Решение № 3396 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2009 г.

Решение № 3396 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на РДНСК - Благоевград, против Решение № 344/4.06.2009 г, постановено по адм. д. № 151/2009 г, по описа на Административен съд - Благоевград, както и против Определение № 294/23.06.2009 г, постановено по същото дело, с което се допълва Решение № 344 в частта му за разноските. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Кирилов Иванов, Симеон Кирилов Китанов, Динчо Христов Елев, Кирил Любомиров Георгиев, Петър Стоянов Парабашев, Катя Димитрова Митрева и Стефан Стоименов Дончев, всички от гр. Благоевград против Заповед № ДК-10-1/07.01.2009 г, на Началника на РДНСК - Благоевград и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 276/19.08.2008 г, на гл. архитект на Община - Благоевград. Съдът е отменил заповедта и строителното разрешение. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид следното. С въпросното РС на Димитър Маслински е разрешено да построи масивен гараж, който по проект е разположен на улична регулационна линия, с калканна стена, покриваща съществуваща плътна ограда. По делото е изслушана и приета СТЕ, съобразно която гаражът представлява допълващо застрояване, с което са нарушени устройствените показатели. Съдът е приел, че изграждането на процесния гараж е допустимо с виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ и в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. В същото време обаче са нарушени зададените в ПУП устройствени показатели за застрояване - плътност, интензивност и необходима озеленена площ. Решението е подробно и обосновано мотивирано, изяснени са всички правно релевантни обстоятелства. Установено е, че с РС са нарушени показателите на застрояване, предвидени в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. Коефициентът на интензивност е превишен с 0.40 (от 2.50 става 2.90), а процентът на озеленяване от 30% по плана става на 14.55%, които нарушения, съгласно нормата на чл. 41, ал. 3 ЗУТ са недопустими. Относно определените разноски с допълващото решението определение - настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и намира, че частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав