Решение № 9778 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2011 г.

Решение № 9778 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радка Карагьозова, представляваща ЧСОУ "Рьорих", срещу решение № 3268 от 4.07.2011 г. по адм. дело № 2697 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2000902841 от 3.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 114 от 25.01.2010 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Стефана Мирчева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2000902841 от 3.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 114 от 25.01.2010 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗКПО (отм.) за отчетната 2006 г.; на ЗОДФЛ (отм.) за ревизиран период 1.01.2003 г. -31.12.2006 г.; на ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. -30.09.2008 г.; на КСО за ревизиран период 1.01.2003 г. -30.09.2008 г.; на ЗЗО за ревизиран период 1.01.2003 г. -30.09.2008 г. и на ЗГВРС за ревизиран период 1.01.2005 г. -30.09.2008 г. С него са определени задължения за данъци, осигурителни вноски и за лихви общо в размер на 288 085.49 лв. В мотивите на сега обжалваното съдебно решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са приложените разпоредби от органа по приходите и възраженията на ревизирания и задължен субект. Първоинстанционният съд е изпълнил и дадените с решение № 4501 от 30.03.2011 г. по адм. дело № 13691 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение, указания на касационния съдебен състав при повторното разглеждане на спора, с който е бил сезиран. Преценката му е за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено. И при първоначалното, и при второто разглеждане на спора е било обсъдено единственото възражение на задължения субект и то е относно незаконосъобразността на ревизионния акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Тези твърдяни нарушения са относно неспазване на процедурата по спиране и възобновяване на ревизионното производство, поради което не може да се направи преценка относно годността на събраните доказателства, както и относно връчване на заповедта за определяне на компетентен орган да издаде ревизионния акт след връчването на самия акт. Правилен е изводът на съда, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 112 от ДОПК ревизионното производство се възлага със заповед за възлагане на ревизия, като в чл. 114 от ДОПК е определен срокът за извършването на ревизията, както и компетентният орган за удължаване на срока. Редът за спиране и възобновяване на ревизионното производство е уреден в чл. 34 и сл. от ДОПК. По делото е установено, че със заповед № 806386 от 4.11.2008 г. е възложено извършването на ревизия на ЧСОУ "Рьорих", а със заповед № 900093 от 24.02.2009 г. е спряно ревизионното производство, като срокът за това е записан в нея и той е от 24.02.2009 г. до 24.04.2009 г. Тя е връчена на жалбоподателя на 25.02.2009 г. Има издадена заповед № 902841 от 24.04.2009 г., с която е възобновено производството и в нея е посочен крайният срок за приключването й - 25.04.2009 г. Тази заповед също е връчена на ревизирания субект и това е станало на 27.04.2009 г., поради което е неоснователно възражението, че такава заповед няма, както и че тази заповед следва да се възприема като нова заповед за възлагана, поради което са налице две успоредно развиващи се административни производства. С посочената заповед само е възобновено производството и същото е приключило в предвидения срок за това, като всички процесуални действия на административния орган се явяват валидни. Спряното производство следва да бъде възобновено и същото следва да приключи в законовоустановения, и определен от административния орган срок, който е тримесечен. Обстоятелството, че е налице малък период от време между възобновяването и изтичането на срока за извършване на ревизията, не води до нарушаване на посочената категория правила, след като този срок е спазен е това се явява гаранция по отношение на ревизирания субект, което е в изпълнение и на чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Правилни са и изводите на решаващия съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, с оглед съдържанието и изискването на разпоредбата. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,