Решение № 3474 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2023 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от министерство на правосъдието, чрез процесуални представители против решение 1576 от 10. 03. 2023 г., постановено по адм. дело 8680/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител, министерство на правосъдието е осъдено да заплати на П. Коева от гр. София сумата от 1250 лева ( хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и притеснения в резултат на отменен акт на министъра на правосъдието заповед за временно отстраняване от работа ЧР-03-02/06.01.2022 г. за периода от 14.03.2022 г.- датата на връчване на Заповедта за временно отстраняване от работа до 30.05.2022 г.- датата на отмяна на заповедта за временно отстраняване от работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което претенцията за обезщетяване на П. Коева да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - П. Коева, чрез адв. Петрунова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, както и писмени бележки, намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалбата и неправилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Между страните няма спор по фактите. Със заповед ЧР-03-2/06.01.2022 г. министъра на правосъдието на основание чл.10,ал.1 и ал. 2,т. 5 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1,т. 2 от ЗДСл., временно е отстранил от работа П. Коева - Главен експерт (обществени поръчки) в сектор Логистика и обществени поръчки в ГДИН до приключване на производството, образувано с негова заповед ЧР-03-1/06.01.2022 г. Заповедта е връчена на ищеца на дата 14.03.2022 година. Със Заповед ЧР-03-40/30.05.2022 година министъра на правосъдието отменил своя заповед ЧР-03-2/06.01.2022 г. и прекратил временното отстраняване от работа на П. Коева главен експерт (обществени поръчки) в сектор Логистика и обществени поръчки при Главна дирекция Изпълнение на наказанията . С обжалваното решение Административен съд София - град е преценил исковата претенция за обезщетение на П. Коева за времето през което е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност, за основателна за период от 14.03.2022 г. - до 30.05.2022 г. и на основание чл. 203 АПК, вр. с чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 100, ал. 4 от ЗДСЛ е осъдил министерство на правосъдието гр. София да заплати на П. Коева от гр. София сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и притеснения в резултат на отменен акт на министър на правосъдието заповед за временно отстраняване от работа ЧР-03-02/06.01.2022 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 4000 лв. отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е министерство на правосъдието да заплати на П. Коева разноски за сумата от 10 лева, представляваща заплатена от нея държавна такса по сметката на АССГ и адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска в размер на 190,63 лева. Решението е неправилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция с правно основание чл. 203 АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 100, ал. 4 от ЗДСЛ са неправилни и необосновани, постановени в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, за да възникне правото на обезщетение по реда на специалния закон ЗОДОВ, респ. ЗДСл, ищецът следва да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства наличието на посочените елементи от фактическия състав на материалноправната норма в условията на кумулативност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Пред първоинстанционния съд П. Коева претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв., настъпили в резултат на незаконосъобразен акт за временното й отстраняване от длъжност за периода от 14.03.2022 г. до 02.06.2022г., отменен от министъра на правосъдието със заповед ЧР -03 - 40/30.05.2022г. Вредите са описани в исковата молба като: силни отрицателни чувства и емоции, чувство на обида и подтиснатост, загуба на съня и душевното равновесие на ищцата, липса на концентрация. Чувства на враждебно, обидно и унизително отношение от колеги, след отстраняването й от работа и др. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, отменен акт, издаден от орган на ответника, но неправилно и необосновано е приел за доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че са причинени неимуществени вреди и то в пряка причинна връзка с отменения акт. За доказване на причинените вреди, вследствие отстраняването й от работа и причиненото неудобство, притеснение, подтиснатост и уронване на доброто й име сред служителите, обида, чувство на тревожност и срам и др. описани в исковата молба в хода на съдебното производство, ищцата е ангажирала свидетели и съдът е разпитал двама свидетели. АССГ е кредитирал показанията на св. Георгиева, които е намерил за обективни и безпротиворечиви, а показнията на св. Йорданова, съдът е счел за противоречиви и несъответстващи на събраните по делото доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че и двете свидетелки нямат пряко е непосредствено впечатление от психическото състояние на ищцата в периода на отстраняването й от длъжност и не свидетелстват за психическото й състояние, както и за причинените й психически травми и страдания, така както са описани в исковата молба. В случая липсва именно вторият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ. Твърдените в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от отменена заповед за временно отстраняване от длъжност, не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. Независимо от липсата на писмени доказателства по делото, установяващи негативни последици върху психиката на ищеца, последните могат да бъдат доказани чрез гласни доказателствени средства. В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи обоснован и категоричен извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от отменената заповед. От тези свидетелските показания не се установява надлежно и категорично обективното състояние на Коева, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Показанията на свидетелката Георгиева бегло засягат психическото състояние на Коева, посочва, че била притеснена и разтревожена, показанията й преимуществено съдържат данни за дистанциране на колегите й от сектора, без свидетелката да може да посочи конкретни имена. От тези показания не може да се направи обоснован извод за претърпени от Коева конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт. Тези свидетелски показания не установяват обективното състояние на ищцата, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията й. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани Изразеното в исковата молба субективно възприятие за последствията от временното отстраняване от длъжност (обида, чувство на срам и др.), не води до извод за основателност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдените вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява наличието на втория елемент за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на вреди, претърпени от касационния жалбоподател, поради което изводите на АССГ за наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на иска са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. При недоказване на която и да е от предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗДОВ, в случая наличието на вреда, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при наличието на касационно основание за отмяна - неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, като се отхвърли искането на П. Коева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно. При този изход на делото с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид своевременно заявената претенция за разноски, в полза на министерство на правосъдието следва да се присъдят сторените разноски в размер на 212.50лв., от които 12.50лв. заплатена държавна такса и юрк. възнаграждение за две съдебни инстанции в размер от 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение