Решение № 13998 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2014 г.

Решение № 13998 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 4992 от 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1743/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № 2101302981/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден е решение № 131/20.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и погрешно интерпретиране на фактическата обстановка и доказателствата по делото, довели до неправилни правни изводи, съответно до неправилна отмяна на РА в посочената по-горе част. Ответникът - "Микс Арт" ООД чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в депозиран отговор на касационната жалба и в писмени бележки по делото, взима становище, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил РА № 2101302981/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден е решение № 131/20.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който е отказан данъчен кредит в размер на 10 983, 33 лв. за данъчен период м. 12.2012 г. по фактура, издадена от "Стар мотор" ЕООД. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е с оглед на вида на процесния автомобил - дали същият е товарен или лек, определянето на това обстоятелство, което е определящо с оглед приложимостта или не на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, съгласно който текст правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. От събраните доказателства е обосновал извода си, че процесният автомобил е товарен, поради което обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Основният въпрос е за квалификацията на процесния автомобил, като "товарен" и съответно наличието на предпоставките за ползване на данъчен кредит. Като такъв той е отразен в свидетелството за регистрация в КАТ - "товарен", категория N1 - МПС, предназначени за превоз на товари. В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Следва да бъде посочено, че е неоснователно наведеното касационно възражение за приложимост на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. С последната е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. На следващо място правилно съдът се е позовал на решение на СЕС от 16.12.2012 г. по дело С-118/11. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството, която е с широк предмет на действие, съобразно търговската регистрация. Налице са и доказателства в тази насока, представени от дружеството. В този смисъл е трайната практика на ВАС. Не са налице предпоставките на приложението от административният орган норми- чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което правилно съдът е отменил оспорения РА. Решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на 860 лв. съгласно приложения списък. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,