Решение № 5093 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2019 г.

Решение № 5093 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 1274 от 5.07.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 990 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0310461/01.04.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е възприел неправилно фактите по делото, което е довело до незаконосъобразен извод за отмяна на обжалваната заповед. Релевира доводи за законосъобразност на административния акт и съобразяването му с целта на закона. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "К. Благоева" ООД, ЕИК 147141026, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0310461/01.04.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "К. Благоева" ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – аптека, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Братя Миладинови", бл. 117, вх. 11, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка на 27.03.2019 г. в търговския обект на жалбоподателя - аптека, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не съхранява в обекта паспорт на монтираното и работещо в обекта фискално устройство - модел Datecs DP 55 KL, с ИН на ФУ: DT349751 и ФП № 02718806. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0310461/27.03.2019 г., видно от който, в аптеката са налични три броя фискални устройства, като липсата на паспорт е констатирана само за едно от тях. Други нарушения не са установени. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "К. Благоева" ООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта от гледна точка на определяне срока на действие на принудителната мярка, поради неотносимост на изложените в тази връзка мотиви, в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, представляващо частен случай на изискването за форма, обуславящо необоснованост на административния акт - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Според съда изложените в обстоятелствената част на заповедта мотиви относно срока за запечатване на обекта от 5 дни с обстоятелството, че неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство в обекта води до негативни последици за фиска не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена ПАМ. Посоченото в акта нарушение не е свързано с отчитане на продажбите в търговския обект, не е установено и разминаване между фактическата касова наличност и отчетената касова наличност. Позовал се е на констатациите в съставения протокол, че процесното фискално устройство е вписано на ред 1 от таблицата, касаеща ЕКАПФ и там е посочен неговия регистрационен номер в НАП, датата му на регистрация, както и идентификационните номера на фискалното устройство и на фискалната памет, както и маркирания на него оборот за деня на проверката, и въз основа на тези факти е приел, че не остава съмнение, че именно това фискално устройство е декларирано за обекта. Отделно, съдът е счел срокът на действие на ПАМ за незаконосъобразно определен, налагащ неоправдани ограничения, в противоречие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на фискалното устройство и чл. 50, ал. 6 - при приемането му за ремонт. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на място проверка на 27.03.2019 г., че търговецът не е изпълнил задължението си за съхраняване на паспорта на едно от функциониращите фискални устройства в търговския обект, в какъвто смисъл е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, но по отношение на за запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него. От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с вида и характера на търговската дейност в обекта. Счетено е, че неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство в обекта води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не съответстват на формалния характер на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г., послужило като основание за прилагане на мярката. В акта не са коментирани констатациите при проверката за липса на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта, както и констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, тъй като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената фактическа наличност съответства на отчетната касова наличност от трите работещи в обекта фискални устройства, описани в протокола за извършена проверка с индивидуализиращите ги данни - модел, рег. № на ФУ в НАП, дата на регистрация в НАП, ИН на ФУ, ИН на ФП и разчетен оборот. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че срокът на наложената ПАМ не е мотивиран. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, поради което и не е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,