Решение № 8489 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2016 г.

Решение № 8489 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. И. К. срещу заповед № 8121К-1600/26.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в това, че в заповедта липсва конкретно посочване на извършеното от него нарушение, за което е ангажирана отговорността му, счита, че същата е постановена след изтичане на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), при липса на доказателства и извършено нарушение на служебната дисциплина. Наведени са и доводи за несъразмерност на наложеното наказание. Поради това се иска отмяната на заповедта, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу К. е образувано по предложение за образуване на такова за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 513р2412/19.01.2016 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) със заповед № 8121К-315/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта е прието, че К. е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. т. 19, 21, 52 и 54 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. (ЕК), тъй като в своя жалба до административния ръководител на Окръжна прокуратура (ОП) - Б. от 05.02.2014 г., в молби до прокурорите от РП Б. М. и К., съответно от 15.10.2015 г. и от 12.10.2015 г. е направил следните изявления ".. В случая прокурор Ф. съзнателно е извършил формално предварителна проверка... Предполагам, че това се прави от Ф., за да спаси Г. от наказателно преследване..."; "...Убеден съм, че търсенето на справедливост не е от приоритетите на прокурор Ф. в случая, но съм сигурен, че въпреки, че не съм добър християнин, че господ ще му даде заслуженото..."; "...Общоизвестен факт е, че има "магистрати" в съдебен район Б., които целуват гъза на Л. М...."; "...К. В. и Д. е моята скромна препоръка да запълните празнотите в теоретичните си познания по нормата на чл. 290 от НК, за да не го установява чак ВКП..."; ".. .Друг общо известен факт е, че господ наказва всички мръсници, рано или на по-късен етап. Аз не съм дълбоко вярващ човек, но искрено ще се моля, това да се случи...". На 25.11.2015 г. в разговор с полковник А. - военен следовател във Военно окръжна прокуратура (ВОП) С., К. на висок глас нееднократно го обвинил, че лъже, след което му казал: "...началникът му да си сложи дипломата на ченгел...". Прието е от органа, че действията на К. са станали достояние на служители на Прокуратурата на Р. Б., с което е уронен престижа на службата. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващият орган (ДРО) в състав от поименно посочени петима членове, като са определени и задълженията му без да е определен срока затова, а К. е запознат с нея на 12.02.2016 г. Със заповед № 8121К-743/07.03.2016 г. министърът е удължил срока за провеждане на дисциплинарното производство до 28.04.2016 г., с която К. е запознат на 11.03.2016 г. С покана рег. № 513р-5082/05.02.2016 г. Председателят на ДРО е поканил К. да даде писмени обяснения в срок до 19.02.2016 г., а с покана рег. № 513р-5078/05.02.2016 г. е поканил служителя да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. След запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство с рег. № 3384/28.02.2016 г. К. отправя искания към ДРО за събиране на доказателства - гласни и писмени. Към дисциплинарната преписка е приложена и заповед № 513з-85/19.02.2016 г. на Директора на СДВР, с която по повод образуваното дисциплинарно производство срещу К. в Б. са командировани трима служители на СДВР, двама, от които членове на ДРО във връзка с изпълнение на процедурата по него в гр. Б. на 22.02.2016 г. На същата е дала сведение прокурор от РП Б. К., както и сведение от административния ръководител на ОП Б. Х. Г.. С протокол рег. № 513-7571/24.02.2016 г. част ДРО (трима от членовете) са констатирали, че до 23.02.2016 г. не са постъпили писмени обяснения от страна К.. Със заповед № 8121К-743/07.03.2016 г. срока на проверката е удължен до 28.04.2016 г. от дисциплинарно наказващия орган (ДНО). В този срок ЗРО е приел сведения от прокурорите при РП Б. Ф. Д.. След приключване на разследването ДРО изготвя обобщена справка с рег. № 513с-9673/12.03.2016 г., в която излага установените факти и предлага на К. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запозна с нея на 14.03.2016 г. С рег. № 3382р-3996/15.03.2016 г. К. подава възражение до ДНО срещу констатациите и предложението в обобщената справка. Прилага сведение от служителя Т., който установява, че в личен разговор, проведен в средата на месец ноември 2015 г. Г. А. (следовател във Военно окръжна прокуратура) му е заявил, че скоро К. ще бъде уволнен, както и копие от писмо от 21.11.2015 г. подадено от К. до прокурор от ВКП. На 28.03.2016 г. с рег. № 513р-11987ДРО депозира пред ДНО становище, с което отново предлага на К. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. С писмо рег. № 8121р-8252/07.04.2016 г. Директорът на дирекция "Човешки ресурси" МВР връща материалите по проведеното дисциплинарно производство на ДРО с конкретни указания за установяване на фактически обстоятелства в срок до 18.04.2016 г. ДРО приема като доказателства докладна записка от началник сектор "ОП" -07-РПУ -СДВР и извършва справка в информационния масив на МВР при което установява, че настоящият адрес на К. съвпада с посочения адрес в електронните писма, изпратени на 12 и 15.10.2015 г. и изготвя обобщена справка с рег. № 513р-15042/15.04.2016 г., с която К. е запознат същия ден. На 18.04.2016 г. К. депозира до ДНО възражение с рег. № 3382р-5758/18.04.2016 г. и заявление за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. На същата дата ДРО изготвя становище с рег. № 513-15259 до ДНО. След запознаване на 25.04.2015 г. с двете становища на ДРО, възраженията на К., двете обобщени справки на ДРО и протокола за отказа на служителя да даде обяснения министърът издава обжалваната заповед № 8121К-1600/24.06.2016 г., с която приема, че К. виновно е нарушил етичните правила по т. т. 19, 21, 52 и 54 от ЕК, като деянията му са станали обществено достояние - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му налага дисциплинарно наказание "уволнение". Копие от заповедта е връчено на К. на 11.05.2016 г., който депозира жалба срещу нея на 25.05.2016 г. чрез административния орган. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210 ЗМВР. При проведеното дисциплинарно производство е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, предвидени в чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Служителят в молбата си с рег. № 3382р 2649/18.02.2016 г. е направил искания за приобщаване към материалите по досъдебното производство на справки от извършена проверка по заповед № 511/17.01.2012 г. на Директора на СДВР, от прокурорските актове и изготвените справки от служителите на дирекция "Вътрешна сигурност по пр. пр. 610/2014 г. по описа на РП Б.; материали по д. п. 332013 г. по описа на РП Б.; копие от материали по д. п. № 10/2013 г. на РП Б. по пр. пр. 1752/03.09.2913 г.; материали по пр. пр. 7905/2014 г. по описа на ВКП, такива по пр. пр. № 6944/12 г. Освен това е поискал да бъде установено докладвал ли е на ръководни служители от 07 РПУ за проведения разговор с административния ръководител на СВОП е неговото естество, както и да се установи с кой служител от 07 РПУ е провел телефонен разговор военния следовател Атанасов няколко дни преди 25.11.2015 г. и неговото естество, да се изиска акта на прокурора от ВКП М. С. по молбата му от 25.11.2015 и да се установи срещу кого е образувано д. п. 1899 ЗМ-279/2015 г. по описа на 01 РУ - ОДМВР Б.. От приложената към делото административна преписка не се установява, ДРО да е събрал исканите от служителя доказателства, като същият е бил длъжен да стори това, независимо дали служителят е посочил конкретна причина за това, тъй като законът не поставя такова изискване. Единствено в обобщените справки и становище е отразено, че е разговаряно със същия. При това проведеното разследване е проведено едностранчиво, не са изяснени фактите в пълнота, при което изведените при това изводи не могат да бъдат приети. Действително от съдържанието на двете електронни писма, цитирани в заповедта се установява, че К. е направил обидни изявление по отношение на прокурори, но при неизяснената фактическа обстановка не може да бъде направен категоричен извод за тежестта на нарушението на правилата на ЕК. Още повече, че в хода на дисциплинарното производство са налице данни, макар и не установени конкретно при непълното разследване за подобно поведение от страна на прокурори към К., както и за изявление на от страна на следовател от ВОП С., установяващо, че още към 25.11.2015 г. същият е имал информация, че К. ще бъде наказан. При тези данни освен, че разследването е непълно се установява и обстоятелството, че ДРО е проявил различен подход към оценката на събраните доказателства. Ето защо в случая е допуснато нарушение по чл. 207, ал. 3 ЗМВР. На следващо място при определяне на вида и размера на наказанието, органът освен, че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведеното проведено дисциплинарно разследване е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - подадената с вх. № 4260/05.02.2014 г. по пр. пр. 3320/2013 г. по описа на ОП Б. жалба от А. К.. Заповедта е постановена на 26.04.2016 г., при което за това деяние не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на К., предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗМВР. От приложената към административната преписка кадрова справка на служителя се установява, че същият е служител на МВР от 29.01.1998 г., като за 18 годишния му стаж са му наложени 4 дисциплинарни наказания и е бил награден 11 пъти. При това макар заповедта да съдържа изявление, че е направена цялостна оценка на поведението на държавния служител такава не е направена от ДНО. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до материалната му незаконосъобразност, при което жалбата е основателна и следва заповед № 8121К-1600/26.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените от него деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение