Решение № 1843 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15066/2018 г.

Решение № 1843 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15066/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ /ГППИМП/ д-р Кирилови" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от адв. Димова, за отмяна на влязло в сила решение № 12774/25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 10976/2016 г., по описа на ВАС, шесто отделение и решение № 101/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 384/2015 г., по описа на Административен съд - Сливен. Претендира се отмяната на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Сливен, поради наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при разглеждането му не било известно на молителя. В подаденото искане за отмяна са изложени доводи, че от страна на административния орган не е бил представен болничен лист на директора на РЗОК - Сливен към датата на издаване на заповедта, с която е наредено на дружеството да бъде извършена проверка. С подадена молба от 24.01.2019 г., искателят е заявил, че е налице и друго новооткрито писмено доказателство – писмо от ТП на НОИ – Сливен /неприложено по делото/, от което е видно, че към датата на издаване на заповед № РД-09-843 от 9.11.2015 г. за извършване на проверка, директора на РЗОК – Сливен не е ползвал отпуск по болест, поради което тази заповед е следвало да бъде издадена от него, а не от зам. директор. Според искателя, това са по същество нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и са от особено значение за изхода на спора, тъй като въз основа на тях е следвало да се определи компетентността на органа, издал оспорваната заповед. Ответникът по искането за отмяна – директор на РЗОК - Сливен, чрез юрк. Денчева, изразява становище за неоснователност на подаденото искане. Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са представени по делото. В конкретния случай не са налице законоустановените предпоставки по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Следва да се отбележи, че по делото не е представено, соченото в молба от 24.01.2019 г. към искането за отмяна, новооткрито писмено доказателства - писмо от ТП на НОИ – гр. Сливен, без индивидуализация - номер, дата и издател. Въпреки дадената възможност на молителя, такова не е представено и в проведеното открито съдебно заседание на 24.01.2019 г. Неоснователни са възраженията на молителя по отношение на заповед № РД-09-843 от 9.11.2015 г., издадена от зам. директора на РЗОК – Сливен, с която се поставя началото на контролно производство по раздел X, глава II от ЗЗО, поради което същата попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Въпросната заповед не представлява изрично властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност, с което да се засягат непосредствено права и законни интереси на отделни граждани и организации, поради което същата не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Следва да се отбележи, че правомощията на зам. директора на РЗОК – Сливен да издава заповеди за извършване на проверки произтичат от Устройствения правилник на НЗОК и от длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че заповедта за извършване на проверка е подписана от зам. директор в конкретния случай, по никакъв начин не засяга права и интереси на искателя, тъй като не са налице данни, това действие да е повлияло върху хода или резултатите на проверката или да е довело до нарушаване на правата му свързани с участие или защита в производството. В касационното решение, е обоснован конкретен извод, че с посочената заповед се създава задължение за извършване на проверка само за определеното в заповедта длъжностно лице от РЗОК - гр. Сливен, и поради това представлява процесуален по своята същност акт по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, по отношение на който този кодекс не се прилага, за което е посочена и константна съдебна практика (определение № 3440 от 26.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2428/2015 г., определение № 2365 от 5.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2047/2015 г. и други). С оглед установяване компетентността на органа, издал писмената покана, с определение № 72 от 3.06.2016 г., Административен съд – Сливен отменя определението за даване ход на делото и изисква от ответника в първоинстанционното производство конкретни доказателства относно представителната му власт, които са приети в съдебното заседание, състояло се 15.06.2016 г. По делото са представени болнични листи, от които е видно, че за периода 21.03 – 19.04.2015 г., 23.11.2015 г. и 31.12.2015 г., Директорът на РЗОК - Сливен не е бил в състояние да изпълнява задълженията си поради влошено здравословно състояние. От горното се установява, че на 23.11.2015 г., когато е издадена писмена покана изх. № 29-05-153, директорът на РЗОК - гр. Сливен е бил в отпуск по болест, поради което административният акт е издаден от зам. директора на РЗОК - гр. Сливен. Въпросът за компетентността на издателя на акта е изследван, както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция, които са изложили подробни мотиви по наведените възражения. Не е било спорно обстоятелството, че процесната покана е издадена от заместник директора на РЗОК – Сливен, при условията на заместване поради отсъствие на титуляра към момента на издаването й. Както първоинстанционният съд, така и Върховният административен съд са приели, че оспореният акт е издаден при валидно упражнено правомощие на заместника, произтичащо от обективната невъзможност на директора на РЗОК да упражнява правомощията си и по силата на изрична правна норма - чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, съгласно който директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Предвид гореизложеното, представената заповед № РД-09-823/12.12.2014 г. на директора на РЗОК – Сливен се явява неотносима към предмета на искането за отмяна. По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд – Сливен, оставено в сила от Върховния административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,