Решение № 379 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г.

Решение № 379 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 384 от 26.04.2011 г., постановено по делото, тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 27.04.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г. на Смолянски окръжен съд, в частта с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. М. Ч., В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П. и М. М. Г., всички от [населено място] срещу [фирма] [населено място], [фирма], [населено място] и Б. О. О. отрицателни искове по чл. 336, ал. 1 ГПК отм. за установяване, че същият имот не е собственост на ответника [фирма], който е длъжник по изп. д. 203Ч/2001 г. и срещу когото е насочено изпълнение за събиране вземането на кредитора Б. О., чрез изнасяне имота на публична продан. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество е основателна. Касаторката И. М. Ч., наследница на починалата в хода на процеса страна С. М. Г. и В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П. и М. Г. Г. са предявили срещу [фирма], [населено място] и Гарант -Транс - 50 Е., [населено място] при условията на обективно и субективно съединяване, установителни искове за собственост на имот УПИ ХVI-1192, с площ от 1011 кв. м., в кв. 113, по плана на [населено място] както и иск по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване, че длъжникът по изп. д. № 203/2001-Ч по описа на ДСИС З. [фирма], [населено място] не е бил собственик на имота. Ищците са поддържали, че наследодателят им М. Г. Г. е установил владение върху имот, съставлявал нива с площ от 1.5 дка в м. "Елата", в землището на [населено място] на основание предварителен договор за продажба сключен през 1946 г. и е придобил правото на собственост върху него на оригинерно основание давностно владение. През 1972 г. се е позовал на това придобивно основание само по отношение на 424 кв. м., съставлявали част от имот пл. № 619 по действалия тогава план на града и снабдил с нот. акт за собственост № 38, т. IХ. 1972 г. По отношение на този имот с площ от 424 кв. м. е била започната процедура по отчуждаване, тъй като е бил включен в терен, предвиден за изграждане на улица. Извършена е оценка на имота, но няма данни да е заплатено обезщетение. С приета техническа експертиза е установено, че земеделският имот, предмет на предварителния договор, е идентичен с част от имот пл. № 619, по кадастралния план от 1950 г., който е с незатворена южна граница, като е бил записан на името на праводателя по него М. Х.. В плана от 1974 г. той е идентичен с имот пл. № 1175, който е записан на името на М. Г. и отреден за "Цех за метални изделия". По плана от 1987 г. имотът е идентичен с имот пл. № 1192, за който е бил отреден парцел ХVI-1192 в кв. 13 по плана на града. През 1996 г. за УПИ ХVI-1192 е съставен акт за държавна собственост № 9 от 115.07.1996 г. за обект метален цех, включващ застроена площ от 912 кв. м. и незастроена площ от 1650 кв. м., последната представляваща парцел VIII-1191, 1192 - комплексно жилищно строителство в кв. 113. Касаторката и останалите ищци са се позовали на давностно владение, което са осъществявано от 1992 г. до предявяване на иска. Позовали са се и на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Установено е, че са направили искане за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 4 ЗВСНОИ по З. и др., което не е уважено по аргумент, че липсват данни процедурата по отчуждаването да е завършена със заплащане на обезщетение. С приета счетоводна експертиза е установено, че в балансите и отчетите на "Металик Е. в счетоводна сметка 201 "Земи" няма заведени земи и терени. В съставените начален ликвидационен баланс и годишен отчет за 2001 г. са заведени само сгради. С гласни доказателства е установено, че нивата е владяна и обработвана от наследодателя Г. до внасянето й в ТКЗС, както и че металният цех е построен от АПК. Установено е и това, че от 1992 г. владение върху имота са установили ищците, които го ползват за производство на селскостопанска продукция, като ползват и стопанската сграда. Съдът е обсъдил част от установените факти и е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение продължило повече от 10 г. за времето от 1992 г., тъй като владеният имот е бил общинска собственост, а този оригинерен способ не намира приложение за нея по аргумент от чл. 86 ЗС в редакцията до изменението й от 1996 г. Намерил е, че от представените актове за държавна собственост се установява, че имотът е бил държавна собственост преди ищците да установят фактическа власт върху него, поради което придобивният способ, на който се позовават е неприложим. В съставения акт за държавна собственост през 1996 г. не е отразено, дали имотът е със статут на публична или частна държавна собственост, но предвид спирането течението на давността за такива имоти по разпореждане на закона - § 1 от ПЗР на ЗС считано от 31.05.2006 г. за времето от съставянето на акта за ДС от 15.07.1996 г. до 2006 г. този срок не е изтекъл. С тези правни изводи съдът е намерил установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК за неоснователен и го е отхвърлил. За недопустим е намерен отрицателният установителен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК отм. Изводът е основан на установения факт, че ищците са във владение на имота. Приел е, че искът е допустим само при наличието на две кумулативни предпоставки за предявяването му - третото лице да не е във владение на имота и срещу имотът да е насочено принудително изпълнение. Изводът е направен при неправилно прилагане на нормата на чл. 336, ал. 1 ГПК. Същата предвижда, че правен интерес от иска е налице тогава, когато с изпълнението е засегнато право на трето лице. Третото лице разполага с правото да предяви отрицателен установителен иск за да установи, че взискателят не е носител на правото на собственост върху имота, срещу който е насочено изпълнението. Претендираното от третото лице право не е предмет на иска, то само обуславя неговия правен интерес от търсената защита. Ищците твърдят, че са собственици на имота на основание давностно владение, което са упражнявали срещу търговско дружество създадено с общинско имущество. Алтернативно поддържат, че са собственици на имота, тъй като той им е реституиран на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ нова (ДВ, бр. 107 от 1997 г.). При разрешаване на въпроса дали взискателя е собственик на имота следва да бъдат обсъдени и тези доводи. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.