Решение № 635 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от зам. министъра на културата против решение 619/02.05.2023 г. по адм. д. 2306/2022 г. на Административен съд - Варна. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, които се основават на заключението на вещото лице и заявява, че обжалваното становище е съобразено с режима на опазване на сградата-елемент от групов паметник на културата с категория местно значение. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Вояджър ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Павлова. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Поддържа аргументите, посочени в отговора на касационната жалба. Моли да бъдат присъдени направените разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд по жалбата на Вояджър ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, е отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ V-2413 /ПИ с идентификатор 35064.501.2413 по КК и КР на гр. Каварна/, кв. 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич в част Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза Технически проект, обективиран в становище изх. СТ-84-498/17.08.2022 г. на заместник министъра на културата. Съдът е отменил отказа да се съгласува инвестиционния проект и е върнал преписка на министъра на културата за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от влизане на решението в сила. Приел е, че оспореният отказ е постановен в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Съдът е основал изводите си на заключението на съдебно-техническата експертиза, в която е посочено, че внесения проект предвижда застрояване на сграда, която не излиза извън габаритите на съществуващата сграда и запазва оригиналната кота на корниза, което е в съответствие с визата за проектиране, издадена в съответствие с действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна. Според заключението на експерта, инвестиционният проект не предвижда надстрояване на сградата и запазва оригиналния обем на сградата, вътрешно преустройство и съхраняване формата на оригиналния покрив, поради което той е в съответствие с изискванията на предписанията за опазване на груповият паметник на културата Ансамбъл от магазини на пристанището на град Каварна. В заключението е прието още, че не просто е практика на доизграждане на разрушени части от сгради - недвижими културни ценности със съвременни материали на принципа на контраста, но също така е в съответствие със съвременната теоретична и методологична основа на този вид дейност. С оглед на тези изводи на експерта съдът е приел, че инвестиционен проект на обект: Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда, УПИ V-2413, кв. 337 по плана на гр. Каварна, област Добрич; част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект, отговаря напълно в обем и съдържание на ЗУТ, ЗКН и свързаните с тях нормативи. Допълнително съдът е изложил мотиви, че не възприема дадените с процесното становище указания относно приложението на реда по чл. 72-77 от ЗКН относно процедурата и задължението на общината, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване и при бездействие от страна на нейния собственик, концесионер или ползвател. Съдът е посочил, че собственикът Вояджър ООД желае да извърши реконструкция /възстановяване/ и адаптация на обекта, за което е издадена виза за проектиране, съгласувана с НИНКН, поради което е неотносима към конкретния случай процедурата регламентирана в нормите на чл. 72, чл. 73, 74 от ЗКН. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че сграда с идентификатор 35064.501.2413.1 в УПИ V-2413. кв. 337, гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, е декларирана със списък от 1971 г. на НИПК като: Магазия, пристанището - архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в писмо 6606 от 31.08.1999 г. на НИПК като: Три магазии с пл. 2413 /стар пл. 2331/, кв. 337 - единичен архитектурно-строителен паметник на културата, с предварителна категория ансамблово значение. Не е спорно и че този обект притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност (ЕНКЦ) с предварителна категория ансамблово значение, съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН и е елемент на групов паметник на културата с категория местно значение - Ансамбъл от магазии на пристанището в гр. Каварна, притежаващ статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с категория местно значение. Дружеството жалбоподател се легитимира като собственик на имота с представен по делото нотариален акт. По отношение на имота са определени режими за опазване, посочени в писма 6606/11.08.1999 г. и 4726/12.08.1999 г. на НИПК с графична част към тях. Във връзка със Заявление вх. 7000-2824/20.09.2021 г. от дружеството до НИНКН относно Виза за проектиране и Инвестиционен проект на обект Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда, УПИ V-2413, кв., 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич било дадено положително Становище с изх. 7000-2824/12.10.2021 г. Посочено е в същото, че при разработката на проекта са спазени предписанията за опазване на ГНКЦ. С решение 11/06.01.2021 г., постановено по адм. дело 1399 по описа на Административен съд - Варна за 2020 г., е било отменено по жалба на Вояджър ООД, гр. Варна, становище с изх. 33-НН-414/19 от 19.05.2020 г. за отказ за съгласуване от Министерство на културата на виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща сграда в УПИ V-2413, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 по КК и КР на гр. Каварна и преписката е върната на министъра на културата за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е потвърдено с Решение 1884/28.02.2022 г. по адм. дело 3721/2021 г. на Върховен административен съд. На основание на посочените решения, в процесното становище е извършено и съгласуване на виза за проектиране, което не е предмет на оспорване в настоящото производство. Необосновани са изводите на съда, че представеният за съгласуване инвестиционен проект отговаря изцяло на нормативните изисквания. Проектът предвижда реконструкция /възстановяване/ и адаптация на сграда и съдът правилно цитира разпоредбата на т. 15 от ДР на Закона за културното наследство /ЗКН/, в която се съдържа следната дефиниция: Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори. Изискването на закона в случая е използването на такива материали, традиции и техники, които да възстановят местоположението, обстановката, духа и настроението на сградата. Изискванията спрямо всеки инвестиционен проект за реконструкция на паметник на културата са дадени в предвидените режими за опазването им. Тези режими, цитирани в оспореното становище, изискват съобразяване със специфичния облик на ансамбъла, съхраняване на традиционния характер и конфигурация на покривите. Дори обикновен преглед на представения проект установява, че предвиденото допълващо остъкляване на сградата не може да се възприеме като съхраняване на традиционния характер на сградата, а се разминава напълно с нейния облик. С оглед на това не може да бъде възприето заключението на експерта, че инвестиционният проект съхранява формата на оригиналния покрив. Що се отнася до становището на вещото лице, че съвременните практики предвиждат доизграждане на разрушени части от сгради - недвижими културни ценности със съвременни материали на принципа на контраста, това би било възможно ако не бяха предвидени посочените изисквания за режимите за опазването на паметниците на културата. С оглед на това касационната инстанция счита за неправилни изводите на съда, че при изработването на инвестиционния проект за процесната сграда, са спазени всички нормативни изисквания. Административният орган е направил законосъобразни изводи, че силуетното решение и предвидените с проекта остъклявания не са съобразени с установената характеристика на средата - ГНКЦ и противоречат на предписанията за опазване на груповия паметник на културата, които изискват съобразяване със специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла, съхраняване на традиционния характер и конфигурация на покривите. Независимо от заключението на вещото лице, съдът е имал възможност да извърши собствена преценка на представения проект и неговата визуализация и да прецени доколко проектът съответства на предписаните режими за опазване на недвижимата културна ценност. Като краен резултат решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. В същото време следва да бъде посочено, че в мотивите си съдът правилно е оспорил изводите на административния орган за приложението на процедурата по чл. 72-77 от ЗКН. Правилно административният съд е направил разграничение между посочената процедура и съгласуването по чл. 84 от ЗКН, което се извършва винаги по инициатива на инвеститора. Двете разпоредби са приложими при различни хипотези и не могат да се допълват взаимно. При тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и подадената жалба срещу отказа за съгласуване на инвестиционен проект следва да бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 70 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,