Решение № 6103 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2014. г.

от 19.04.2011 г. на кмета на Столична община. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, а алтернативно неправилно. Според касатора съдът е подменил предмета на делото, определяйки обжалваното писмо като акт за поправка на ЯФГ, а не като отказ на правото на касторите да изкупят на основание § 27 ЗС във вр. с § 10 от ППЗДС, § 1 от ПМС 235/1996 г. и § 42 от ПЗРЗИДЗОС * ид. част от общински поземлен имот с площ от 410 кв. м., представляващ УПИ IХ-245 по л. на София, м. "Изток". По правилността на решението се посочва, че съдът не е извършил самостоятелно изследване на делото, доколкото дословно са ползвани мотиви към друго съдебно решение, постановено по адм. дело № 495/2008 г. на АССГ, както и че необосновано е приел, че е претендирано изкупуването на повече права отколкото общината притежава в имота. Посочва се, че ако съдът бе обсъдил всички данни по делото, би стигнал до извода, че Георги Йосифов е придобил по давност правото на строеж, учредено съвместно на него и на Янко Иванов, както и че на основание § 42 от ЗОС, касаторите имат правото да изкупят * ид. част от процесния имот с оглед факта, че купената по рано от тях * ид. част от имота е придобита по реда на § 3 от ПМС 235/1996 г., а не по реда на § 1 от същото ПМС. Ответната страна - Кметът на Столична община, представляван от юрк. Жекова, оспорва касационната жалба. Поддържа се, че съдът е възприел абсолютно правилно фактическата обстановка и не е налице промяна в предмета на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, решението е правилно и обосновано. Съдът правилно е приел, че липсва основание за поправка на явна фактическа грешка в заповед на кмета на СО № РД-561-701/11.08.2004 г., поправена в частта за оценката с негова заповед № РД-561-48/31.01.2005 г. Не е налице и несъответствие между действително формираната воля на органа да продаде на наследодателя на жалбоподателите Георги Рудолфов Йосифов идеална част от УПИ-IX-245 по АЧОС № 2715/1.07.2003 г., с площ от 410 кв. м. за сумата 17 379 лв., и нейното изразяване в акта, чиято поправка се иска. Въз основа на тези заповеди е сключен и договор за покупко-продажба на 10.05.2005 г. между СО и Георги Рудолфов Йосифов, с който производството за продажбата на земя ЧОС по реда на § 27 от ПЗРЗИДЗС е приключило. Подписвайки договора при посочените в него условия, купувачът се е съгласил с продажната цена на придобитата с него идеална част от УПИ, съобразно идеалната част, за която е имал учредено и придобито право на строеж върху общинския имот, като е заплатил цената на придобитата идеална част от имота. Правилно съдът е приел, че за останалата и. ч. от имота е неприложим § 42 от ПЗРЗИДЗОС и жалбоподателите не могат да я придобият по този ред, тъй като към датата на влизане в сила на тази разпоредба производството за продажбата на земя - ЧОС по § 27 от ПЗРЗИДЗС е приключило за наследодателя на жалбоподателите. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежни страни и в срок, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира касационната жалба за допустима. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Владимир Георгиев Йосифов и Рудолф Георгиев Йосифов против писмо изх. № 1100-1810

от 19.04.2011 г. на кмета на Столична община, което писмо съдът е приел едновременно като обективиращо отказ за изкупуване на * ид. част от УПИ IХ-245 от кв. 12, м. "Изток" по плана на гр. София по реда на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и решение по искане за поправка на ЯФГ в заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. на кмета на СО. Видно от мотивите към решението, съдът е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на писмото като решение по искане за поправка на явна фактическа грешка в заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. на кмета на СО, постановено по молба от 27.08.2004 г. на Георги Рудолфов Йосифов и в изпълнение на указанията, съдържащи се в решение № 15159/12.10.2009 г. по адм. дело № 2432/2009 г. по описа на ВАС. Съдът е приел, че явна фактическа грешка при издаването на заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. не е допусната, съобразно искането за допълването й чрез разпореждане за продажба "и на другата * идеална част от правото на собственост върху парцела". Този извод на съда е изведен въз основа на установения по делото факт, че липсва несъответствие между действително формираната от органа воля и фактически изразената в нея, а именно да се продаде на Георги Рудолфов Йосифов * ид. част от процесния имот, с площ от 410 кв. м. за сумата от 17 379 лева. Решението е недопустимо. Писмото от 19.04.2011 г. на кмета на Столична община не може да бъде определено по никакъв начин като акт, постановен в производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка при издаването на негова заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. Видно от първия абзац на писмото, същото не е по повод искане за поправка на цитирана заповед, а "Във връзка с Ваше (на Владимир Йосифов) искане за продажба на общинската част на съсобствен недвижим имот, при условията на § 42 от ПРЗЗИДЗО". Видно от последния абзац на писмото, кметът на СО изрично е посочил, че писмото следва да се приема като "пореден отказ за продажба по цена, представляваща данъчната оценка, завишена с 20%". Също така ясно е посочено, че "решение на ВАС от 10.12.2009 г. по адм. дело № 2432/2009 г., III-то отделение, не посочва приложимата процедура и не може да се приеме като основание за процедиране на продажба по цена, определена при условията на § 42 от ПЗРЗИДЗОС . Нещо повече, в мотивната част на писмото от 19.04.2011 г., кметът препраща към мотивите на писмо № 08-08-69/2003/2.11.2007 г., определяйки ги като правилни и законосъобразни. Видно от тези мотиви (л. 6 от д. 495/2008 г.), отново е коментирано правото на придобиване на общинска собственост по "цени от отменения ППЗДС", а не наличието или липсата на разминаване между изразената воля и фактическите установявания направени при и по повод издаването на заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. Ако съдът бе разгледал писмото от 2.11.2007 г. щеше да отчете също така, че в т. 3 изрично се споменава за произнасянето във връзка с искането за поправка: "На искането е отговорено отрицателно с писмо от Директора на Дирекция "Общинска собственост", отказът не е обжалван. Ако се приеме, че отказът е от некомпетентен орган, то следва да отбележи, че мълчаливият отказ на Кмета на Столична община не е обжалван в срок и актът е стабилизиран и не подлежи на обжалване". С други думи, липсва каквато и да логически издържана възможност, писмото от 19.04.2011 г. да се приеме като акт, насочен към искането за допълване на заповед № РД-561-701/11.08.2004 г. по молбата от 27.08.2004 г. Не може да бъде пропуснат и факта, че в жалбата си от 9.04.2012 г., Владимир Йосифов и Рудолф Йосифов ясно са посочили, че обжалват отказ "да се издаде заповед, по силата на която да закупим по реда и условията на § 27 ЗС вр. § 10 ППЗДС вр. § 1 от ПМС 235/1996 г. и § 42 от ПЗРЗИДЗОС * ид. част от общински поземлен имот с площ от 410 кв. м., представляващ УПИ IХ-245 по плана на гл. София, м. "Изток". В тази връзка, следва да се приеме, че административният съд, разглеждайки писмото от 19.04.2011 г. като решение по 62 от АПК, е допуснал грешка при определяне предмета на делото и така се е произнесъл по законосъобразността на несъществуващ акт, респ. неоспорен акт. Касационната инстанция намира, че решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на първоинстанционният съд, който в ново производство да се произнесе по оспорването на отказа на кмета на Столична община по искането на касаторите за продажба на общинската част от съсобствен недвижим имот - * ид. част от имот с площ от 410 кв. м., представляващ УПИ IХ-245 по плана на гр. София, м. "Изток", при условията на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС .