Решение № 44 от 21.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1074/2016 г.

Решение № 44 от 21.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1074/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. Л. Г. В. и на адв. Н. - защитник на подс. Т. М. А., против решение № 207/26.05.2016 г., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав. В жалбата на подс. В. са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Сочи се, че въззивният съд не е дал убедителен отговор на възражението, че досъдебното производство е следвало да бъде проведено от следовател, тъй като престъплението по чл. 242 от НК е довършено на територията на /населено място/. Твърди се, че е нарушено правото на защита на подсъдимите, тъй като автомобилът, в който е открито инкриминираното наркотично вещество е преминал границата двукратно и съществува неяснота дали обвинението е за изнасянето му от страната или напротив - за внасянето му. Изтъква се, че осъдителната присъда почива единствено върху уличаващите обяснения на оправданите подсъдими, като в същото време съдът не е изпълнил задълженията си за обективност, всестранност и пълнота на разследването и не е събрал доказателства относно времето, мястото и начина на придобиване на наркотичното вещество. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност, като подсъдимият настоява да не бъдат кредитирани показанията на митническите служители. Поддържа се, че тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива - за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на адв. Н. са изложени доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Поддържа се, че въззивният съд не е посочил в какво се изразяват действията на всеки от подсъдимите, както и че не е събрал доказателства относно инициативата за извършване на престъплението. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност и се предлага да не бъдат кредитирани показанията на митническите служители. Твърди се, че вследствие на така посочените процесуални нарушения е приложен неправилно материалният закон и е наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане за отмяна на решението на САС и за оправдаване на подс. А., тъй като обвинението срещу него не е доказано, а ако тези доводи не бъдат възприети - за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Служебният защитник на подс. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подзащитния му, а в случай, че това искане не бъде уважено - за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Подс. Л. В. не изразява лично становището си относно основателността на подадената от него жалба. Служебният защитник на подс. А. поддържа касационната жалба, доразвива съображенията, изложени в нея и пледира А. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подс. Т. А. не се явява и не изразява лично отношение по повод законосъобразността на съдебния акт на САС. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Защитниците на необжалвалите подсъдими М. И. и И. Д. изразяват становище, че по отношение на двамата присъдата е влязла в сила. Подсъдимите М. И. и И. Д. се солидаризират с аргументите на защитниците си, че присъдата, с която са оправдани по повдигнатите им обвинения, е влязла в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 41/21.07.2015 г., постановена по н. о. х. д. № 291/2014 г., Окръжният съд - В. е признал подсъдимите Л. Г. В. и Т. М. А. за виновни в това, че на 22.03.2014 г. на излизане от Република България през ГКПП - /населено място/, в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство, чрез М. И. и И. Д., без надлежно разрешително по ЗКНВП пренесли през границата на страната 28 954,36 гр. високо рисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен компонент 58,64%, на обща стойност 2 605 892,40 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в размер на по 200 000 лева, като ги е оправдал по обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите М. И. и И. Д. Подсъдимите А. и В. са признати за виновни и в това, че на 22.03.2014 г. в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство, чрез М. И. и И. Д., по пътя от [населено място] до ГКПП - /населено място/, без надлежно разрешително по ЗКНВП държали с цел разпространение високо рисково наркотично вещество - 28 954,36 гр. хероин със съдържание на активен компонент 58,64%, на обща стойност 2 605 892,40 лева - особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на пет години лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим в затвор или в затворническо общежитие от открит тип, както и на глоба от 20 000 лева, като ги е оправдал по обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимите М. И. и И. Д.. Подс. В. е признат за виновен и в това, че на 22. 03. 2014 г. по пътя от [населено място] до ГКПП-/населено място/, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество - кокаин със съдържание на активен компонент 39,33%, на стойност 33,58 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип както и на глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимите В. и А. най-тежкото измежду така определените наказания, а именно петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимите М. И. Д. и И. И. Д. са признати за невиновни и оправдани по обвиненията за престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и лекия автомобил, послужил за извършването му, и се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. Присъдата е проверена от Софийски апелативен съд по протест на прокурора и по жалба на подсъдимите А. и В. и с решение № 207/26.05.2016 г., постановено по в. н. о. х. д. № 918/2015 г. е потвърдена. Основната част от аргументацията в двете касационни жалби е сходна, поради което не е необходимо те да бъдат разглеждани по отделно. По възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Преди всичко следва да бъдат разгледани доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите съображения на касаторите, свързани с приложението на материалния закон и със справедливостта на наложеното наказание. На първо място, неоснователни са възраженията на подс. В. за провеждане на досъдебното производство от некомпетентен орган. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 242 от НК, не е достатъчно предметът на контрабандата да бъде пренесен през границата на страната. Съществен елемент от обективната страна на престъпното посегателство е изискването това да е сторено без знанието и разрешението на митниците. Съгласно ТР № 1/2015 г. на ОСНК този признак е изпълнен, когато деецът не обяви пренасяните стоки пред митническите органи. Очевидно е, че законодателят поставя съставомерността на деянието в зависимост от преодоляване на съществуващия граничен и митнически контрол. Едва от този момент нататък може да се говори за довършено престъпление, респ. да се приеме, че то е осъществено в чужбина и са налице предпоставките на чл. 194, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК. Установеният от инстанциите по фактите механизъм на извършване на деянието и преди всичко обстоятелството, че поради възникнали съмнения съвместният българо-румънски екип не е пропуснал В. и А. да преминат през ГКПП "име" и е поискал повторна проверка и на автомобила, в който са били Д. и Д. и в който се е намирало наркотичното вещество, не позволява да се приеме, че контролът на граничните власти е окончателно преодолян. Основание да не бъдат възприети доводите на защитата дава и Споразумението между правителството на Република България и правителството на /държава/ относно съвместен контрол за преминаване на границата.