Решение № 176 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Я. С., подадена чрез процесуален представител адв. П. Велков от АК - Бургас, срещу Решение 2991 от 12.04.2024г., постановено по адм. дело 1662/ 2023г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага доводи за наличие на пряка причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и да се реши спора по същество като се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Владимирова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на Л. Я. С., с която след уточнения е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас с посочено правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОД МВР- Бургас, за периода от издаване на наказателното постановление 16.12.2021г. до влизане в сила на решението за отмяна 19.07.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор и обида. Административният съд установил, че при процесната проверка бил съставен АУАН GA511013/ 25.11.2021г. за констатираното нарушение по ЗДвП. Със заповед за налагане на ПАМ 21-0320-000222/ 25.11.2021г. била наложена и принудителна административна мярка - отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Решаващият съд установил, че с наказателното постановление, за извършено нарушение по ЗДвП отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, извършено на 25.11.2021г., на ищеца била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление било връчено на С. на 16.12.2021г. С Решение 41/ 29.06.2022г., постановено по АНД 1/ 2022г. на Районен съд Поморие било отменено Наказателно постановление 21-320-000778 от 16.12.2021г. на Началник група ОД МВР- Бургас към РУ Поморие. Решението, като необжалвано, влязло в сила на 19.07.2022г. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели, взел предвид дадените показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Бургас ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Л. Я. С. иск срещу ОД на МВР- Бургас за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в размер на 2 000 лева, претърпени в периода от 16.12.2021г. до 19.07.2022г., като неоснователен и недоказан. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че СУМПС е отнето със ЗППАМ 21-0320-000222/25.11.2021г., с която на ищеца на основание чл.171, т.1, б. б от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а не с отмененото НП. Обсъдени били ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените във физическото и психическото състояние на ищцата. В заключение съдът приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличие на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът посочил, че липсвала пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и претендираните неимуществени вреди, поради което исковата претенция била неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Л. Я. С. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси - чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- Л. Я. С. за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на Л. Я. С. против ОД на МВР - Бургас за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че СУМПС е отнето не с отмененото НП, а със ЗППАМ 21-0320-000222/ 25.11.2021г., с която на ищеца на основание чл.171, т.1, б. б от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърдените от ищеца вреди са произлезли именно от фактическото отнемане на свидетелството за управление и невъзможността вследствие на това да управлява МПС, а не в резултат на НП. С. не е обжалвал така посочената ЗППАМ и същата е влязла в сила. Наличието на вреди от действие или бездействие на административния орган, не следва да се презюмира. Вредите следва да са конкретни, да са пряка и непосредствена последица и да се докажат по категоричен и несъмнен начин, което в случая не е направено. В случая претендираните от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани по безспорен начин. Предвид изложеното, според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са причинили твърдените вреди, което налага извод за неоснователност на предявения иск. В случая ищецът не е доказал по безспорен и непротиворечив начин изразената претенция, поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР - Бургас. С оглед изхода на спора, на Областна дирекция на МВР Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,