Решение № 13003 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2014 г.

Решение № 13003 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК:

• по касационната жалба на Валери Ганчев Даскалов от гр. Русе срещу решение № 6038 от 14.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3162/2014 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му по оспорването на писмо изх. № 162 от 24.02.2014 г. на главния секретар на Върховния административен съд в частта по т. т. 1, 4 и 5 на заявеното искане за предоставяне на достъп до обществена информация с рег. № 2974 от 19.02.2014 г.

• и по частната жалба на Валери Ганчев Даскалов от гр. Русе срещу същото решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчаливия отказ на председателя на ВАС за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № 2974 от 19.02.2014 г., както и в частта по т. 2 и т. 3 от същото заявление, по които Главният секретар на ВАС се е произнесъл с писмо изх. № 162 от 24.02.2014 г.

В отговор на двете жалби процесуалният представител на Върховния административен съд - юрк. Семов депозира писмено становище, в което излага мотиви за неоснователност и на касационната, и на частната жалби.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което излага съображения в подкрепа на правните изводи на решаващия съд и поддържа становище обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната и касационната жалба са подадени в срока по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни при следните съображения:

Председателят на Върховния административен съд е сезиран от Валери Ганчев Даскалов със заявление за достъп до обществена информация, която се отнася до:

1. Административния акт и мотивите към същия, по силата на който постъпващите във Върховния административен съд жалби, с материя по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), се насочват за разглеждане от Седмо отделение;

2. Официална справка за всички разгледани и решени дела от Седмо отделение на ВАС по жалби с материя по Закона за достъп до обществена информация от началото на 2008 г. до края на 2012 г.;

3. Официална справка за всички разгледани и решени дела от Пето отделение на ВАС по жалби с материя по Закона за достъп до обществена информация от началото на 2008 г. до края на 2012 г.;

4. Мотивите за изменение на заповед № 352/6.03.2012 г. на председателя на ВАС, с които е пренасочена от Пето на Седмо отделение на ВАС материята по ЗДОИ.

5. Административният акт по силата на който е изменена заповед № 352/6.03.2012 г. на председателя на ВАС, с който е иззета от Пето отделение на ВАС разпределената материя по ЗДОИ и същата е предоставена на Седмо отделение на ВАС.

Главният секретар на ВАС, упълномощен от председателя на ВАС да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация по реда и при условията на ЗДОИ уведомява Даскалов с писмо изх. № 162/24.02.2014 г. че във Върховния административен съд не се води статистика за исканата от него информация, посочена по-горе.

Валери Даскалов чрез адв. Маринов обжалва пред Административен съд София-град мълчалив отказ на председателя на ВАС да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация.

За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема следното:

По заявлението на жалбоподателя не е формиран мълчалив отказ, тъй като е налице произнасяне на задължения субект, обективирано в писмото на главния секретар на ВАС от 24.02.2014 г.

По отношение на правната характеристика на писмото обаче съдът излага противоречиви, несъвместими помежду си мотиви. На първо място приема, че след като задълженият субект не разполага с търсената информация, той не е длъжен да се произнася с нарочен акт, достатъчно е да уведоми заявителя по реда на чл. 33 ЗДОИ. Цитираното по-горе писмо на главния секретар представлява уведомление по смисъла на посочената разпоредба, но само за търсения достъп до обществена информация по т. 2 и т. 3. Като разсъждава в тази насока първоинстанционният съд приема, че не е формиран мълчалив отказ и жалбата в частта по т. 2 и т. 3 от заявлението за достъп до обществена информация е недопустима. На следващо място, приема, че информацията по т. 1, 4 и 5 от заявлението безспорно има характер на обществена и достъп до нея следва да бъде осигурен, като по отношение на тази част е прието, че писмото на главния секретар има характер на индивидуален административен акт, с несъществени нарушения на формата, които не водят до неговата унищожаемост. И тъй като търсената информация по тези три пункта се съдържа в доклада на председателя на ВАС за дейността на съда за 2013 г., който е публично достъпен чрез сайта на ВАС, то жалбата в тази част е неоснователна.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

В първоинстанционното решение не са изложени мотиви защо на краткото уведомително писмо на задължения субект, че във ВАС не се води статистика за посочената в заявлението информация е придадена сложната правна конструкция, веднъж на уведомление по чл. 33 ЗДОИ и втори път на индивидуален административен акт. Не са изложени ясни и категорични мотиви относно характера на търсената информация по пункт 2 и 3 от заявлението за достъп до обществена информация, за да се приеме, че достъпът до нея не е дължим от задължения субект. Липсата на съществени мотиви в обжалваното решение по тези въпроси представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като изводите са направени без да е отчетена единната правна природа на писмото като уведомление по чл. 33 ЗДОИ. Допуснато е и нарушение на материалния закон- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, като е прието, че уведомлението обективира индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Нарушението на съдопроизводствените правила пречи за преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като само след обстоен анализ на информацията, чийто достъп е заявен от Даскалов, и на произтичащите по закон задължения за създаването и съхраняването и от ВАС, може да се направи извод налице ли е административен акт, какъв е неговия характер и подлежи ли на съдебен контрол.

Посоченото и допуснато от съда нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като изводите на административния съд са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да има предвид, че във Върховния административен съд се създава и съхранява информация за делата по материя. Именно на база на статистиката за вида, броя и характера на делата се извършва разпределението по материя между отделенията във Върховния административен съд с оглед и постигане на относително еднаква натовареност на съдиите от различните отделения.

Воден от горното, ВАС, Пето отделение