Решение № 4950 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14888/2012 г.

Решение № 4950 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14888/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Йозов Инджов от гр. Раковски срещу решение № 2416 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 857/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 103775 от 11.10.1999 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за изслужено време и възраст по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен). В заявлението е инкорпорирана негова декларация, че не работи от 3.08.1998 г. С разпореждане № 699 от 17.01.2000 г. му е отпусната исканата пенсия, считано от 11.06.1999 г. при индивидуален коефициент 1.823, изчислен от брутни трудови възнаграждения, получени за избран от него тригодишен период - от 1.01.1987 г. до 31.12.1989 г. и за времето след 1.01.1997 г. до 2.08.1998 г.

Със заявление вх. № МП-9309 от 8.02.2011 г. жалбоподателят е поискал да бъде изменена пенсията му за положен след пенсионирането осигурителен стаж. Със заявлението е представил удостоверение обр. УП-3 № 123 от 10.01.2010 г. на осигурителя "Кейт Вит" ООД, удостоверяващо осигурителен стаж за времето от 23.04.2009 г. до 23.12.2009 г. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е направило справка в Регистъра на осигурените лица и е установило незаявен от жалбоподателя със заявлението за първоначално отпускане на пенсията трудов (сега осигурителен) стаж за времето от 11.08.1998 г. до 10.12.1998 г.

2. След като длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е констатирало посоченото по-горе обстоятелство, за което между страните не се спори, то е издало разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (индивидуализирано така: по протокол ... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.), с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменило (намалило) размера на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за изслужено време и старост. В разпореждането са посочени новите размери на пенсията и началната дата, от която следва да се изплаща всеки един от тези нови размери. Последното изречение на това разпореждане има следното съдържание: "Надвзетата част от пенсия следва да се възстанови от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО."

На 26.10.2011 г., същото длъжностно лице е издало и разпореждане също с № 4206114480, но по протокол № Ра-802 от 26.10.2011 г., с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредило Иван Йозов Инджов да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 528,67 лв., от които главница за периода от 1.01.2001 г. до 31.10.2011 г. в размер на 267,20 лв. и лихва в размер на 261,47 лв., начислена към 26.10.2011 г.

2. И двете разпореждания са съобщени на жалбоподателя на 3.11.2011 г. (известие за доставяне на л. 44 от делото на ПдАС).

3. С жалба вх. № МП-73730 от 14.11.2011 г. (заверено ксероксно фотокопие от която се намира на л. 48 от делото на ПдАС) Иван Йозов Инджов е оспорил второто разпореждане - № 4206114480 от 26.10.2011 г. по протокол № Ра-802 от 26.10.2011 г. - с довода "неправилно е определен периодът, за който следва да възстановявам суми, тъй като не е съобразен петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО". С жалбата е направено искане: "Моля да отмените разпореждането и задължите Ръководител "ПО" при РУ "СО" Пловдив да постанови ново, като съобрази и петгодишния давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО и измени съответно главницата и лихвата на дължимата сума."

С решение № 464 от 8.12.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) е приел тази жалба за частично основателна и на основание чл. 117, ал. 3, изречение второ, КСО е:

а) заличил като погасен по давност дълга, определен с разпореждането, за времето от 1.01.2001 г. до 31.12.2005 г. в размер на 253,08 лв., от които главница 90,30 лв. и лихва 162,78 лв., и

б) разпоредил "неправилно изплатената сума от пенсия в размер на 275,59 лв. за периода от 1.01.2006 г. до 26.10.2011 г., от които главница 176,90 лв. и лихва в размер на 98,69 лв. (...) да се възстанови от Иван Йозов Инджов (...)".

4. Това решение е съобщено на жалбоподателя чрез пощенска пратка, получена на 14.12.2011 г. от Вирджиния Инджова - известие за доставяне на л. 53 от делото на ПдАС.

По делото няма данни то да е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 118 КСО.

5. С жалба вх. № МП-2610 от 12.01.2012 г. Иван Йозов Инджов е оспорил и първото разпореждане - № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол ... 18/ прот. № 01142/6.10.2011 г.), но с единственото оплакване: "Считам, че неправилно е преценено, че съм бил недобросъвестен и неправилно се иска възстановяване на суми", което е основано на аргумента: "За да се прецени добросъвестността ми следва да се докаже по безспорен начин, че при всяко едно получаване на пенсия съм съзнавал, че получавам същата в по-голям от дължимия размер." С жалбата е направено искане директорът на РУСО да отмени оспореното разпореждане, да определи, че жалбоподателят не е бил недобросъвестен и "да трансформира дълга по чл. 114, ал. 2 от КСО".

6. С решение № 14 от 3.02.2012 г. директорът на РУСО е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО правилно е приложило разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО, според която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 (с което пенсията се отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на документ с невярно съдържание. В случая този документ била невярната декларация на жалбоподателя, инкорпорирана в подаденото от него на 11.10.1999 г. заявление за отпускане на пенсията, с която той е заявил, че не работи от 3.08.1998 г., въпреки че към датата на заявлението е имал трудов (сега осигурителен) стаж и доход за времето от 11.08.1998 г. до 10.12.1998 г., който доход е бил от съществено значение за законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент и чрез него - на размера на пенсията.

Със същото решение директорът на РУСО е изразил и становище, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, защото е укрил осигурителен стаж, който е следвало да обяви съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 2 ППЗП (отм.).

II. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Йозов Инджов срещу решение № 14 от 3.02.2012 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.). За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. "Фактически и правно обоснован е изводът на пенсионния орган, че пенсията за изслужено време и старост (по чл. 2 ЗП отм.), отпусната на жалбоподателя с разпореждане № 699 от 17.01.2000 г., е определена в по-висок размер в противоречие с разпоредбата на чл. 111, ал. 2 ППЗП (отм.). При положение, че жалбоподателят е имал осигурителен стаж, положен след 1.01.1997 г., то той е следвало задължително да го впише в заявлението и да представи доказателства за получения от него осигурителен доход за времето на този осигурителен стаж, а действителният размер на пенсията за изслужено време и старост е следвало да бъде определен въз основа на целия осигурителен доход на жалбоподателя след 1.01.1997 г.".

2. "Във връзка с доводите на жалбоподателя за добросъвестност при отпускане на личната му пенсия, следва да се посочи, че същите са ирелевантни по отношение на предмета на настоящия административноправен спор. Тези доводи без съмнение имат отношение към законосъобразността на последващото разпореждане № 4206114480 от 26.10.2011 г. (по протокол № Ра-802 от 26.10.2011 г.), както и на решение № 464 от 8.12.2011 г. на директора на РУСО, с които е разпоредено да се възстанови от жалбоподателя на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатената му сума за пенсия. Това разпореждане на пенсионния орган, респ. решението на ръководителя на ТП на НОИ по него, обаче, не са предмет на настоящия административноправен спор, предмет на който е разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол ... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.) и решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което това разпореждане е потвърдено."

3. "С оглед на доводите на жалбоподателя и съображенията, развити от ръководителя на ТП на НОИ в оспореното решение, следва в случая за пълнота да се посочи, че при изричната декларация от страна на жалбоподателя, със заявлението му за отпускане на пенсия от 11.10.1999 г., че не е работил след 3.08.1998 г. и при наличие на безспорни данни, че в този период същият е работил и е получил доход, върху който са правени осигурителни вноски, е налице съзнателно укриване на обстоятелство от значение за определяне размера на пенсията, което без всякакво съмнение следва да се квалифицира като недобросъвестност."

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и са основани на систематизирани в 5 точки аргументи. В 10 други (допълнителни) точки са изложени аргументи защо жалбоподателят не е бил недобросъвестен при подаване на заявлението от 11.10.1999 г. за отпускане на пенсия.

Касационната жалба започва така: "... аз никога не съм оспорвал начина на изчисляване на пенсията и нейния нов размер, който е по-нисък от първоначално получавания. Оспорил съм единствено изводът на административния орган, че недобросъвестно съм получавал по-високата пенсия и това е предметът на спора - недобросъвестен ли съм бил при получаването на пенсията, а не нейния размер, т.е. неправилно се подменя предметът на спора."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че последното оплакване е основателно.

Както се посочи по-горе (т. I. 2. на тези мотиви) последното изречение на оспореното по това дело разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.) има следното съдържание: "Надвзетата част от пенсия следва да се възстанови от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО." В жалбата, по която е образувано делото (адм. дело № 857/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив) жалбоподателят е направил следното изрично уточняване:

"Жалбата ми е единствено по отношение на частта от него (оспореното с тази жалба разпореждане от 6.10.2011 г.), в която е определено, че съм бил недобросъвестен и е разпоредено възстановяване на суми. Както посочих по-горе, прието е, че недобросъвестно съм получавал по-висока пенсия и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 113 от КСО е постановено да възстановя разликата между изплатената и дължимата сума за пенсия за времето от 1.01.2001 г. до 31.10.2011 г. Тази преценка е неправилна и неправилно се иска да възстановявам суми."

Противно на това изрично уточняване, Пловдивският административен съд е приел, че предметът на заявения пред него спор е законосъобразността на разпореждането в частта, с която е определен новият размер на пенсията, вече съобразен с осигурителния стаж и с осигурителния доход на жалбоподателя за времето от 11.08.1998 г. до 10.12.1998 г. и поради това не е обсъдил оспореното решение на директора на РУСО на оплакванията в жалбата (така, както е уточнена от жалбоподателя), нито е изразил становище дали последното изречение на оспореното разпореждане - "Надвзетата част от пенсия следва да се възстанови от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО" - е по своята същност властническо волеизявление, годно да породи задължение за възстановяване, подлежащо на принудително изпълнение или е нещо друго, напр. мнение, предложение и т. н. Вместо това в мотивите на постановеното от него решение Пловдивският административен съд е изразил подробно аргументирано становище, че жалбоподателят наистина е бил недобросъвестен, затаявайки придобитите от него осигурителен стаж и осигурителен доход за времето от 11.08.1998 г. до 10.12.1998 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изречението "Надвзетата част от пенсия следва да се възстанови от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО", с което завършва оспореното по това дело разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.), не е властническо волеизявление, поради което не е част от диспозитива (властническата, разпоредителната част) на разпореждането. Това изречение представлява предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО да издаде разпореждане по ал. 1 за възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на пенсията, определен с разпореждането. Насочената срещу това изречение жалба е процесуално недопустима, защото е насочена срещу мнение или предложение, което не е властническо волеизявление и защото с нея очевидно се търси преразглеждане на спора за законосъобразността на разпореждането по чл. 114, ал. 1 КСО - разпореждане № 4206114480 по протокол № Ра-802 от 26.10.2011 г., изменено с решение № 464 от 8.12.2011 г. на директора на РУСО - срокът за чието оспорване (14-дневен според чл. 117, ал. 2 КСО) е бил отдавна изтекъл към датата 12.01.2012 г., на която е подадена жалбата по директора на РУСО (вх. № МП-2610 от 12.01.2012 г. - на л. 54 от делото на ПдАС). Поради това първоинстанционният съд е следвало да отмени решението на директора на РУСО, с което този административен орган се произнася по съществото на заявен пред него спор за законосъобразност на израз, който не е властническо волеизявление, т.е. не е разпореждане на длъжностно лице и вместо него (вместо директора) да остави без разглеждане оспорването на това последно изречение на разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.).

И съвсем хипотетично - ако се приеме, че все пак последното изречение на оспореното разпореждане ("Надвзетата част от пенсия следва да се възстанови от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО") е властническо волеизявление и поради това представлява инкорпорирано в разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО, което подлежи на оспорване по реда на глава осма - чл. 114, ал. 6 КСО - то жалбата, с която е бил сезиран директорът на РУСО е била недопустима, като подадена след срока по чл. 117, ал. 2 КСО, който е 14-дневен за разпореждане по чл. 117, ал. 1, б. "д" КСО. В тази хипотеза съдът следва да отмени решението на директора и вместо него да остави без разглеждане жалбата като просрочена.

Или и в двата случая жалбата до директора на РУСО е недопустима. Затова като се е произнесъл по съществото на оспорването по тази жалба, директорът на РУСО е постановил едно незаконосъобразно, което Пловдивският административен съд е следвало да отмени и вместо него да остави без разглеждане оспорването по чл. 117 КСО на последното изречение от разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.).

Не съществува правна възможност разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО да бъде едновременно с това и разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО, защото се издават по различни процесуални (административнопроизводствени) правила, обикновено от различни длъжностни лица - по чл. 98, ал. 1 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО и подлежат на обжалване в различни срокове (чл. 117, ал. 2 КСО). Все пак е препоръчително директорът на РУСО - Пловдив да обсъди въпроса следва ли в разпореждане по чл. 99, ал. 1 КСО да се прави предложение (или да се изразява мнение) за възстановяване на надвзета сума по реда на чл. 114 КСО, защото очевидно в процесния случай последното изречение на оспореното разпореждане е използвано като повод за заявяване на спор за добросъвестност (виж чл. 114, ал. 6 КСО), преклудиран с изтичането на срока по чл. 117, ал. 2 КСО.

Поради изричното уточняване на жалбоподателя, че не оспорва новия размер на пенсията, макар че той е по-малък от първоначално определения, а оспорва разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.) в частта, с която е прието, че недобросъвестно е получавал по-висока пенсия и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 113 от КСО следва да възстанови разликата между изплатената и дължимата сума за пенсия (макар че тази разлика не е посочена като размер), настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Пловдивският административен съд е постановил едно неправилно (материално незаконосъобразно и необосновано) решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде издадено друго, с което да се отмени оспореното решение на директора на РУСО и на основание чл. 173, ал. 1 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 АПК вместо него следва да се издаде друго, с което да се остави без разглеждане като недопустима жалбата на Иван Йозов Инджов срещу последното изречение на разпореждане № 4206114480 от 6.10.2011 г. (по протокол... 18/прот. № 01142/6.10.2011 г.), с което е прието, че недобросъвестно е получавал по-висока пенсия и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 113 от КСО следва да възстанови разликата между изплатената и дължимата сума за пенсия.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,