Решение № 2609 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2011 г.

Решение № 2609 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез юрк. Кованджиев и юрк. Тренева срещу решение № 13255 от 18.10.2011 г., постановено по адм. дело № 13923/2010 г. на Върховния административен съд - първо отделение, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-14/26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране по оспорване на "Овергаз Запад" АД - гр. Кюстендил, в качеството му на правоприемник на "Кожухгаз" АД. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заключението на съда, че "Овергаз Запад" АД е спазило изискването за водене на разделно счетоводство е неправилно. Изложени са доводи за нарушение на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, съобразени с изискванията на Закона за енергетиката и неговите подзаконови нормативни актове. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ № УДВ-14/26.10.2009 г.. Ответникът - "Овергаз Запад" АД, представлявано от юрк. Николов и юрк. Шейтанова оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи, че с отменения АУПДВ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е преизчислила размера на годишните лицензионни такси, базирайки се на общия годишен приход от всякакви видове дейности (лицензионни и нелицензионни), отразен в годишния финансов отчет (ГФО). Подробни доводи са изложени в отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че решението е правилно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор, спазил е съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимата правна регламентация обосновано е отменил акта, като незаконосъобразен. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е отменен по жалба на "Овергаз Запад" АД - гр. Кюстендил (правоприемник на "Кожухгаз" АД), АУПДВ № УДВ-14/26.10.2009 г. на ДКЕВР, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в общ размер на 1950,30 лв., дължими през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и лихви за забава за същия период. Спорът се разглежда за втори път от тричленен състав на ВАС, който е съобразил дадените в решение № 13101 от 04.11.2010 г. по адм. дело № 9633/2010 г. на петчленен състав на ВАС задължителни указания, относно установяване на фактическите обстоятелства по делото и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови спорния в настоящото производство правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните норми и конкретно на чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), регламентиращ, че таксите за лицензионна дейност, заплащани от енергийните предприятия са: 1. първоначална за издаване или изменение на лицензия, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година и 2. годишна, включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. Съдът, на база изслушаната и приета по делото съдебна експертиза е приел, че жалбоподателят като правоприемник на "Кожухгаз" АД е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно. Съдът е приел също, че ДКЕВР незаконосъобразно е изчислила таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните, поради което е уважил жалбата и отменил оспорения АУПДВ. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че процедурата по издаване на АУПДВ № УДВ-14/26.10.2009 г. е започнала с решение на комисията по т. 3.10 от протокол № 86 от 06.07.2009 г. във връзка със събирането на годишни такси за издадени лицензии в зависимост от извършената лицензионна дейност по чл. 29, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ по чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. В производството е установено, че с решение № Л-170/17.12.2004 г. на ДКЕВР на "Кожухгаз" АД, чийто правоприемник е жалбоподателят са издадени две лицензии: № Л-170-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-170-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Петрич. При издаването на акта са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и начислените, но частично неиздължени такси за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и въз основа на годишните ГФО за съответните години, като общият размер е определен на 1950,30 лв. и лихва в размер на 21,98 лв., начислена върху остатък неплатена първа вноска на годишните такси за 2006 г. в размер на 278,57 лв., считано от 01.04.2006 г. до 09.11.2006 г. включително. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването на чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в ГФО не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. По тези съображения ДКЕВР е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лв., дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно ГФО за предходната година. Комисията е приела, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определя въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, според което счетоводната отчетност, водена от дружеството в релевантния период съответства на изискванията на Закона за счетоводството и на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ за отделно отчитане на всяка лицензионна дейност. Вещото лице е изчислило размера на годишните такси от двете лицензионни дейности. Този размер съвпада със заплатените от дружеството такси. Като резултат не се явява разлика между дължими и платени такси, която да се събира допълнително и да бъде фактическо основание за издаването на оспорвания АУПДВ. При изчисляване на дължимите годишни такси вещото лице е съобразило размера им по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, а като основа е ползвало само приходите от лицензионни дейности. Към тези приходи за дейността "обществено снабдяване с природен газ" експертът не включва приходите от продажбата на природен газ, равни на разходите за закупуването му. Именно тези приходи са включени към основата при определяне на таксата от ДКЕВР, която е ползвала посочените в ГФО на дружеството общи приходи и не е съобразила изпращаните от дружеството периодично отделни справки, в които е давана информация за приходите от лицензионни дейности. Изслушаната експертиза не е оспорена от страните и е приета по делото като правилна и обоснована. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е извършил законосъобразни процесуални действия, като в съответствие с принципа на служебното начало е съобразил, че за установяването на отделна счетоводна отчетност на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. Въз основа на годишните счетоводни отчети на дружеството и заключението на неоспорената и приета по делото експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че "Овергаз Запад" АД, като правоприемник на "Кожухгаз" АД е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в ГФО са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕ, енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ, енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности. В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с Тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството, съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности, съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията, относими към начисляването на годишна такса за съответната лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретния случай ДКЕВР е начислила годишна такса за лицензионните дейности на жалбоподателя за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. въз основа на изготвените от Дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за този период и начислените, но частично неиздължени такси, както и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването на чл. 37 от ЗЕ, тъй като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в ГФО не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата само по отношение на лицензионните дейности. Поради това е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лв., дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството, съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само на лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и събраните по делото доказателства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е съобразил приложимата нормативна уредба и правилно е отменил АУПДВ, като е изискал от органа да установи фактическите основания, посочени в акта, относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството и законосъобразно е назначил служебно съдебно-икономическа експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. На заседанието, в което е изслушана съдебната експертиза и чието заключение се оспорва по същество едва с касационната жалба, са присъствали процесуалните представители на ДКЕВР. Те са я оспорили, но не са поискали нито нейното допълване, нито назначаването на тройна. Поради това спорът обосновано е разрешен от тричленния състав на ВАС при съществуващите по делото доказателства, обосноваващи отмяна на АУПДВ, включително и на база приетата експертиза. Тъй като искане за назначаване на тройна или допълнителна експертиза не е направено от касатора в първоинстанционното производство, недопустимо е същото да се използва като довод за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводството. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено е при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,