Решение № 736 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2009 г.

Решение № 736 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 489 от 24.07.2009 г., постановено по адм. д. № 478/2009 г. Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Цветан Николов Стоянов от гр. София срещу решение № 6/11.05.2009 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № О-22-000-00-00159814/24.03.2009 г. на Ръководителя по изплащането на паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване при РУ ДСО"- София област. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Цветан Николов Стоянов с молба да бъде отменено. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а атакуваното съдебно решение счита за правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. С оспорените административни актове е отказано отпускането на парично обезщетение на Стоянов по болничен лист № А20063736234. По делото е безспорно, че касаторът е пенсионер и е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО, като началната дата за отпускане й е 1.08.1998 г. Независимо от обстоятелството, че Стоянов е навършил пенсионна възраст и е получавал полагащата му се пенсия, е работил в Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Драгоман. Със заповед № К-5889/20.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното правоотношение на касатора, считано от 16.02.2009 г. Заради настъпила временна нетрудоспособност, видно от приобщения по делото доказателствен материал (л. 26 от първоинстанционното дело), в болничен лист № 3736234/24.02.2009 г., издаден от ДКЦ XI - ООД - София. на Цветан Стоянов е определено трийсет дена "домашно-амбулаторно" лечение за периода от 24.02.2009 г. до 26.03.2009 г. С молба - декларация с вх. № 22-999-01-000008277/13.03.2009 г., адресирана до ТП на НОИ - София област Стоянов е поискал да му бъде изплатено парично обезщетение за общо заболяване, съгласно процесния болничен лист. Ръководителят по изплащането на паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване при РУ "СО" - София област се е произнесъл с разпореждане № О-22-000-00-00159814/24.03.2009 г., с което е отказал отпускането на парично обезщетение на Цветан Стоянов. Като мотиви за отказа си се е позовал на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО, според която лицата - пенсионери нямат право на парично обезщетение, в случаите, в които временната неработоспособност на лицата е настъпила до два месеца от прекратяване на трудовите им правоотношения. Административният акт е оспорен пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ - София област. Осигурителният орган е постановил решение № 6/11.05.2009 г., с което е оставено в сила процесното разпореждане. Съгласно приложимата за настоящия казус материалноправна норма - чл. 42, ал. 2 от КСО, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до два месеца от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, парично обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но не за повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. В оспореното пред настоящата касационна инстанция решение, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО. При тълкуване на цитираната норма се налага изводът, че на Цветанов не се дължи парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като има установено право на пенсия. Следва да се има предвид, че не може да се получава едновременно пенсия и обезщетение за временна неработоспособност по реда и при условията на Кодекса за социално осигуряване. Ето защо, Административен съд - София област, като е отхвърлил жалбата на Цветан Стоянов е постановил правилно решение, което е в съответствие с материалния закон и не е налице инвокираното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,