Решение № 14895 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2020 г.

Решение № 14895 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Ловеч, приподписана от гл. Юрк. Кръстева, срещу решение № 56 от 9.03.2020 г., постановено по адм. дело № 425/2019 г. на Административен съд – гр. Ловеч, с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № 3034 – 9 – 3 от 21.08.2019 г. на Кмета на Община Ловеч за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ I, кв. 22 по плана на гр. Ловеч по заявление вх. № 3034 – 9 – 2 от 12.08.2019 г. на Д. Маринов от [населено място] и преписката е върната на Кмета на община Ловеч за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С решението община Ловеч е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и недопустимост на оспореното решение, поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като посочва, че оспореното писмо не представлява отказ, съответно не е индивидуален административен акт, а представлява указания за отстраняване на нередности в заявлението, поради това, че не са настъпили условия за допускане и разрешаване на изменението на плана. Т. е. посочва, че оспореното писмо не представлява акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Твърди и че не са били налице основанията за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, тъй като част от предвидените с проекта изменения засягат площи – общинска собственост и част от местата за паркиране попадат в общинска улица, както и че не са налице условията по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 208 от ЗУТ, тъй като не са изтекли 10 години от приемане на ПУП за изграждане на улицата и отчуждаване на имота за това, като приема, че одобрената с решение 193 от 11.09.2012 г. на Общински съвет – гр. Ловеч (ОбС - Ловеч) Интегриран план за градско възстановяване и развитие за периода 2014 – 2020 г., като имота УПИ I попада в зоните за въздействие по интегрирания план. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Д. Маринов. Претендира разноски. Ответникът Д. Маринов с писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (в редакцията от ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г.), от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Ловеч е приел, че оспореното писмо обективира отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, като е посочил, че същото съдържа изписвания "не са налични условия за разрешаване" и изявление за връщане на документите, като в писмото няма дадени указания за отстраняване на нередовности в заявлението. Поради това е приел, че е налице годен за оспорване ИАА, обективиращ отказ, като е посочил, че изписаното в писмото, че "не е отказ" не променя същността му според съдържанието му. Приел е, че оспореният отказ е незаконосъобразен постановен в противоречие със закона. Посочил е, че производството е започнало с подадено заявление за разрешаване да се изработи проект за ПУП – ПРЗ с посочено основание чл. 134, ал. 2, т. 1, а именно в срока по чл. 208 от ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване на имота, предвиден за изграждане на обект публична общинска собственост. Установил е, че по отношение на имота на жалбоподателя пред първата инстанция идентификатор № 43952.511.118, попадащ в рамките на УПИ I, кв. 22 по плана на гр. Ловеч, ПУП е одобрен с одобрено изменение с решение № 510 от 24.10.2013 г. на ОбС – гр. Ловеч, като това изменение е одобрено във връзка със сключен между община Ловеч и МРРБ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. (ОПРР) за "Подкрепа за разработка на интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Ловеч". Приел е, че по този план УПИ I, в който попада имота на жалбоподателя е отреден "за детско учреждение", т. е. за изграждане на обект публична общинска собственост, към който е приложим срокът от 5 г. по чл. 208 от ЗУТ. Приел е, позовавайки се и на приетата по делото СТЕ, че с предвиденото по ПУП от 2013 г. за този УПИ I не е предвидено изграждане на съоръжения и елементи на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64 от ЗУТ, при което би приложим 10 г. срок за допустимост на изменение на ПУП, както и не са предвидени озеленени площи по чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, в който случай срокът за допустимост на изменение на ПУП би бил 15 г. Приел е, че от датата на одобрение на ПУП от 24.10.2013 г. до подаване на заявлението от 12.08.2019 с искане за разрешаване на изменение на ПУП е изминал срок повече от 5 г. и не е налице тази пречка за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП. Поради това е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Решение е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Правилен в тази връзка е извода на съда, че оспореното писмо обективира отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ и в тази връзка представлява ИАА. Вида на акта се извлича от неговото съдържание и в конкретния случай въпреки използваните изрази от административния орган с него се отказва с посочването, че не са налице условия да се разреши, изработването на проект за изменение на ПУП. Посочването в оспореното писмо, че същото не е отказ, не променя характера на акта, който по своето съдържание представлява именно отказ. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като е посочено и правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. В процедурата по чл. 135, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване касае изменение на регулацията с отреждане на самостоятелен УПИ за имот идентификатор № 43952.511.118, попадащ в рамките на УПИ I, кв. 22 по плана на гр. Ловеч, ПУП, като регулационните линии се поставят по имотните граници на този имот по одобрената кадастрална карта и съответно отреждане на този имот за жилищно строителство, като основанието на което впоследствие ще се процедира изменението на ПУП е чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно непроведено производство по отчуждаване в срока по чл. 208 от ЗУТ, при което вече е допустимо процедиране на проект за изменение. Както беше посочено имота на жалбоподателя пред първата инстанция попада в УПИ I, кв. 22, който е отреден по действащия ПУП приет 2013 г. за "детско учреждение", което безспорно е отреждане за обект – публична общинска собственост. Правилен е извода на съда, че в случая по отношение на този имот са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ, като е правилен извода, че относим в случая е 5 годишния срок, който е започнал да тече от 2013 г. и е изтекъл преди подаване на заявлението от 12.08.2019 г. Неоснователно е възражението за засягане на обекти на техническата инфраструктура, обосноваващи прилагането на по – дългия срок. Това е така, тъй като с процедираното изменение, както е посочила и СТЕ, не се засяга такава инфраструктура, която да попада в имота на жалбоподателя. В тежест на община Ловеч е било да съблюдава правилата на договора си за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и наличието на приетия въз основа на този договор Интегриран план за градско възстановяване и развитие за периода 2014 – 2020 г., като имота УПИ I попада в зоните за въздействие по интегрирания план за обществени мероприятие, е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП, предпоставките за което са дадени по чл. 135 от ЗУТ. В случая и от административния орган и от съда не е направена преценка на съответствие на исканото разрешаване с ОУП на гр. Ловеч, ако такъв е наличен, но тъй като такъв мотив липсва в оспорения отказ, то при новото произнасяне на административния орган следва да бъде направена и такава преценка. В случая не е приложима и хипотезата по чл. 134, ал. 9, тъй като искането е направено по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която е изключена от приложното поле на чл. 134, ал. 9 от ЗУТ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация като основателно в тази връзка и доказано, представени са доказателства за строени такива – договор за правна помощ и съдействие, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд