Решение № 2208 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2012 г.

Решение № 2208 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1884 от 2.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1308/12 г. Пловдивският административен съд, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "РВС - ПАН"-ЕООД-гр. Стара Загора, представлявано от управителя Светломира Рафаилова Панталеева, против ревизионен акт № 241104153/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 336 от 02.04.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 234 609,20 лв. и лихви в размер на 38 051,45 лв., корпоративен данък за 2008 г. в размер на 8 915,22 лв. и лихви и за 2009 г. в размер на 1 563,82 лв. ведно с лихви за забава, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 6 113 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "РВС - ПАН"-ЕООД-гр. Стара Загора. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "РВС - ПАН"-ЕООД-гр. Стара Загора, представлявано от управителя Светломира Рафаилова Панталеева, против ревизионен акт № 241104153/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 336 от 02.04.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 234 609,20 лв. и лихви в размер на 38 051,45 лв., корпоративен данък за 2008 г. в размер на 8 915,22 лв. и лихви и за 2009 г. в размер на 1 563,82 лв. ведно с лихви за забава. Описвайки фактическата обстановка по провеждане на ревизията административният съд е приел, че в хода на същата не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. Като неоснователни са приети оплакванията на задълженото лице за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като сочените като такива нямат белега на съществени и не са довели до лишаване на дружеството от участие в ревизионното производство или от възможността да ангажира доказателства. По отношение на приобщените доказателства от друга ревизия, за които е направено оплакване, че е в нарушение на разпоредби на ДОПК, са изложени мотиви, че не съществува законова забрана за приобщаване на такива доказателства, като за целта са съставени и нарочни протоколи. След това съдът е пристъпил към обсъждане на материалната незаконосъобразност на ревизионния акт. Възпроизведена е подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите и основанията на органа по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит в размер 234 609,20 лв. по доставките на "Лайф РВС груп"-ЕООД по 67бр. фактури - наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Възпроизведено е подробно и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като е посочено, че същото не установява факти, различни от установените по време на ревизията, както и реалността на извършените доставки. По отношение на представените в хода на съдебното производство ревизионни актове № 241101334 от 05.07.2011 г. и № 241105242 от 13.03.2012 г., съставени на прекия доставчик "Лайф РВС груп"-ЕООД, административният съд е приел, че те налагат други правни изводи, защото установените с тях факти не са различни от тези по процесната ревизия, а ако има някакви различия, те произтичат от това, че са съставени по отношение на друг правен субект. Отбелязано е и това, че и в тези актове, както и обжалвания, е прието, че дружество "РВС - ПАН"-ЕООД не е собственик на въпросните матрици, поради което не е могло да прехвърли право на собственост върху тях и в този смисъл не е налице разминаване във фактическите констатации, каквито са твърденията на жалбоподателя. Предвид на това решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен относно непризнатото право на данъчен кредит, като за да бъде признато такова не е достатъчно доставчикът и получателят да притежават фактури и да е извършено счетоводно отразяване, а е необходима и реалност на доставките, каквато не е доказана в случая. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че доставчикът "Лайф РВС груп"-ЕООД е разполагал с ресурсна обезпеченост за изпълнение на доставките. В тази връзка са изложени мотиви, че липсват доказателства доставчикът да е имал служители на трудов или граждански договор, а писмените обяснения не следва да се обсъждат сами за себе си, а ведно с останалите доказателства по делото, поради което декларациите на Валентина Христова Панталеева и Рафаил Иванов Панталеев, че се подпомагали дейността на дружество, не могат да бъдат кредитирани, тъй като те са свързани лица и от самите декларации не става ясно каква точно дейност са извършвали и няма никакви други доказателства, които да установяват техническа и ресурсна обезпеченост. Съдът не е възприел и становището на жалбоподателя, че по протокола от 08.03.2011 г. са налице данни за наличие на ресурсна обезпеченост, доколкото в него липсват данни при огледа да са намерени машини и съоръжения за извършване на услугите миене, поддръжка на машини, транспорт, окосяване, а за намерените вещи не е установена собствеността им. На отделен ред съдът е изложил мотиви защо приема констатациите на органа по приходите, респективно защо не възприема становището на жалбоподателя по отношение доставките с предмет "матрици". Като некоректно е квалифицирано и позоваването на процесуалния представител на жалбоподателя на решенията на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80 и С - 81 от 2011 г., доколкото не се касае за идентична фактическа обстановка и наличие на свързаност между страните по доставките. Направен е краен извод, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките, което е задължително условие за възникване на право на данъчен кредит, поради което органът по приходите е приложил правилно материалния закон и не са налице условия за отмяна на ревизионния акт в тази му част. Като законосъобразен е квалифициран и ревизионния акт в частта му относно определени задължения по ЗКПО за 2008 и 2009 г. Посочено е, че при липса на реални доставки на услуги от "Лайф РВС груп"-ЕООД правилно е прието от органа по приходите, че ревизираното дружество неправилно е обосновало извършване на разходи за услуги и е намалило финансовия си резултат за периода, поради което е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора "РВС ПАН"-ЕООД се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Не малка част от оплаквания в жалбата са против ревизионния акт и решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив. Тези оплаквания са изложени и пред първоинстанционния съд, разгледани са от него и са намерили отговор в мотивите на съдебното решение. От друга страна нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК определя, че Върховният административен съд разглежда само посочените в жалбата пороци на решението. Предвид на тези обстоятелства направените оплаквания от касатора, насочени срещу актовете на приходната администрация не следва да бъдат обсъждани. Другите основни оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и на даденото тълкуване на последния в решенията на Съда на европейския съюз. Същите са неоснователни. Административният съд съобразно основанията за отказ на право на данъчен кредит по процесните фактури и становищата на страните правилно е формулирал основният спорен въпрос между тях - налице са реални доставки на услуги по процесните фактури на доставчика "Лайф РВС груп"-ЕООД. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото, при всестранно обсъждане на всички събраните по делото доказателства, и се споделя напълно от настоящата инстанция. Наличието на реална доставка е кумулативно условие за възникването на право на данъчен кредит и установяването на този факт е от съществено значение за признанието. Тъй като предмет на доставки са стоки и услуги, в хода на ревизията са извършени проверки дали дружеството-доставчик е притежавал в собственост продадените стоки, респективно имал ли е техническа и кадрова обезпеченост да извърши въпросните услуги. Анализирайки фактите и доказателствата по делото административният съд е направил верен извод, че дружеството-доставчик не е притежавало матрици, поради което то не е в състояние да продаде същите на ревизираното дружество, респективно, че не е притежавало персонал и технически средства, за да извърши фактурираните услуги. Направените оплаквания, че тези изводи са в противоречие със събраните доказателства по делото, са неоснователни. Съдът е изследвал подробно въпросът дали "Лайф РВС груп"-ЕООД е притежавал в собственост матрици и могъл ли е да продаде същите. По отношение на доставките правилно е прието, че само обясненията на две физически лица не могат да послужат като доказателство, че дружеството доставчик е притежавало кадрови потенциал да извърши доставките. Вярно е, че по-голяма част от фактурираните услуги /като окосяване, сортиране, измиване/ не предполагат изискване за определена квалификация на извършващите ги лица, но тогава възниква въпросът дали такъв обем на услуги може да бъде извършен от две физически лица, доказателства в която насока не са ангажирани. Извършването на услугите предполага заплащане на възнаграждение на извършилите ги лица, разходи за определени консумативи - ток, вода, уреди за косене, доказателства в която насока също не са ангажирани. В по-голямата си част оплакванията на касатора се изразяват за противоречие на решението на първоинстанционния съд с тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз и по-специално на решението от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С-142/11. В касационната жалба се възпроизвеждат много подробно мотивите на европейския съд от това решение и на база на това се градят изводи, че при сходна фактическа обстановка решаващият съд не е съобразил даденото в решението тълкуване на закона, като по този начин е постановил едно неправилно и необосновано решение. Направените оплаквания са неоснователни. Правилно административният съд е приел, че фактическата обстановка по делото не е идентична с фактическата обстановка по спора по посочените по-горе дела на Съда на Европейския съюз. Нито в ревизионният акт, нито в съдебното решение са направени изводи за извършена измама, а само за недоказване реалността на процесните доставки, т. е. на тяхното действително извършване, поради което съдебните решения на общностния съд не водят до други изводи, извън установените по делото. В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. Не се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, каквито са доводите на касатора. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. С оглед на обстоятелствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват реалност на извършените доставки, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. При липса на реални доставки липсва основание за осчеводяване на разходи по процесните фактури, поради което е налице хипотеза по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат и отхвърляйки жалбата и в тази й част първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,