Решение № 14243 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г.

Решение № 14243 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Х. срещу решение № 1081 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 676/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 16-1030-002061 от 31.10.2016 г. на началника на Сектор "Пътна Полиция" към ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че е доказано, че не е отказал проверка за употреба на алкохол. Сочи, че му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0195348, който подписал и получил, с който се явил в Спешно отделение в МБАЛ Пловдив за вземане на кръв и е издаден протокол за химическа експертиза № 1224/01.11.2016 г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив, вх. № 103000-32898/01.11.2016 г. на сектор Пътна полиция Пловдив, с резултат 0, 86 промила. Излага доводи, че следва да се има предвид, че съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Позовава се на обстоятелството, че с влязло в сила решение по анд № 8363/2016 г. на ПРС е отменено наказателно постановление № 16-1030-008004, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Пловдив в частта, с която му е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал. 1 ЗДвП, тъй като е наказан за деяние, чиито обективни признаци са различни от тези на деянието, което му е предявено с връчването на АУАН. Част от фактическите елементи на състава по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП вр. чл. чл. 174, ал. 1 ЗДвП са станали известни на другия ден, след изготвяне на протокола от кръвното изследване. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо 03.07.2017 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 27.06.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че е издаден АУАН № 16-1030-008004 от 31.10.2016 г., за това че на 31.10.2016 г., около 2, 35 ч., в гр. Пловдив, по бул. "Д. Талев" до № 61 Х. управлява л. а. Фолксваген Голф с рег. № ***, чужда собственост, като извършва следните нарушения: водачът мирише на алкохол, отказва да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест-Дрегер" 7510 AROM-0248 за употреба на алкохол; не носи СРМПС, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДВП. Нарушителят е отказал да подпише акта, като отказът е оформен с подписа на един свидетел. На място на лицето е издаден Талон по образец за медицинско изследване с № 0195348, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30), който е получен от водача. Жалбоподателят на 31.10.2016 г. в 04, 15 часа се е явил в МБАЛ – Пловдив, където му е взета кръвна проба и е съставен и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство. Извършено е и химическо изследване на кръвта на Х., за което е съставен и Протокол № 1224/01.11.2016 г., в резултатите от което е дадено заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето К. Х. се доказва етилов алкохол (присъствие на летливи редуцирани вещества, изразени като етилов алкохол) в количество: 0, 86 ‰, в кръвта. Изложил мотиви, че от АУАН се установява, че на 31.10.2016 г. в гр. Пловдив жалбоподателят е отказал да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В жалбата е потвърдил, че е отказал да бъде тестван с Дрегер, тъй като възприел същият като замърсен, нехигиеничен и необективен. С оглед на това е приел, че е доказано наличието на условията (отказа на водача да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози), което е фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка. Приложената по отношение на жалбоподателя мярка се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на упойващи и наркотични вещества. Относно доводите, че не налице отказ доколкото лицето се е явило и е дало кръв за медицинско изследване съгласно издадения му ТМИ, съдът посочил, че всеки от двата законово установени способа за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества от водач на МПС – чрез съответни технически средства /отказ/ и/или медицински и лабораторни изследвания, има отделно практическо и правно значение. Решението е правилно. Изводите на административния съд са правилни. Възможно е при издаване на наказателното постановление да е нарушено правото на защита на жалбоподателя и поради това да е отменено с влязло в сила решение. Но принудителната административна мярка, независимо, че се основава на данните в акта за установяване на нарушение е постановена в административно производство по АПК, по което основанията за отмяна на акта за предвидени в чл. 146 АПК и в случая те не са налице. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В заповедта са посочени фактическите основания за издаване на акта - водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDM - за употреба на алкохол, което е безспорно установено и осъществява една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Отказът на водача да се извърши проверка с дрегер е достатъчен да се издаде принудителната административна мярка, не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Обстоятелството, че водачът е дал кръв за медицинско изследване и при химическото изследване е установен етилов алкохол в кръвта в количество 0, 86 промила, не води до извод, че принудителната административна мярка е следвало да се издаде при друга хипотеза на законовата разпоредба. Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но в случая преди медицинското изследване не са установени стойности, тъй като водачът не е бил изпробван с техническо средство, поради отказът му. Отказът да бъде изпробван с техническо средство е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Още повече в случая след като и при извършеното медицинско изследване е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда не е опровергана законовата презумпция, че след като отказва да бъде изпробван с техническо средство водачът е управлява моторно превозно средство с над допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение