Решение № 7749 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1969/2019 г.

Производството е по реда на чл. 185 чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от С. Н. Н., с която оспорва чл. 164, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС, Правилника), издаден от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.; изм. с Решение 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 08.06.2012 г., в сила от 08.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 07.03.2014 г.; бр. 14 от 10.02.2017 г., с доводи за нейната незаконосъобразност, нищожност, нецелесъобразност и като дискриминационна, поради които се иска отмяната на оспорваната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. С допълнение към жалбата, подадено на 08.05.2019 г. С. Н. Н. релевира допълнителни съображения за незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорената разпоредба от ППЗИНЗС като излага доводи и за противоречието ѝ с нормативни актове от по-горен ранг (чл. 41, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 77, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)). След присъединяване с определение от 02.12.2019 г. на адм. дело 12516/2019 г. по описа на Върховния административен съд, предмет на производството е и жалба на К. Т. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], срещу разпоредбата на чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.; изм. с Решение 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 08.06.2012 г., в сила от 08.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., бр. 14 от 10.02.2017 г. С Определение 16415 от 03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 9423/2019 г., Пето отделение е установено, че срещу същия подзаконов нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 е постъпила жалба от същото лице - С. Н., по която е образувано адм. дело 1969/2019 г., като съдебният състав е приел, че са налице условията по чл. 213 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което е прекратил производството по адм. дело 16415/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение и го е изпратил за присъединяване към адм. дело 1969/2019 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение. С определение от 09.12.2019 г. настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение е присъединил адм. дело 9423/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение към адм. дело 1969/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение за разглеждане на жалбите в едно производство по адм. дело 1969/2019 г. и издаване на общ съдебен акт по тях. С определение от 30.01.2020 г., постановено по настоящото дело, във връзка с постъпили общо 23 броя молби, приложени към заявление от 09.01.2020 г., подадено от адвокат К. Ангелов, от изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" лица, съдържащи искане по чл. 189, ал. 2 от АПК, е допуснато присъединяване и са конституирани като жалбоподатели в производството С. И. П., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Л. А. А., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; М. С. П., оспорващ разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС; Б. Н. П., оспорващ разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС; С. В. Т., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Ю. Л. З., оспорващ разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС; Д. Т. М., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; И. Ц. И., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; М. Г. Х., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Н. Н. А., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; В. А. Х., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; З. С. С., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Д. С. С., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; И. Г. Г., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Х. А. Х., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; С. М. Л., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; К. А. В., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; К. И. Г., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; М. С. С., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Е. К. Е., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; Г. В. В., оспорващ разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; М. А. М., оспорващ разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС; П. С. П., оспорващ разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. Във връзка с постъпила на 04.02.2020 г. от лишения от свобода А. П. С., съдържаща искане за присъединяване към оспорването на С. Н. Н. на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС, с определение от 05.02.2020 г. е допуснато присъединяването и е конституиран като жалбоподател по делото. С определение от 27.04.2020 г., постановено по настоящото дело, във връзка с постъпило на 31.03.2020 г. искане от С. А. М. чрез адвокат С. Ангелова по чл. 189, ал. 2 от АПК, е допуснато присъединяване и е конституиран като жалбоподател лишения от свобода С. А. М., оспорващ разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. Във връзка с подадени на 09.03.2020 г. три броя молби по чл. 189, ал. 2 АПК, с определение от 12.05.2020 г. е допуснато присъединяване и са конституирани като жалбоподатели лишените от свобода С. Б. Б., М. М. К. и И. К. П., всички оспорващи разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С уточняваща молба от 12.08.2020 г. жалбоподателят С. Б. Б. е посочил, че оспорва разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 18.03.2020 г. лишеният от свобода М. Г. Х. е депозирал искане за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС. С жалба с вх. 7904 от 12.06.2020 г. лишеният от свобода Т. И. М. е релевирал искане по чл. 189, ал. 2 АПК за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила и втора идентична жалба с вх. 9776 от 10.07.2020 г. По делото е депозирана и жалба с вх. 7934 от 15.06.2020 г., подадена от лишения от свобода Г. А. Г. с искане за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 26.06.2020 г., подадена от лишения от свобода К. М. А. се прави искане за присъединяване към оспорването на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила и втора идентична молба, заведена в деловодството на съда с вх. 8831 от 26.06.2020 г. С жалба с вх. 8834 от 26.06.2020 г. лишеният от свобода Л. Г. З. релевира искане по чл. 189, ал. 2 АПК за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 29.06.2020 г. лишеният от свобода М. Д. М. е релевирал искане за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила и втора идентична молба с вх. 8889 от 29.06.2020 г. По делото са постъпили на 21.07.2020 г. 3 броя молби, подадени от Н. И. Г., Р. Г. Й. и С. А. К. с искане по чл. 189, ал. 2 АПК за присъединяване към оспорването на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 23.07.2020 г. лишеният от свобода М. В. П. релевира искане на основание чл. 189, ал. 2 АПК да се присъедини към оспорването на С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила и втора идентична молба от 14.09.2020 г. С молба от 31.07.2020 г. лишеният от свобода М. А. И. прави искане за присъединяване към оспорването на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото са постъпили на 03.08.2020 г. три броя молби, подадени от И. А. Р., Ц. В. К. и Н. К. Г. с искане за присъединяване към оспорването на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С определение от 06.08.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал като оспорващи в производството Т. И. М., Г. А. Г., К. М. А., Л. Г. З., М. Д. М., Н. И. Г., М. А. И., Р. Г. Й., М. В. П., И. А. Р., Ц. В. К. и Н. К. Г.; оставил е без разглеждане оспорването от починалия на 12.05.2020 г. И. Г. Г. (справка, приложена на л. 547 от делото) на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73 ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС и е прекратил производството по делото в тази му част, както и е оставил без уважение искането по чл. 189, ал. 2 АПК на С. А. К. да се присъедини от името на оспорващия Р. Г. Й. към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл.164, ал. 2 ППЗИНЗС. Определението в прекратителната част е влязло в сила. На 10.08.2020 г. по делото е постъпила молба от Е. Д. П., съдържаща искане да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. На същата дата са постъпили и още три броя молби, подадени от лишените от свобода К. А. Н., В. Г. Й. и Н. Н. А. с искане по чл. 189, ал. 2 АПК за присъединяване към оспорването на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 17.08.2020 г., лишеният от свобода Е. Д. М. релевира искане за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. На 24.08.2020 г. жалбоподателят Н. Н. А. с допълнителна молба оспорва и разпоредбата на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС. По делото е постъпила на 25.08.2020 г. молба от лишения от свобода Д. А. Х., съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 АПК да се присъедини към оспорването на С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С два броя молби от 25.08.2020 г., подадени от лишените от свобода О. Д. Р. и Т. Я. Д. също претендират да бъдат присъединени към оспорването на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С определение от 11.09.2020 г., във връзка с постъпила по делото жалба с вх. 11023 от 31.07.2020 г., подадена от лишения от свобода М. А. И., оспорващ разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС, е допуснато присъединяването му и същият е конституиран като жалбоподател На 11.09.2020 г. по делото са постъпили два броя молби от лишените от свобода М. С. П. и И. К. С., съдържащи искане да бъдат присъединени към оспорването на С. Н. Н. на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила на 14.09.2025 г. молба от оспорващия К. Т. И. с искане за прекратяване производството по делото предвид отпаднал правен интерес от оспорване разпоредбата на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС. На 18.09.2020 г. по делото са постъпили два броя молби от лишените от свобода А. И. Д. и И. Н. Р., съдържащи искане за присъединяване към оспорването на разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. От И. Р. по делото е постъпила и втора идентична молба с дата 18.03.2021 г. Конституираният като жалбоподател по делото С. А. М. е депозирал на 24.09.2020 г. молба по делото, с която е заявил отказ от оспорването на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото са постъпили на 24.09.2020 г. общо седем броя молби от лишените от свобода Г. В. К., Й. Ф. С., С. Г. Р., А. Г. Б., М. В. Й., Р. Д. Х. и Л. Р. Л., съдържащи искане да се присъединят към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С определение 11957 от 28.09.2020 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Т. И. срещу разпоредбата на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС и е прекратил производството по делото в тази част. Определението в прекратителната част е влязло в сила. С молба от 14.10.2020 г. лишеният от свобода С. С. Я. релевира искане за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила на 22.10.2020 г. молба от лишения от свобода К. Д. И., съдържаща искане по чл. 189, ал. 2 АПК за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на разпоредбите на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. С молба от 10.11.2020 г. лишеният от свобода П. А. А. релевира искане за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС. С определение 2843 от 02.03.2021 г. съдът е оставил без разглеждане оспорването по подадени жалби от Н. И. Г., Р. Г. Й., Ц. В. К., Н. К. Г., М. С. П., И. К. С., С. А. М. и е прекратил производството в тази му част; заличил е от списъка за призоваване като оспорващ по делото починалия И. К. П. (справка, приложена на л. 925 от делото); оставил е без разглеждане жалба от Н. Н. А. в частта, с която се оспорва законосъобразността на чл. 78, ал. 18 от ППЗИНЗС и е прекратил производството в тази му част; както и е оставил без искането на С. С. Я. за освобождаване от внасяне на дължима държавна такса в размер на 10 лв. за производството, като е допуснал присъединяването и е конституирал като оспорващи лишените от свобода Е. Д. М., Н. Н. А., К. А. Н., Е. Д. П., В. Г. Й., Т. Я. Д., О. Д. Р., Д. А. Х., К. Д. И., Г. В. К., М. В. Й., А. Г. Б.. С това определение съдът е оставил без движение жалбите, подадени от И. А. Р., П. А. А., Й. Ф. С., С. Г. Р., Р. Д. Х. и Л. Р. Л. с указание в седмодневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховен административен съд дължима държавна такса, както и последиците от неизпълнението му. Със същото определение съдът е оставил без движение жалбите, подадени от Р. Я. Д., И. Я. С., А. И. Д. и И. Н. Р., като им е указал в седмодневен срок от съобщението да представят жалби, в които да означат изрично обжалваните от тях разпоредби на подзаконовия нормативен акт, да посочат в какво се състои неговата незаконосъобразност, както и какви са исканията им от съда, като при неизпълнение ги е предупредил, че жалбите ще бъдат върнати, а производството по отношение на тях ще бъде прекратено. Определението е оставено в сила с определение 5489 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 10573/2021 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. По делото е постъпила на 18.03.2021 г. молба, подадена от лишения от свобода Ч. С. П., съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС. С молба от 26.03.2021 г. лишеният от свобода Н. П. Р. релевира искане за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС. С определение от 15.09.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане оспорването по подадени жалби от М. В. П., Д. А. Х., К. А. Н., Р. Я. Д., И. Я. С., А. И. Д. и П. А. А. и е прекратил производството в тази му част; прекратил е производството по отношение починалия К. А. В. (справка, приложена на л. 1088 от делото) и го е заличил от списъка за призоваване на лицата по делото; конституирал е като оспорващи лишените от свобода И. Н. Р., Й. Ф. С., С. Г. Р., Р. Д. Х., Л. Р. Л., И. А. Р., Ч. С. П. и Н. П. Р., като е оставил без движение жалбата на А. П. С. и е дал указания в седмодневен срок от съобщаването да внесе дължимата държавна такса. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 24.10.2022 г. жалбоподателят М. А. М. е заявил отказ от оспорването на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. По делото е постъпила на 27.10.2022 г. молба, подадена от лишения от свобода И. В. З., съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта м по чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС, като с определение от 27.03.2023 г. е допуснато присъединяването и конституирането му като жалбоподател в производството. С определение от 27.03.2023 г. съдът е оставил без разглеждане оспорването по подадени от С. В. Т., М. В. Й. и А. Г. Б. на основание чл. 159, т. 4 АПК с оглед постъпили по делото данни за освобождаване от Затвора в гр. София и е прекратил производството в тази част. С това определение и във връзка с подадената на 24.10.2022 г. молба от жалбоподателя М. А. М., съдът е оставил без разглеждане оспорването му на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС и е прекратил производството в тази му част. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане оспорването по подадена от А. П. С. жалба, като е прекратил производството по делото спрямо това лице. С определение 10223 от 30.09.2024 г. по адм. дело 8841/2024 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено определение от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 1969 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., тричленен състав на Четвърто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на А. П. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу разпоредбата на чл.164, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определения по хода на делото от 10.04.2019 г. и от 11.11.2024 г. е определен предметът на оспорването. По делото е постъпила на 25.03.2025 г. молба от адв. Р. Димитров - процесуален представител на лишения от свобода Й. С., с която последният оттегля молбата си за присъединяване към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт и прави искане за прекратяване производството спрямо него. С молба от 02.04.2025 г. и втора от дата 04.04.2025 г. лишеният от свобода Б. Н. П. заявява липса на правен интерес от оспорване на разпоредби от подзаконовия нормативен акт и претендира прекратяване на производството спрямо него. Жалбоподателите Д. Т. М., С. И. П., К. Д. И., Х. А. Х., Н. Н. А., М. С. С., С. М. Л., И. В. З. и И. А. Р., всички чрез упълномощения адвокат С. Иванова поддържат становище за основателност на жалбите и искането си за отмяна на оспорените разпоредби от ППЗИНЗС. В хода по същество в проведеното на 13.05.2025 г. адвокат Иванова претендира присъждане на разноски, както и възразява срещу искането на ответника Министерство на правосъдието и заинтересованата страна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят Е. Д. М. чрез назначения му с разпореждане от 05.05.2025 г. процесуален представител адвокат Георгиева от САК поддържа жалбата срещу разпоредбите на чл. 73, ал.12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. Представя подробни писмени бележки със съображения по същество. Жалбоподателят И. Н. Р. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят А. И. Д. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят С. И. П. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят Х. А. Х. в хода по същество поддържа жалбата си и излага съображения във връзка с незаконосъобразността на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. Жалбоподателят С. М. Л. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят М. С. С. в хода по същество поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС. Жалбоподателят И. А. Р. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят К. Д. И. в хода по същество поддържа жалбата си срещу подзаконовия нормативен акт и релевира искане да не бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят И. В. З. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят Н. Н. А. в хода по същество поддържа жалбата си и излага съображения във връзка с незаконосъобразността на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС. Жалбоподателят Е. Д. П. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят С. Г. Р. в хода по същество поддържа жалбата си. Жалбоподателят Н. П. Р. в хода по същество поддържа жалбата си срещу подзаконовия нормативен акт и се присъединява към искането на К. И. да не бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Със заявление от 30.04.2025 г. жалбоподателят А. П. С. дава допълнително писмено становище по съществото на спора. По делото е постъпило на 27.05.2025 г. и писмено становище по същество от жалбоподателя Х. Х.. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Николова, с писмено становище по жалбите и представени на 27.05.2025 г. писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбите. Моли същите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за един представител на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и прави възражение за прекомерност. Конституираната с определение от 07.05.2019 г. заинтересована страна на страната на административния орган - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт М. Василева, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и с представено подробно писмено заключение релевира съображения за неоснователност на подадените жалби и предлага оставянето им без уважение като неоснователни. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази фактите по делото, становищата на страните и приложимото право, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на оспорването: Според чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. По делото е изискан и постъпил на 24.02.2025 г. препис-извлечение от акт за смърт 0030 от 13.01.2025 г., издаден от Столична община, район "Сердика", от който се установява, че жалбоподателят Г. В. В. е починал на 11.01.2025 г. в гр. София. Настоящият тричленен състав, като взе предвид, че предметът на оспорването е подзаконов нормативен акт, чиито разпоредби са засегнали лични права, свободи или законни интереси на жалбоподателя като лице, изтърпявало наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. София, поради което имат строго личен характер и е ненаследимо и непрехвърлимо, поради което след смъртта на носителя му не преминава в па патримониума на неговите евентуални наследници. Предвид изложеното по отношение жалбоподателя Г. В. В. подадената от него жалба срещу чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство следва да бъд прекратено поради отпаднала правосубектност на оспорващия на основание чл. 159, т. 2 АПК. В хода на производството, двама от оспорващите - Й. Ф. С., с молба от 25.03.2025 г., подадена чрез процесуален представител адвокат Р. Димитров, и Б. Н. П., с молба от 02.04.2025г. и втора с дата 04.04.2025г., заявяват, че се отказват от оспорването и претендират прекратяване на делото спрямо тях. Съдът намира, че са налице основанията по чл. 159, т. 8 вр. чл. 155, ал. 1-3 и чл. 196 АПК и жалбите на Й. С. срещу чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС и на Б. Н. П. срещу чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС следва да бъдат оставени без разглеждане поради направеното им оттегляне от съответния подател, а образуваното по тях съдебно производство - прекратено. В случая оспорените от С. И. П., Л. А. А., М. С. П., Ю. Л. З., Д. Т. М., И. Ц. И., М. Г. Х., Н. Н. А., В. А. Х., З. С. С., Д. С. С., Х. А. Х., С. М. Л., К. И. Г., М. С. С., Е. К. Е., П. С. П., А. П. С., М. М. К., М. Д. М., И. А. Р., Е. Д. П., С. Г. Р., Р. Д. Х., Н. П. Р., Н. Н. А., Е. Д. М., О. Д. Р., Т. Я. Д., Г. В. К., К. Д. И., А. И. Д., И. Н. Р. и И. В. З. разпоредби от ППЗИНЗС касаят правилата за свиждане и възможностите за трудова дейност от лишените от свобода. Жалбите са процесуално допустими, като подадени от лица, имащи правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт, предвид факта, че същите са лишени от свобода и спрямо тях този акт е директно приложим. Затова оспорването на гореизброените лица е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. По делото са приложени писмени доказателства относно освобождаване на част от оспорващите от пенитенциарните заведения, в които са изтърпявали наказание "лишаване от свобода", а именно: Л. Р. Л. е освободен от Затвора - гр. София на 30.05.2023 г.; С. Н. Н. е освободен от Затвора - гр. София на 31.07.2024 г.; С. Б. Б. е освободен от Затвора - гр. Варна на 07.12.2023 г.; Т. И. М. е освободен от Затвора - гр. Ловеч; Г. А. Г. е освободен от Затвора - гр. Ловеч; К. А. е освободен от Затвора - гр. Ловеч на 17.04.2024 г.; Л. З. е освободен от Затвора - гр. Плевен на 13.11.2024 г.; М. А. И. е освободен от Затвора - гр. Ловеч на 17.05.2021 г.; М. В. П. е освободен от Затвора - гр. София на 03.04.2023 г.; Д. А. Х. е освободен от Затвора - гр. София на 13.11.2020 г.; Ч. С. П. е освободен от Затвора - гр. Ловеч на 06.07.2022 г.; В. Г. Й. е освободен от Затвора - гр. София на 30.01.2023 г.; С. С. Я. е освободен от Затвора - гр. Бобов дол на 23.02.2024г., а оспорващият К. А. Н. е освободен от следствения арест при Областна служба "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул. "д-р Г.М. Димитров" 42 на 06.03.2025 г. и понастоящем не се задържа с мярка за неотклонение задържане под стража , но доколкото същите към момента на подаване на жалбите си срещу оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са изтърпявали наказание лишаване от свобода , следва също да им бъде признат правен интерес от оспорване на разпоредбите на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС, чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС, и като допустимо следва да бъде разгледано по същество. По съществото на спора: Разпоредбата на чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС (Нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) предвижда, че настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. Съгласно чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) в заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. Разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) предвижда, че ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12% от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че оспорените разпоредби на чл. 73, ал. 12 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС са част от подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Тези разпоредби са административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. ППЗИНЗС, съгласно чл. 1 от него, е издаден по прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е с наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. ППЗИНЗС, респективно оспорената част от него, е издаден от компетентен административен орган - министърът на правосъдието, който според изискването на чл. 76, ал. 1 АПК, е изрично овластен за издаването му с разпоредбата на §12 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС. Съгласно този текст, изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който издава правилник за прилагането му. Следователно правилникът е издаден от компетентния орган. Спазено е изискването за писмената форма като условие за действителност. Текстът на Правилника е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 1 АПК от министъра на правосъдието и Правилникът е обнародван според изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 2 АПК вр. чл. 37, ал. 1 Закона за нормативните актове (ЗНА) - ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г. Същото се отнася и за допълнението в чл. 73 с ал. 9 ППЗИНЗС и изменението на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС - ДВ, бр. 20 от 2014 г., както и за измененията на чл. 73, ал. 12 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС - ДВ, бр. 14 от 10.02.2017 г. С оглед на това съдът намира, че обжалваният правилник е валиден подзаконов административен акт, при постановяването на който не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 196 АПК. Според решаващия съдебен състав оспорените разпоредби на чл. 73, ал. 12 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС по така определения предмет на делото са издадени при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая приложимата разпоредба относно реда за издаване на Правилника е чл. 77 АПК. Според нея компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Съгласно чл. 80 АПК за неуредените въпроси за подзаконовите административни актове се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА). В него с Глава трета е уредена процедура по изработване на проекти на нормативни актове. Според чл. 26 ЗНА в редакцията ѝ към момента на приемане на Правилника - 02.02.2010 г. (преди изменението и допълнение в нея с ДВ, бр. 34 от 2016 г.) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал. 1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (ал. 2). Разпоредбата на чл. 28 ЗНА също в редакцията ѝ към момента на приемане на Правилника - 02.02.2010 г. (преди изменението и допълнение в нея с ДВ, бр. 34 от 2016 г.) урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата разписва, че проектът на нормативен акт, заедно с мотивите се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 28, ал. 3 ЗНА изрично разписва, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. По делото се установява, че тези процесуални правила не са спазени. В представената от административния орган преписка, за която в съдебно заседание на 25.03.2025 г. ответникът е заявил, че е окомплектована с приложимия оспорван правилник, т.е. текстовете, които се оспорват, при приемане на обжалваните в настоящото производство изменения и допълнения на подзаконовия нормативен акт, не са налице мотиви към проекта за утвърждаване на Правилника с изискваното в чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание. Представена е само докладна записка от 02.11.2009 г., в която се съдържат данни единствено за структурата и съдържанието на Правилника и за начина на неговото изготвяне и обсъждане, но не се съдържат мотиви по чл. 26, ал. 2 ЗНА със съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Законът за нормативните актове придава важно значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Освен това в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА на заинтересованите лица не е предоставена възможност в най-малко 14-дневен срок да правят предложения и становища по проекта. Следва да се посочи, че мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават възможност да се установи как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на уредба. С утвърждаването им от министъра на правосъдието той приема не само предложения вариант за уредба, но и се съгласява с мотивите за него. В случая към проекта за Правилника липсват мотиви и в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА на заинтересованите лица не е предоставена възможност в най-малко 14-дневен срок да правят предложения и становища по проекта. При всеки административен акт ( включително и подзаконовия нормативен акт, какъвто е оспореният Правилник) следва да съдържа мотиви правни и фактически основания към момента на издаването му и е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Понастоящем се установява липсата на мотиви фактически основания за издаването му като формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби след издаване на акта не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие. В конкретиката на оспорените разпоредби, към които се отнася конкретният казус, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на относими фактически съотнесени към тях и правни основания, изложени в в мотиви предхождащи издаването на акта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е следвало да посочи издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресатите на акта като властническо волеизявление и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради противоречие с норми от нормативен акт с по-висока степен, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в мотивите към акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на оспорващите нормите на чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС и чл. 73, ал. 12 ППЗИНЗС , че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника и заинтересованата страна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за спазена процедура по приемане на оспорените разпоредби на Правилника, доколко развитите в депозираните по делото писмени бележки съображения касаят изменението и допълнението на Правилника(ДВ, бр. 14 от 2017 г.), а предмет на оспорване по настоящото дело е ППЗИНЗС, издаден от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.; изм. с Решение 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 08.06.2012 г., в сила от 08.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 07.03.2014г.; бр. 14 от 10.02.2017 г. По отношение на целите, които се поставят с оспорения подзаконов нормативен акт, съдът счита, че същите не могат да се извлекат от представената по преписката докладна записка от 02.11.2009 г., съдържаща единствено данни за структурата и съдържанието на Правилника, както и за начина на неговото изготвяне и обсъждане, с оглед на което и предвид липсата на мотиви към проекта за утвърждаването му са недостатъчни и следва да се приеме, че е допуснато нарушение и при обективиране на целите, които се поставят с постановяването на атакувания правилник. Във връзка с изискуемото в т. 3 на чл. 28, ал. 2 ЗНА посочване на финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, настоящият съдебен състав счита, че такива изцяло липсват и изобщо не се съдържат в гореописаната докладна записка, което съставлява самостоятелно нарушение на административнопроизводствените правила при изработване и оповестяване на проекта за процесния правилник. Относно изискването за отразяване на очакваните резултати от прилагането на оспорения подзаконов акт съдът констатира, че такива не са формулирани. По преписката не се съдържа и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз, но този пропуск, се явява несъществен в случая, с оглед предмета на регламентация с процесния правилник. Настоящият съдебен състав счита, че задължителните условия за мотивираност на проекта на нормативен акт гарантират спазване на основните принципи при неговото изработване обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, както и на принципите, заложени в чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК за законност, равенство, публичност и прозрачност в работата на административните органи. Липсата на определеното от закона съдържание на мотивите, освен, че е формално нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, не осигурява и възможност на съда и да извърши необходимата обоснована проверка за спазване на принципите при подготовката на нормативния подзаконов акт. В текста на чл. 28, ал. 3 ЗНА е регламентирано, че проектът на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. В случая допуснатото нарушение на императивни процедурни правила при издаване на процесния правилник е съществено по характер и като такова се е отразило на съответствието му с материалния закон. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваните разпоредби на чл. 73, ал. 12 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС са незаконосъобразни, тъй като при постановяването им са допуснати съществени нарушения на задължителните административнопроизводствени правила по изработване и оповестяване на проекта на процесния подзаконов нормативен акт, което обстоятелство изисква отмяната им на това основание. Изводите на съда относно наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при изработването на проекта на нормативния административен акт в оспорените части се подкрепят от формираната практика на Върховния административен съд при друго обжалване на разпоредба от Правилника (чл. 295, ал. 6) - решение 59 от 04.01.2012 г. по адм. дело 423/2011 г. на шесто отделение на ВАС, оставено в сила с решение 7268 от 22.05.2012 г. по адм. дело 2367/2012г. на петчленен състав на ВАС. За разлика от приемането на оспорените разпоредби на чл. 73, ал. 12 и чл. 164, ал. 2 ППЗИНЗС, при издаването на разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС( обн, ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г.) не е допуснато подобно нарушение на административнопроизводствените правила. Както бе прието по-горе, Правилникът е издаден от компетентен орган Министъра на правосъдието при законовата делегация на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), съгласно който изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който издава правилник за прилагането му, респективно в негово правомощие е да изменя и допълва този правилник. Процесният правилник е в съответната форма и представлява подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 1 ЗНА, който е издаден с цел да уреди прилагането на Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража. След анализ на събраните по делото доказателства, представляващи представената от ответника преписка, настоящият съдебен състав счита, че в хода на производството по издаване на правилника не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените такива. Производството е започнало по предложение на Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията до Министъра на правосъдието, обективирано в писмо вх. 92-15-434/21.10.2016 г., към което е приложен проекта и мотиви към него. В мотивите (л.107 л. 109 от присъединеното адм. дело 12516/2019 г. на Върховния административен съд) е обяснено подробно какво налага предложеното изменение и допълнение на ППЗИНЗС. Тъй като предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, на основание чл. 80 АПК е необходимо в хода на производството по издаването му да са спазени изисквания за това, уредени в ЗНА. В хода на административното производство е настъпила законодателна промяна в ЗНА (ДВ, бр. 34/03.05.2016 г., в сила от 4.11.2016 г.), но съгласно § 9 от ПЗР към ЗИД ЗНА, изработените и съгласувани до влизането в сила на този закон проекти на нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред. Тоест, към предметния правен спор са приложими разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, в редакцията им преди посочената промяна. В този смисъл неоснователен е доводът за нарушение на нормата на чл. 26, ал. 3 ЗНА, тъй като същата не е съществувала преди посоченото изменение на ЗНА, тоест е неприложима за настоящия случай. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, същият следва да бъде публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това изискване е спазено - проектът заедно с доклада към него, изготвен от К. Филипова заместник министър на правосъдието, е бил публикуван на интернет страницата на Министерство на правосъдието на 27.12.2016 г., с цел предоставяне на възможност на заинтересованите лица да изразят предложения и становища по него. Освен чрез тази публикация на Интернет страницата на Министерство на правосъдието, проектът и докладът към него са били съобщени и на следните заинтересовани лица и институции посредством писмо изх. 91-00-110/27.12.2016 г.: Председателя на Върховния касационен съд, Главния прокурор на Република България, заместник министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси, Министъра на труда и социалната политика, Министъра на здравеопазването, Омбудсмана на Република България, Председателя на Български Хелзинкски комитет. От представената страница от Портала за обществени консултации на Министерски съвет се установява проведени консултации през периода от 27.12.2016 г. до 27.01.2017 г. Предложения и становища по проекта и доклада към него, не са постъпили, което се установява от нарочно изготвена за целта справка. Правилника за изменение и допълнение на ППЗИНЗС е изпратен за обнародване в Държавен вестник с писмо изх. 91-00-110/6 от 26.01.2017 г. и е обнародван в ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г., тоест е спазен и 14-дневния срок, регламентиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА. Настоящият съдебен състав счита, че е съобразена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА, която поставя изискване за съдържанието на мотивите, съответно доклада към проекта на подзаконовия нормативен акт, който следва да съдържа: причините, които налагат приемането му; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От съдържанието на доклада на зам. министъра на правосъдието (л.216-л. 218 от присъединеното адм. дело 9423/2019 г. на Върховния административен съд и на л. 2226- л. 2227 и л. 2315-л. 2317 от адм. дело 1969/2019 г.), обявен в хода на административното производство, стават ясни причините, които са наложили приемането му; целите които се поставят; средствата, необходими за прилагането му, както и очакваните резултати от това. В доклада не се съдържа анализ за съответствието с правото на Европейския съюз, но този пропуск, се явява несъществен в случая, с оглед предмета на регламентация с процесния правилник. Оспорваната разпоредба на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС не противоречи и на материалноправните разпоредби от по-висок ранг, предвид следното: Видеонаблюдението в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" е регламентирано в чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 24 ППЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения. Алинея 2 на същата разпоредба гласи, че лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително аудиовизуални системи, за контрол на поведението. Съгласно чл. 52 ЗИНЗС, в приемното отделение лишените от свобода се информират на разбираем език относно правилата за вътрешния ред и дисциплината, както и за основните им права и задължения, при направено искане, тази информация се предоставя писмено, като задължението следва да се изпълни от органите на съответното място за лишаване от свобода, които изпълняват функции по приемането на лишените от свобода. В този смисъл е и чл. 26, ал. 5, изр.второ от ППЗИНЗС, според което лишените от свобода попълват декларация за информираност относно правата, задълженията, забраните и възможността да бъдат използвани охранителни, помощни и технически, включително аудио-визуални, средства за контрол на поведението. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ППЗИНЗС от своя страна предвижда, че оборудването с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. Използването на такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. Съгласно чл. 73, ал. 17 ППЗИНЗС, свиждането по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС се провежда в специално обособени помещения, обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт между лишения от свобода и посетителите. В чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС е предвидено, че в заведенията от закрит тип, помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. Съгласно чл. 31, ал. 5 от Конституцията, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Съгласно чл. 57, ал.1 и ал.3 от Конституцията, основните права на гражданите са неотменими, в това число и правото по 32, ал.1 от Конституцията. Последната разпоредба допуска само ограничена неприкосновеност на личния живот, по арг. от второто изречение на същата за защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот следва, че се допуска ограничението на това право да бъде установено само с нормативен акт. Такъв извод следва и от принципа за равенство между хората в правата и пред закона, от забраната за ограничаване на правата на основание лично положение - чл. 6, ал.1 и ал.2 от Конституцията. Както следва от т.6 на Решение 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело 13 от 2010 г. на Конституционния съд, от принципа на равенството пред закона следва задължението към законодателната власт да третира в рамките на правното регулиране еднаквите лица еднакво. Ако се допусне различно третиране, то съображенията очевидно трябва да бъдат достатъчно сериозни, ограничението да не е по-голямо от необходимото, а също и не може да бъде неопределено във времето. В контекста на изведените принципи за допустимите от Конституцията основания следва да се разглежда и възможността по чл. 75, т.3, предложение второ ЗИНЗС за ограничаване на основни права на лишен от свобода, чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието, съпоставена с правото на личен и семеен живот и решението на ищеца да създаде дете през време на изпълнение на наложеното му наказание. Ограничения на претендираното от жалбоподателите право се съдържат и в параграф 2 на чл. 8 ЕКПЧ, които също са законоустановени по смисъла на Конституцията. ЕКПЧ е част от националното право, тъй като е ратифицирана и обнародвана по надлежния ред със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г. С оглед на това разпоредбите и са част от националното право и се ползват с предимство пред нормите му, когато й противоречат - чл. 5, ал.4 от Конституцията. В чл. 8, ал.2 ЕКПЧ са предвидени критериите за допустимата намеса в ползването на правото на личен и семеен живот от държавните власти - "освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите." Посочените критерии са общи законоустановени такива по смисъла на чл. 32, ал.1 от Конституцията, във връзка с правото на защита от незаконна намеса срещу нарушаването на това право. В конкретния случай интензивността на намесата в правата на лишените от свобода чрез извършваното видеонаблюдение не надхвърля целите на дерогацията по член 8, параграф 2 ЕКПЧ и не показва нарушение на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Европейският съд по правата на човека се е произнесъл в решението от 19.10.2017 г. по делото Лебоа срещу България (Жалба 67482/14), че спазването на негативното задължение на държавата съгласно чл. 8 от Конвенцията да не се намесва незаконно и неоснователно в личния и семейния живот и в кореспонденцията на задържаните лица има някои особености, тъй като всяко задържане, което само по себе си е законно и обосновано, неизбежно води до някои ограничения на правата по чл. 8 ( в решението допълнително е цитирана практика по делата Messina v. Italy (no. 2), 25498/94, § 61, ЕСПЧ 2000-X; Khoroshenko v. Russia, 41418/04, § 106, ЕСПЧ 2015 г.; Mozer v. the Republic of Moldova and Russia GC, 11138/10, § 190, ЕСПЧ 2016 г.). Параграф 61 от решението гласи: "По този начин при оценката на спазването на изискванията на тази разпоредба по отношение на контактите на лицата с външния свят, трябва да се вземат предвид нормалните и разумни изисквания на лишаването от свобода (вж. Boyle and Rice v. the United Kingdom, 27 април 1988 г., § 74, Серия A 131, и Dikme v. Turkey, 20869/92, § 117, ЕСПЧ 2000-VIII). Наистина някои ограничения на тези контакти, като например ограничения на броя и продължителността на свижданията, сами по себе си не са несъвместими с чл. 8 (вж. Khoroshenko, цитирано по-горе, § 123, с допълнителни препратки). " Въпреки това, ЕСПЧ изрично подчертава в следващия параграф на решението, че всякакви такива ограничения представляват намеса в правата на задържаното лице по чл. 8 и трябва да отговарят на изискванията на втория му параграф (вж. наред с други решения Klamecki v. Poland (no. 2), 31583/96, § 144, 3 април 2003 г.; Istvan Gabor Kovacs v. Hungary, 15707/10, § 35, 17 януари 2012 г.; и Nusret Kaya and Others, цитирано по-горе, § 36). Гореизложените съображения са просто фактори, които трябва да бъдат взети предвид при преценката дали намесата е "необходима в едно демократично общество" (вж. Komissarova v. Russia (решение за допустимост), 25537/08, § 20, 3 юли 2012 г.). За да бъде в съответствие с чл. 8, подобна намеса трябва да бъде "предвидена от закона", да преследва една или повече от легитимните цели, посочени във втория му параграф, и да бъде "необходима в едно демократично общество" за постигането на тези цели. Посоченият преглед на съдебната практика на ЕСПЧ сочи, че мярка като процесната, предвиждаща по принцип видеонаблюдение и присъствие на член на надзорния съвет при удължени свиждания, не би могла да представлява нарушение както на чл. 8 от Конвенцията, така и на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на Европейския съюз. Решаващият съдебен състав не намира противоречие на оспорената разпоредба на ППЗИНЗС и със Закона за защита от дискриминация. Съгласно чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица /§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр./. От изложеното следва, че за да е налице нарушение по ЗЗДискр. е необходимо да се установи не само наличие на по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в закона, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. За да е налице неравноправно третиране по смисъла на ЗЗДискр. следва да се установи целенасочено противоправно действие, поставящо жалбоподателите в неравностойно положение спрямо останалите лишени от свобода. В случая жалбоподателите най-общо се позовава в жалбите си, че осъществяваното видеонаблюдение в затворите на страната ги дискриминира, с което аргументират искането си за отмяна разпоредбата на чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС, което не води да извод на засягане на някакво конкретно, нормативноустановено право на лишените от свобода лица с оглед правата и задълженията, които те имат съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС. С оглед на горните мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС, поради което жалбите на С. Н. Н., С. Б. Б., М. В. П., Д. А. Х., К. А. Н., Ч. С. П., В. Г. Й., С. С. Я., С. И. П., Л. А. А., М. С. П., Ю. Л. З., Д. Т. М., И. Ц. И., М. Г. Х., Н. Н. А., В. А. Х., З. С. С., Д. С. С., Х. А. Х., С. М. Л., К. И. Г., М. С. С., Е. К. Е., А. П. С., М. М. К., И. А. Р., Е. Д. П., Л. Р. Л., С. Г. Р., Р. Д. Х., Н. П. Р., Н. Н. А., Е. Д. М., О. Д. Р., Т. Я. Д., Г. В. К., К. Д. И., А. И. Д., И. Н. Р. и И. В. З. против него следва да се отхвърлят като неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,