Решение № 11928 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6480/2010 г.

Решение № 11928 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6480/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Образувано е по касационните жалби на Ганка Тодорова Лекова, Тенчо Гинев Леков, Анатолий Гинев Леков и на Сашо Добрев Илиев, всички от гр. Хасково против решение № 159 от 29.03.2010 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 694/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-Х-22/4.09.2009 г. на началника на РДНСК - Хасково, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Гараж и стопански постройки", изградени в ПИ № 77195.723.66 по КК на гр. Хасково, ул. Константин Симитчиев № 8. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - сектор Хасково към РДНСК Южен централен район писмено оспорва жалбата. Община Хасково не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По повод касационните жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е постановено спрямо община Хасково. Надлежни страни по оспорването на заповед за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. Общината няма нито едно от тези качества, поради което не е процесуално легитимирана да участва в делото. Решението спрямо нея следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК. Касационните жалби срещу останалата, допустима част от решението, са основателни. По делото е установено, че процесният гараж е построен въз основа на строително разрешение № 500/12.08.1974 г. като временен гараж по чл. 148, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ (отм.) и § 63 от СПН. Според ПУП, одобрен 1984 г. територията на процесния имот /пл. № 1938/ е включена в УПИ I с предвидено осем етажно застрояване. Следователно временният строеж е разрешен в поземлен имот, за който е установен нов начин или характер на застрояване. Такива строежи /като заварени, невключени в режима на застрояване/ се премахват най-късно до завършване на разрешения строеж - чл. 53а, ал. 1 ЗУТ. В случая няма данни за разрешаване на ново строителство в имота, поради което липсва основание за премахване на законно разрешения временен строеж - гараж. Процесните стопански постройки според заключението на вещото лице са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Въпросът за търпимостта им подлежи на задължителна и служебна преценка от административния орган и от съда, като има преюдициално значение за законосъобразността на премахването. По делото има данни, че преди издаване на оспорената заповед е образувано административно производство по искане за издаване на удостоверение за търпимост на строежа. Преди приключването му не може да бъде издавана заповед за премахване. Гаражът и стопанските постройки представляват самостоятелни обекти, които с оглед изложеното не подлежат на премахване. "Ремонтът на покрива на съществуващи гараж и помощни постройки", извършен през 1992 г. и за който има издаден влязъл в сила след съдебното му потвърждаване отказ за издаване на акт за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. Необосновано и в противоречие с опитните и техническите правила, първоинстанционният съд приема, че след ремонта на покрива, коренно и съществено е променена конструкцията на съществуващите гараж и постройки и възниква "друг строеж". Основният ремонт и реконструкцията на общия им покрив не може да доведе до изграждане на различен обект. Ремонтира се съществуващ обект и дори и реконструиран /а в случая само покривната конструкция/ той запазва самостоятелността си. "Ремонтът на покрива на съществуващи гараж и помощни постройки" представлява незаконна част от строеж и само тя подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ /както е и започнало административното производство/. Като е постановил премахването изцяло на гаража и стопанските постройки, а не само на незаконната част, административният орган е постановил материалноправно незаконосъобразна заповед, която неправилно в нарушение на материалния закон и необосновано е потвърдена с обжалваното решение. То следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото, разноските са в тежест на ответната страна- чл. 143, ал. 1 АПК и следва да се присъдят в полза на касаторите, които са направили своевременно искания за това и са ги доказали по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,