Решение № 5783 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2014 г.

Решение № 5783 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби от Марин Борисов Янков, с. Баня, общ. Разлог и Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Баненска буна - 2011", с. Баня, общ. Разлог, против Решение № 25-ПР/17.04.2012 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът). С жалбите се иска обявяване на нищожност на административния акт поради липса на компетентност на органа, който го е издал, както и несъобразяване с материалния закон и издадено предходно решение № БД-03/2009 г. на директора на РИОСВ - Благоевград, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП): Регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землището на с. Баня, общ. Разлог. Претендират присъждане на разноски по делото. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбите се явяват допустими. С обжалваното Решение № 25-ПР/17.04.2012 г. на министъра е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на ИП "Промяна на инвестиционно предложение за "Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землището на с. Баня, общ. Разлог". Ответникът - министърът, чрез процесуални представители, излага доводи за неоснователност и недопустимост на двете жалби и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Община Разлог, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Процедурата е започнала с подадено от кмета на Община Разлог искане с вх. № ОВОС-105/06.03.2012 г. по описа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за присъединяване на имот 000085 към площадка за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог. В засегнатите райони - с. Баня и гр. Разлог са били поставени обяви до заинтересованите лица и обществеността относно ИП, като в законоустановения срок не са постъпили възражения. МОСВ е уведомило с писма Министерството на здравеопазването, Басейнова дирекция - Западнобеломорски район и Дирекция "Национална служба за защита на природата" (Д "НСЗП"), че промяната в ИП подлежи на преценяване необходимостта от ОВОС съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В получените становища е посочено, че върху компонентите и факторите на околната среда и човешкото здраве не се очакват допълнителни въздействия, освен тези разгледани в доклада за ОВОС, одобрен с решение № БД-03/2009 г. на директора на РИОСВ - Благоевград. От Басейновата дирекция е дадено становище, че ИП не засяга зони за защита на водите, както и че няма издадени разрешителни за водовземане от подземни води. От Дирекция "НСЗП" е посочено, че няма вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в най-близко разположените защитени зони. На база на представената от община Разлог писмена документация и на основание чл. 93, ал. 2 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (Наредба за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, министърът е издал процесното решение № 25-ПР/17.04.2012 г., с което е преценил да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че министърът не е компетентен да издаде процесното решение. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗООС (действащ към момента на издаване на акта - ДВ, бр. 42 от 03.06.2011 г.) министърът преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай по ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 на същата разпоредба. В конкретния случай ИП попада в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, а именно - всяко разширение или изменение на ИП съгласно приложение № 1 към закона, които са одобрени, ако това изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Условията и реда за извършване на преценка на необходимостта от ОВОС са уредени в Наредбата за ОВОС. Съгласно чл. 4 от нея, възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи в най-ранния етап за своето ИП и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община/общини, както и засегнатото население чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението, компетентният орган определя дали ИП е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от Наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 от ЗООС, възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 от ЗООС. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация, компетентният орган изисква от възложителя да ги отстрани и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. С писмо с изх. № ОВОС-105/19.03.2012 г. МОСВ е уведомило кмета на община Разлог, че са установени непълноти и пропуски в представената информация, които следва да бъдат отстранени на основание чл. 6, ал. 3 от Наредбата за ОВОС и след тяхното отстраняване е издадено процесното решение да не се извършва ОВОС. При постановяването на атакувания административен акт са спазени всички административнопроизводствени правила за издаването му. Решението на министъра на околната среда и водите е мотивирано, тъй като съдържа подробна обосновка защо не се налага извършването на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите по прилагането му. Същото е издадено след стриктно спазване на разписаните в чл. 93 от ЗООС и чл. 2 - чл. 8 от Наредбата за ОВОС, процедури. Обжалваното решение обаче е постановено в тежко противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същото следва да бъде обявено за нищожно. В приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) са изброени находищата на минералните води, които са изключителна държавна собственост, в които попада Гулийна баня - обл. Благоевград, общ. Разлог, с. Баня, както и Елешница - м. св. Варвара - р. Места, с. Баня. Видно от представения по делото регистър на съоръженията от находище на минерална вода "Гулийна баня" (л. 63) същото е обявено за изключителна държавна собственост с акт № 196/1997 г., допълнен с акт № 791/24.02.2004 г. Съгласно чл. 150 от ЗВ, министърът на околната среда и водите осъществява държавната политика за управление на водите, а според чл. 151, ал. 2, т. 2, б. "у", "аа" от същия закон министърът определя санитарно-охранителните зони (СОЗ) на водовземни съоръжения за минерални води. Същото е посочено и в чл. 37 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. В § 3 от Наредбата, обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г. е посочено, че всички водоизточници, за които няма установени и изградени СОЗ, се привеждат в съответствие с разпоредбите на тази наредба в срок една година от влизането на същата в сила. В представения регистър е посочено, че видът на съоръженията е водовземно, което съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗВ означава, че обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, т. е. министърът е бил длъжен да установи и изгради СОЗ на посочените обекти. От друга страна в чл. 13а от Закона за управление на отпадъците (ЗУО, отм., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., действал по време на издаване на решението на министъра) е посочено, че не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на СОЗ на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, както и че не могат да бъдат разположени площадки в средния и външния пояс (пояс II и пояс III) на СОЗ на находищата на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако със заповедите за учредяване им, издадени при условията и по реда на ЗВ и подзаконовите нормативни актове, са въведени забрани и ограничения. В представения регистър обаче е посочено, че няма издадена заповед за определяне на СОЗ, което е тежко нарушение на законите и подзаконовите актове. Ако такива бяха изградени, то те по смисъла на чл. 119а от ЗВ щяха да представляват зони за защита на водите. Голямото количество минерални извори в землището на с. Баня (72), голяма част от които водовземни, предполага възможността за близко отстояние и дори застъпване на техните СОЗ, поради което и преценката за извършване или не на ОВОС, щеше да бъде различна. Последното предположение е във връзка със задължението на министъра да се съобрази със забраната на чл. 13а от ЗУО (отм.). За да бъде обявено процесното решение за нищожно, а не унищожаемо, следва да бъде преценена степента или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на акта, което е основният критерий за разграничаването. Нищожност ще е налице при такива радикални нарушения на законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на акта. В случая дефектът е явно изразен и не буди съмнение в никого и поради тази причина административният акт се явява нищожен. До нищожност води и това, че съдържанието на акта не е съобразен с материалния закон, тъй като са нарушени пряко ЗВ, Наредба № 3/2000 г. и ЗУО с това, че министърът не е издал заповед за определяне на СОЗ за съоръженията за минерални води, изключителна държавна собственост и не е съобразил местоположението на ИП спрямо необходимите, но неопределени от министъра СОЗ. Затова недействителни са тези административни актове, чийто законов статут е нарушен и поради това от тези актове или въобще не възникват правни последици, или тези последици могат да бъдат заличени с обратна сила. Порочните актове, които въобще не пораждат правни последици, са нищожни. Актовете, чиито правни последици могат да бъдат заличени с обратна сила, са унищожаеми. И двете категории актове са недействителни поради съществуващ порок в техния законов статут, разликата е в засегнатия от порочния акт интерес. Когато актът засяга публичен интерес (независимо дали само публичен или наред с публичния интерес е засегнат и частен), той е нищожен. Когато засяга само частен интерес, порочният акт е унищожаем. В случая издаденото решение засяга голяма група от хора, които населяват региона, в който следва да се изгради депото за неопасни отпадъци, поради което следва да се приеме, че актът е нищожен. Противоречието с материалните разпоредби е и нарушение по чл. 6 от АПК, според който административният орган е задължен да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Ако не го е сторил, то тогава актът му не отговаря на изискванията за материална законосъобразност. Съблюдаването на този принцип от административния орган изисква при издаване на акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта, а когато се налага такова засягане, това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая е налице засягане правата на жителите в региона в по-голяма степен, отколкото законът позволява за постигане целта, за която актът се издава. Следователно процесът е обвързан с неблагоприятни последици за широк кръг лица, които с оглед описаното по-горе фактическо и правно положение, могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда за тях в смисъла, вложен от законодателя. Изграждането на депо за отпадъци в район, в който има находища на минерална вода, която се използва за водовземане (а най-вероятно и за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди), би довело до настъпване на вреди за гражданите и околната среда и следва да подлежи на ОВОС. С оглед евентуалната опасност за здравето на гражданите и замърсяване на водите е налице риск от увреждане на обществения интерес. С оглед спецификата на ИП като тип съоръжение, дейност и начин на функциониране, неговото разполагане на посочената територия, засягането на значителна част от населението в региона и засиления обществен интерес към проекта, министърът на околната среда и водите е следвало да проведе производство по ОВОС при спазване на всички изисквания на релевантното законодателство, с цел гарантиране безопасността на населението и околната среда при реализацията на проекта. Ръководейки се от принципите на чл. 4, чл. 7 и чл. 9 от АПК за законност, истинност и служебно начало, компетентният орган по околна среда е бил длъжен при провеждане на процедурата и разглеждане на предложението да приложи завишени критерии за оценка в рамките на предоставените му от закона правомощия. В случая формалният подход при извършването на ОВОС е недопустим. По делото е направено искане от процесуалния представител на Марин Янков и Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Баненска буна - 2011" за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи на съда, същото се явява основателно. Следва да бъде осъдено Министерството на околната среда и водите да им заплати по 300.00 (триста) лева разноски. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, Пето отделение