Решение № 12885 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2010 г.

Решение № 12885 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Шумен (непрецизно наименована като касационна жалба на РУСО), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Лалка Бориславова Бичинова - Илиева, срещу решение № 29 от 26.04.2010 г. по адм. дело № 384/2009 г. на Административен съд - гр. Шумен. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Шумен е отменил решение № 70 от 20.11.2009 г. на касационния жалбоподател, с което е отменено разпореждане № МП-9624 от 21.08.2009 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Шумен в частта относно зачетен осигурителен стаж на Ведат Хасанов Алиев от с. Студеница. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на касационния жалбоподател за произнасяне с мотивирано решение по жалба вх. № ПЖ-73 от 13.10.2009 г. на Ведат Хасанов Алиев срещу посоченото разпореждане. За да постанови този резултат административният съд е приел, че решението е издадено от касационния жалбоподател при съществено нарушение на предвидената в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК във връзка с чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) законоустановена форма на административния акт, обуславящо незаконосъобразност на същия. Освен това, като е отменил частично оспореното пред него разпореждане и е върнал преписката на долустоящия орган за преизчисляване на зачетения осигурителен стаж на Ведат Хасанов Алиев, касационният жалбоподател бил излязъл извън кръга на предоставените му с чл. 117, ал. 3 КСО правомощия, защото според тази разпоредба ръководителят на ТП на НОИ може да отмени разпореждането и да реши жалбата или исканията по същество, т. е. без да изпраща (връща) преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Шуменския административен съд становище. Данните по делото сочат, че Ведат Хасанов Алиев е оспорил пред касационния жалбоподател разпореждане № МП 9624 от 21.08.2009 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Единственият аргумент, инвокиран с оспорването, е, че от началото на 1976 г. до 1.09.1984 г. оспорващият бил шофьор на товарен автомобил "ГАЗ- 53 А", но пригоден за превоз на хора и този превоз съставлявал ежедневната му трудова функция, поради което счита, че полагания от него труд е бил идентичен (с всичките задължения и отговорности) на труда, полаган от шофьорите на автобуси, т. е. придобитият от оспорващия трудов стаж през посочения период следва, според него, да бъде зачетен като трудов, респ. осигурителен стаж от втора категория. С решение № 70 от 20.11.2009 г. касационният жалбоподател е изразил становище защо този стаж на Ведат Хасанов Алиев не е от втора категория и като е направил констатация, че с оспореното разпореждане длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е зачело част от същия този стаж (за времето от 2.01.1984 г. - 29.09.1984 г.) от втора категория е постановил следния диспозитив: "Отменям разпореждане № ... в частта, относно зачетения осигурителен стаж на Ведат Хасанов Алиев ... Връщам пенсионната преписка на длъжностното лице ... за произнасяне, съгласно горепосочените указания." А тези указания са били за издаване на ново разпореждане, също за отказ да бъде отпусната исканата от Ведат Хасанов Алиев пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, но в мотивите на новото разпореждане да се посочи, че зачетеният осигурителен стаж от втора категория е 8 години и 12 дни, а не както е прието с отмененото разпореждане 8 години 9 месеца и 9 дни, респ. осигурителният стаж от трета категория да бъде 29 години 6 месеца и 9 дни, а не 28 години 9 месеца и 12 дни, както е посочен в мотивите на отмененото разпореждане. Административният акт е юридическо действие от категорията на правомерните юридически действия и представлява властническо волеизявление на овластен от закона държавен или друг, приравнен на него орган, което едностранно предизвиква промени в правния статус на съответния адресат или адресати на акта. Според чл. 98, ал. 1 КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) издава разпореждане, с което отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсиите и добавките към тях. Следователно издаваните от това длъжностно лице разпореждания, които са индивидуални административни актове, се състоят в съответните волеизявления, които то прави като носител на публична власт, а именно "отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсиите и добавките към тях". Според чл. 21, ал. 1, in fine, АПК отказът да бъде издаден индивидуален административен акт е приравнен на (т. е. счита се за) административен акт. Затова с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО законодателят е обявил за обжалваеми пред ръководителя на ТП на НОИ разпорежданията, с които се постановява отказ (за отпускане, за изменение, за осъвременяване, за спиране, за възобновяване, за прекратяване, за възстановяване на пенсиите и добавките към тях). С посочената разпоредба законодателят имплицитно прогласява за актове, подлежащи на обжалване по административен ред, разпорежданията, с които длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отказва да направи изгодното за съответното лице властническо волеизявление. Следователно отказът, като приравнен административен акт, е също властническо волеизявление. С разпореждане № МП 9624 от 21.08.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Шумен е направило именно такова властническо волеизявление, което е изразило така: "Отказвам да отпусна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст." Съображенията си защо отказва, длъжностното лице е изложило в мотивите на отказа, които се състоят в посочените от него "фактически и правни основания за издаване на акта". Според чл. 97, ал. 1 и 2 АПК компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста и решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Чл. 117, ал. 3, изр. 2-ро КСО добавя: ръководителят на ТП на НОИ може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. С това правило законодателят е указал, че издаването на разпореждане по чл. 98 КСО не е изрична компетентност на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Това означава, че когато ръководителят на съответното ТП на НОИ счита, че властническото волеизявление следва да бъде друго, той отменя разпореждането (т. е. волеизявлението, направено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО) и постановява друго. В случая касационният жалбоподател е счел, че направеното от съответното длъжностно лице волеизявление - отказ да бъде отпусната исканата от Ведат Хасанов Алиев пенсия - е законосъобразно и правилно, но неправилно длъжностното лице е приело, че е доказан осигурителен стаж от втора категория в размер на 8 години 9 месеца и 9 дни вместо действително установените (според касационния жалбоподател) 8 години и 12 дни. Следователно, касационният жалбоподател е счел, че отказът е законосъобразен и правилен, а мотивите - като фактически и правни основания за този отказ - са неправилни. Когато властническото волеизявление (административният акт, респ. разпореждането по чл. 98 КСО) е законосъобразно и правилно, а мотивите за него, като изложение на фактическите и правни основания, които го обуславят, са неправилни, с решението по чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на ТП на НОИ (директорът на РУСО) следва да потвърди волеизявлението като отхвърли подадената срещу него жалба, а в мотивите на своето решение ръководителят на ТП на НОИ (директорът на РУСО) посочва кои от приетите за обуславящи оспореното пред него волеизявление (разпореждане) фактически и правни основания са неправилни, защо са неправилни и кои са според него правилните фактически и правни основания обуславящи същия правен резултат (същото волеизявление, същото по съдържание и резултат разпореждане). Подобна грешка е допуснал и Шуменският административен съд. След правилната констатация, че оспореното пред него решение на касационния жалбоподател неправилно отменя разпореждането, с което се отказва исканата пенсия, съдът въобще не е обсъдил инвокирания с жалбата на Ведат Хасанов Алиев за допуснати грешки при определянето на продължителността и категорията на трудовия му стаж като ж. п. работник - строител на релсов път. Но тази грешка в случая не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото дори при позитивен за жалбоподателя Ведат Хасанов Алиев извод на Шуменския административен съд, той не би могъл да постанови друго решение, освен това, което вече е постановил. Единствената разлика в този случай би била в изложените съображения (мотиви) по инвокирания с оспорването довод. Но тяхната липса в случая е преодолима. Затова постановеното от Шуменския административен съд решение следва да бъде оставено в сила, а на касационния жалбоподател следва да бъдат дадени допълнителни указания по смисъла на чл. 173, ал. 2 АПК, че в мотивите на новото решение, което ще постанови, следва да обсъди и инвокирания от Ведат Хасанов Алиев с жалбата му до съда довод за допуснати грешки при определянето на продължителността и категорията на трудовия му стаж като ж. п. работник - строител на релсов път. А на поставения с касационната жалба въпрос с какво точно (ново) решение следва да се произнесе директорът на РУСО, отговорът е: ако счита, че исканата от Ведат Хасанов Алиев пенсия не следва да бъде отпусната, значи разпореждането за отказ е правилно като правен резултат и жалбата срещу това разпореждане следва да бъде отхвърлена при евентуална корекция на мотивите, изложени от длъжностното лице. А както вече се каза, новото решение на директора следва да съдържа мотиви и по новия довод, инвокиран от Ведат Хасанов Алиев с жалбата до административния съд.