Решение № 2826 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2017 г.

Решение № 2826 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Варна срещу Решение № 1940/3.11.2017 г. по адм. д. № 2004 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед № 189-ОП/6.07.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка на [фирма], гр. [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че оспорената заповед е издадена след анализ и преценка на всички събрани доказателства. Намира, че определеният с акта срок е справедлив и съответстващ на тежестта на извършеното нарушение на данъчното законодателство. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването на заповедта. Ответникът по касационната жалба – [фирма], гр. [населено място], чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Варна е отменил Заповед № 189-ОП/6.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Варна, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на стопанисвания от него търговски обект - "[наименование]" в гр. [населено място], [адрес], и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че при издаването на заповедта за налагане на ПАМ не е обсъдено констатираното при проверката релевантно обстоятелство на пълно съответствие между разчетените регистрирани обороти и фактическата касова наличност. Преценил е още, че обжалваният акт е издаден в противоречие с предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, както и в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на касатора, че оспорената заповед е издадена след пълно изясняване на фактическата обстановка, подкрепена от събраните доказателства. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, органът по приходите не е съобразил констатацията на проверяващия за пълно съответствие между разчетените регистрирани обороти и фактическата касова наличност, както и обясненията за причината, поради която получената банкнота от 100 лв. не е открита при съставянето на описа на наличните парични средства. Обосновано в тази връзка решаващият състав е осъществил преценка на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, като с оглед спецификата на конкретната хипотеза правилно е приел, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, което безспорно е довършено към момента на издаване на заповедта. При липсата на събрани доказателства, подкрепящи констатацията, че дружеството укрива "значителна част от своите продажби" не може да се презумира, че продължаването на търговската дейност в обекта ще благоприятства извършването на нарушения от същия вид. Препятстването на възможността за извършване на търговска дейност не само засяга значително правната сфера на търговеца, но и осуетява генерирането на приходи, а от там и данъци за бюджета. След като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици чрез укриване на приходи, то правилно решаващият състав е приел, че налагането на ПАМ за така определения срок не би могло да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Съгласно ал. 2 от същата норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а ал. 5 сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Като е съобразил изискуемата се корелация между защитата на обществения интерес и налагането на адекватни на нарушението мерки, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. Достигайки до този краен извод и отменяйки същата като незаконосъобразна, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение