Решение № 9100 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТП на НОИ София-град срещу решение 5833 от 06.10.2023 год. постановено по адм. дело 6972/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 2153-21-220 от 01.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърденото разпореждане [номер]/19 от 11.03.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба М. А. Т. чрез адв.Ц. Гуцина в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото за всички инстанции. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. А. Т. срещу решение 2153-21-220 от 01.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Т. срещу разпореждане [номер]/19 от 11.03.2022 год., с което е постановен отказ да и бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като лицето не отговаря на законовото изискване по чл.74, ал.1, т.3 от КСО. На 28.01.2022 год. лицето подава заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложно ЕР 1085 от 23.09.2020 год. на ТЕЛК, с което е определена ТНР 100%, дата на инвалидизиране 03.11.2005 год. и срок на инвалидността пожизнен. С оспореното разпореждане е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 08 месеца и 27 дни и след датата на инвалидизиране 10 години 05 месеца и 16 дни. Органът е приел, че не са налице предпоставките на чл.74, ал.1, т.3 от КСО и следва да се съобрази определената дата на инвалидизиране в ЕР на ТЕЛК (03.11.2005 год.) като е зачетен осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране в размер на 08 месеца и 27 дни. Във връзка с така приетото директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата на лицето срещу разпореждането от 05.05.2022 год. Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата като е приел същата за основателна. От фактическа страна съдът е установил, че съгласно ЕР 1085 от 23.09.2020 год. на ТЕЛК в анамнезата е отбелязано [заличен текст]. Съгласно изискването на чл.74, ал.3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Анализирайки нормата съдът приема, че законът не определя към кой момент следва да е наличен действителния осигурителен стаж от една година при лицата с вродени увреждания. Позовал се е на чл.22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно който правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 от КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО. В конкретния случай към датата на подаване на заявлението лицето има действителен осигурителен стаж в размер на 11 години. Изведен е извод, че лицето отговаря на законовите изисквания по чл.74, ал.3 от КСО за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материални закон. При постановяването му административният орган не е съобразил нормата на чл.35 от АПК като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Съдът се е позовал на множество медицински документи приложени по делото, от които е видно, че оспорващата е в вродено трайно увреждане, при което е приложима нормата на чл.74, ал.3 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е отменено, а преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно задължителните указания дадени със съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд се позовава на приложените по делото медицински документи, от които несъмнено се установява, че оспорващата е с [заличен текст], поради което в случая е приложима нормата на чл.74, ал.3 от КСО. Видно от ЕР 2513 от зас. 176 от 24.11.2011 год. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ-София ЕАД диагнозата поставена на Т. е [диагноза]. Същата диагноза е отразена и в ЕР 0559 от зас. 107 от 12.08.2021 год. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ-София ЕАД-диагноза [диагноза], ЕР 2097 от зас. 221 от 02.12.2021 год. на НЕЛК-специализиран състав по хир., Ортопедични и ССЗ диагноза - [диагноза] и в ЕР 1781 от зас. 169 от 08.11.2022 год. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ-София ЕАД диагнозата, която е посочена е [диагноза] При така установеното правилно първоинстанционният съд приема, че са налице условията лицето да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.3 от КСО, тъй като същото отговаря на законоустановените предпоставки-лицето е с вродени трайни увреждания и има 11 години действителен осигурителен стаж. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решението е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство пред АССГ и пред настоящата касационна инстанция, както и в предишното разглеждане на делото пред АССГ и ВАС. От доказателствата по делото съдът установи, че първоначално по жалба на Т. срещу решение 2153-21-220 от 01.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Т. срещу разпореждане [номер]/19 от 11.03.2022 год. е образувано адм.д. 5653/2022 год. по описа на АССГ. С решение 6556/07.11.2022 год. състав на съда е отхвърлил жалбата на Т. срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град. В това производство оспорващата е представлявана от адв.Гуцина като е представен договор за правна защита и съдействие с уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева. По делото е платена и държавна такса в размер на 10 лева. Решението на АССГ е обжалвано пред ВАС, който с решение 7985/19.07.2023 год. постановено по адм.д. 368/2023 год. отменя решението на АССГ и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството пред ВАС по адм.д. 368/2023 год. Т. е представлявана от адв.Гуцина, за което е представен договор за правна защита и съдействие с уговорен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева. Лицето е внесло държавна такса за разглеждане на делото пред ВАС в размер на 30 лева. При второто разглеждане на делото в АССГ е образувано адм.д. 6972/2023 год. С решение по това дело съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град, върнал е преписката на органа за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ София-град да заплати на Т. разноски поделото в размер на 1040 лева. В настоящата касационна инстанция Т. се представлява от адв.Гуцина, за което е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лева. С оглед на горното следва да се осъди ТП на НОИ да заплати на Т. разноски както следва: по адм.д. 5653/2022 год. по описа на АССГ в размер на 1010 лева представляващи държавна такса в размер на 10 лева и 1000 лева адвокатски хонорар; по адм.д. 368/2023 год. по описа на ВАС в размер на 1030 лева представляващи държавна такса в размер на 30 лева и адвокатски хонорар в размер на 1000 лева; за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 900 лева представляващи адвокатски хонорар. За производството по адм.д. 6972/2023 год. по описа на АССГ разноски са присъдени, поради което не следва да се присъждат повторно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК ВАС, шесто отделение