Решение № 78 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 25/2012 г.

Решение № 78 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 25/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. срещу протоколно определение № 272 от 30.11.2011 г., постановено по ВНЧХД № 1336/2011 г. от Окръжния съд - Стара Загора. Касационната жалба се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК не се е произнесъл с решение, а с определение. Претендира се още, че е допуснато и нарушение на чл. 307 от НПК при прекратяване на производството по предявения граждански иск. В съдебното заседание частният тъжител М. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият повереник. Подсъдимият С. М. Г. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. С първоинстанционната присъда № 16/10.02.2011 г., постановена по НЧХД № 48/2009 г. от Районния съд - Елхово, подсъдимият С. М. Г. е бил признат за невинен в това през месец юни 2008 г. да е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя М. обстоятелства, като му е преписал престъпления, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147 от НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща претендираното от частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител М., като след промяна на местната подсъдност е било образувано въззивно производство пред Окръжния съд - Стара Загора. В хода на въззивното разглеждане на делото, с протоколно определение от 30.11.2011 г. окръжният съд на основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК във вр. чл. 317 във вр. с чл. 289, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 88, ал. 3 от НПК е отменил изцяло обжалваната присъда и е прекратил производството по делото, както в наказателната, така и в гражданската част. II. Определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Приложимостта на правилата за производството пред първата инстанция, установена с разпоредбата на чл. 317 от НПК, е ограничена от наличието на особени правила, визирани в глава двадесет и първа от НПК. Очевидно е, че такова правило, относимо към конкретния случай, съществува и то е визирано в чл. 334, т. 4 от НПК, която разпоредба предвижда правомощия на въззивния съд да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2-8 и 10 и ал. 4 от НПК. Това законодателно решение е обяснимо, защото прекратяването на наказателното производство в хода на съдебното следствие пред първата инстанция при предпоставките на чл. 289 от НПК е в момент, в който все още няма съдебен акт, поради което и съдът се произнася по основанието за прекратяване с определение, което подлежи на въззивна проверка по глава двадесет и първа - виж чл. 341, ал. 1 от НПК. След като е образувано въззивно производство по инициатива на някоя от страните, втората инстанция също може да прекрати наказателното производство при наличието на съответните предпоставки, свързано обаче и с изричното правомощие, предвидено за нея - "да отмени присъдата", защото вече е постановен краен първоинстанционен съдебен акт (независимо какъв по съдържание - оправдателен или осъдителен). Упражняване на това правомощие от въззивния съд не може да стане с протоколно определение, а с решение. Прекратявайки наказателното производство с определение, какъвто акт е предвиден за първата инстанция с оглед вече цитираната разпоредба на чл. 289, ал. 1 от НПК, въззивният съд всъщност се е опитал да заобиколи/предреши съществения въпрос: поначало дължи ли се произнасяне по гражданския иск в случаите на прекратяване на наказателното производство при постановена първоинстанционна присъда, предвид противоречивата съдебна практика, и основателна или не, е жалбата на частния тъжител срещу гражданската й част. А повече от ясно е, че разрешаването на тези въпроси е по съществото на делото, което следва да стане с решение (чл. 32, ал. 1, т. 2 от НПК). Обобщено, атакуваният съдебен акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,