., бул. "Д. П." .№..., вх. "...", ет. ..., ап. .... С обжалваното решение е обявена нищожността на обжалваната пред АССГ заповед. Прието е от първоинстанционния съд, че административният орган е издал спорната заповед, с която отменил настанителната заповед на Д. и прекратил сключения въз основа на нея договор за наем, с което не е съобразил разпоредбата на чл. 46, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗОбС и чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Съгласно предписанието на посочените разпоредби кметът на район "Възраждане", СО е разполагал само с правомощието да прекрати наемното правоотношение на Д. за общинското жилище, предоставено му по настанителна заповед № РД-58-102 от 18.12.2000 г., издадена от същия административен орган. Предвид това и като е съобразил чл. 99 АПК и чл. 20, ал. 6 НРУУРОЖТСО, съставът на АССГ е приел, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията по посочените разпоредби, при което административният орган да разполага с възможност сам да възобнови производството и да отмени заповедта. Изложил е също така съображения, че освобождаването на заеманото от наемателя жилище не се постига посредством отмяната на акта, от който е възникнало (Заповед за настаняване № РД-58-102 от 18.12.2000 г.), а посредством прекратяване на наемното правоотношение. Приел е също така, че прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Предвид това е направил извод, че начинът по който е изразено волеизявлението на органа не води до постигане на предвидената от закона цел, тъй като не прекратява наемното правоотношение. По тези съображения и като е цитирал съдебна практика на Върховния административен съд в този смисъл е намерил, че кметът на район "Възраждане", СО е постановил нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. В допълнение е изложил съображения, че от представените по делото доказателства не било безспорно установено по какъв начин административният орган е достигнал до извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. В заключение е обявил нищожността на оспорената пред него заповед. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОбС (в действащата към датата на издаването й редакция) не била административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно относимата редакция на чл. 46, ал. 5 ЗОбС (изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК. Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае заповед за прекратяване на наемно правоотношение издадена при действието на предходна редакция на чл. 46 ЗОбС и не е относима към спорната хипотеза. Обоснована на представените по делото доказателства и в съответствие със закона е преценката, направена от първоинстанционния съд, че Заповед № РД-46-11 от 22.06.2015 г., издадена от кмета на район "Възраждане", СО е нищожен административен акт. Заповедта за настаняване представлява стабилен административен акт и не може да бъде отменена на основанията, посочени в чл. 46 ЗОбС, каквото позоваване се съдържа в мотивите на заповедта, предмет на проверка. Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа който го е издал при изчерпателно изброени хипотези, каквито в настоящия случай не се твърди и установява да са налице. При точно прилагане на материалноправните разпоредби, освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта за настаняване, а с прекратяване на наемното правоотношение. Прекратяването на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 ЗОбС се предприема не поради пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти. За разлика от него, производство за възобновяване по чл. 99 и сл. АПК цели да се отстрани допусната неправилност на акта към момента на неговото издаване. В случая фактическо основание за издаване на обжалваната заповед е неплащане на наемната цена в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. По предписание на тази законова разпоредба дължимо от административния орган е било издаването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Вместо това, кметът на район "Възраждане" е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на Д. и е прекратил издадения въз основа на нея договор за наем. Правилно е съобразено от състава на АССГ, че заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения се определят със сключения между страните облигационен договор. Споделя се от настоящия състав и това, че прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Със спорния административен акт не е постигната предвидената от закона цел, тъй като с него не се прекратява възникналото наемно правоотношение. Ето защо, като е отчел липсата на материална компетентност на административния орган и като е изложил съображения, че допуснатите нарушения са особени съществени, поради което актът не може да остане в правната действителност, правилно първоинстанционният съд е обявил нищожността на заповедта. Доколкото решението на първоинстанционния съд, с което се обявява нищожността на оспорената пред него заповед се преценява като правилно, не следва да бъдат обсъждани релевираните в касационната жалба доводи досежно изводите, направени в обжалваното решение относно липсата на материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт и наличието на доказателства с оглед конкретизация на размера на задължението. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение