Решение № 19 от 13.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1291/2017 г.

Решение № 19 от 13.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1291/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба от частния тъжител Х. Х. Д. чрез повереника й адв. З. Т. срещу решение от 07.11.2017 г., постановено по внчхд № 1797/17 г. на П. окръжен съд, в частта, с която е отказано присъждането на разноски в полза на частния тъжител. В жалбата се твърди, че решението в тази му част е необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че след като наказателното производство е погасено по давност за наказателно преследване, справедливостта изисква възстановяването на сумите, заплатени от частния тъжител в хода на делото. Частният тъжител Д. и повереникът й адв. Т. не се явяват в съдебното заседание на касационния съд. Подсъдимите И. П. Р. и Т. Ф. А. А., не се явяват в съдебното заседание, редовно призовани и не се представляват. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило становище от подсъдимите чрез защитника им адв. К. Е., в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП дава становище, че в жалбата не се сочат касационни основания. Намира я за неоснователна и предлага решението на окръжния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 303 от 07.11.2017 г., постановено по внчхд № 1797/17 г. на П. окръжен съд е отменена присъда № 214 от 14.07.2017 г. на П. районен съд, 1 н. с., постановена по нчхд № 615/16 г. в осъдителната й част и наказателното производство е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване срещу подсъдимите за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. С решението е оставено без уважение искането на адв. Т. за присъждане на разноски в полза на частния тъжител Д.. Така подадената жалба следва да се остави без разглеждане. Видно от съдържанието й, с нея не се атакува прекратяването на наказателното производство, а отказът на въззивния съд да присъди разноски в полза на тъжителката. Предметът на касационното обжалване е лимитиран в нормата на чл. 346 от НПК, а актовете на окръжния съд относно направените разноски по делото не са сред подлежащите на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение