Решение № 10591 от 22.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Еуростреч ЕООД срещу решение 1237/29.11.2021 г., постановено по адм.д. 500/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на Еуростреч ЕООД срещу отказ за регистрация по ЗДДС 231022100729159/23.02.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, офис София област, потвърден с решение 741/11.05.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установява се, че Еуростреч" ЕООД е подало по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС на 05.02.2021 г., с посочено основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, чрез упълномощено лице, в което е посочен адрес за кореспонденция [населено място], къща 22, като е посочен и електронен адрес за кореспонденция. С протокол 232692100412020 от 10.02.2021 г., съставен от органи по приходите, в присъствието на секретаря на кметството на [населено място], е извършена проверка на декларирания от дружеството адрес във връзка с подаденото заявление за регистрация. Установено е, че на адреса, деклариран от дружеството не съществува къща/бл. 22, не е бил открит и представляващият дружеството. При посещението на кметството в селото се е установило, че не съществува такъв адрес, както и няма регистрирано на адреса лице, представляващо дружеството. С протокол 232692100412020 от 18.02.2021 г. отново е извършена проверка от органите по приходите, при която е установено, че липсва промяна в обстоятелствата, установени с предходния протокол. При съобразяване на тези обстоятелства, инспекторът по проходите в офис София област е приел, че не е налице основание за регистрация по ЗДСС на "Еуростреч" ЕООД, като е постановен отказ 231022100729159 от 23.02.2021 г. С решение 741 от 11.05.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София е потвърден отказ за регистрация по ЗДДС 231022100729159 от 23.02.2021 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, офис София-област. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на отказа за регистрация по ЗДДС, той е потвърден с решение 1237/29.11.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм.д. 500/2021 г. Съдът е приел, че оспореният отказ за регистрация по ЗДДС 231022100729159 от 23.02.2021 година, издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София е валиден, издаден от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата законосъобразност, противно на твърденията в жалбата. Приел е, че спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса законосъобразно ли е прието от органа по приходите наличието на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съгласно посочения текст, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Приел е, че обосновано органът по приходите е приел наличието на посоченото правно основание. Приел е за неоспорени и констатациите в протоколите от извършените проверки (от 10.02.2021 г. и 18.02.2021 г.), че в кметството няма информация за регистрирано физическо лице, представляващ "Еуростреч" ЕООД, както и за друго упълномощено от последния лице. Предвид обстоятелството, че адресът не съществува, съдът е приел, че в случая ненамирането на адреса за кореспонденция на лицата по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, е с продължителност, която препятства данъчните органи да осъществят правомощията си. Приел е, че отказът за регистрация е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. С решение 1237/29.11.2021 г., постановено по адм.д. 500/2021 г. по описа на Административен съд София област, е отхвърлена жалбата на Еуростреч ЕООД срещу отказ за регистрация по ЗДДС 231022100729159/23.02.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 741/11.05.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, обстоятелство, което се установява и от съдържанието на касационната жалба. Установява се, че Еуростреч" ЕООД е подало по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС от 05.02.2021 г., с посочено основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, чрез упълномощено лице, в което е посочен адрес за кореспонденция [населено място]; посочен е и електронен адрес за кореспонденция. С протокол 232692100412020 от 10.02.2021 г., съставен от органи по приходите, в присъствието на секретаря на кметството на [населено място], е извършена проверка на декларирания от дружеството адрес във връзка с подаденото заявление за регистрация. Било установено, че на адреса, деклариран от дружеството не съществува [ адрес], не е бил открит и представляващият дружеството. При посещението на кметството в селото се е установило, че не съществува такъв адрес, както и няма регистрирано лице, представляващо дружеството. С протокол 232692100412020 от 18.02.2021 г. отново е извършена проверка от органите по приходите, при която е установено, че липсва промяна в обстоятелствата, установени с предходния протокол. В процесния случай органите по приходите неправилно са преценили наличието на обстоятелство по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за отказа за регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съобразно чл. 28, ал. 1 от ДОПК, адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Съобразно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Не се спори, че при извършените от приходния орган посещения, дружеството е посещавано на този адрес и не е намерен негов представител. Спорът по делото при съобразяване на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба е определен по отношение на това дали приходният орган, който е извършил посещения на адреса на управление, е следвало да извърши уведомяване до дружеството и на посочения от последното електронен адрес. Систематичното място на разпоредбата на чл. 28 ДОПК се намира в дял първи, глава шеста от ДОПК - "Съобщения". Разпоредбата на чл. 28 ДОПК е с наименование "Адрес за кореспонденция". В ал. 1, т. 2 на цитираната разпоредба, е дадена дефиниция на адрес за кореспонденция по смисъла на ДОПК и за юридическите лица, като това безспорно е адреса на управление. В ал. 2 се съдържа и възможност при деклариран електронен адрес дружеството да бъде уведомявано от приходните органи и на електронен адрес. Законодателят не сочи конкретно какви съобщения могат да се изпращат на електронния адрес. Систематично разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 1 и 4, чл. 30, ал. 5 и 6 и чл. 32, ал. 1 и 5 ДОПК се свързват с адреса за кореспонденция, респ. електронен адрес, ако такъв е деклариран от задълженото лице, поради което се обосновава извод, че приходните органи при проявена активност, използвайки и електронния адрес са могли да осъществяват връзка с представител на дружеството и да уговорят ден и час за физическа проверка. При установените няколко посещения на адреса за кореспонденция и ненамирането на представител на "Еуростреч" ЕООД, приходните органи е следвало да уведомят дружеството на електронния му адрес да се осигури се осигури достъп до адреса за кореспонденция, за да може приходните органи да извършат физическа проверка. Обстоятелството, че чл. 28 ДОПК е с наименование "Адрес за кореспонденция" не може да формира разбирането, че електронният адрес не е адрес за кореспонденция. С него се дава възможност на приходните органи да съобщят на задълженото лице да осигури представител на адреса за кореспонденция, когато е необходимо да се извърши физическо посещение, какъвто е настоящия случай. Безспорно е установено, че електронният адрес е заявен и при подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС и с него приходната администрация е разполагала, както се установи от данните по делото. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за неправилни, което налага отмяна на решението и отмяна на отказа за регистрация. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 ("когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона") не се прилага за ревизионните актове. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал. 4. Предвид естеството на акта, се обуславя приложимостта на чл. 160, ал. 3 от ДОПК. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 2520 лв. Претендираните разноски са възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв. за първата съдебна инстанция и внесена държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв. за касационната инстанция и внесена държавна такса в размер на 370 лв. Възражение за прекомерност е било направено само по отношение на възнаграждението за адвокат за касационната инстанция, което е неоснователно, при съобразяване на обстоятелството на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение