Решение № 12994 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Стойкова, против решение 976/29.05.2023 г., постановено по адм. д. 1598/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 32-175759/01.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Значителна част от касационната жалба описва познавателната дейност на митническия орган, която е в основата на констатациите му за фактите, оценени от него като основания за издаване на утежняващия административен акт. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател, противостоящи на изводите на съда за неосъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности. Търсената защита е за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касация И. Тенева, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Пловдив решение митническият орган е определил различна от декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG00100802677R4/22.10.2022 г. Определил е митническата стойност в размер 17 592.36 лева на внесената от И. Тенева ЕООД стока по митническата декларация катастрофирал пътнически автомобил марка Лексус, модел СТ 200Н с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 1 310.93 лева и за ДДС при внос в размер 2 884.04 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Тенева е с държава на износ САЩ и произход САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 2 680 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката без разходи за транспорт до мястото на въвеждане. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване за наличие на поръчки, оферти или кореспонденция; за включване в съпътстващата вноса фактура на реквизити като условия и начин на плащане и на доказаталества за реално плащане. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 680 щатски долара е съпоставена с информация, достъпна от електронна страница https://autoauctions.io_e за обявена продажна цена с аукцион с дата 15.07.2020 г. за автомобил със същия VIN с публикувана продажна цена 10 100 щатски долара. Прието е, че по Salvage certificate от 08.07.2020 г. е посочен за собственик Esurance без отразен следващ купувач, като в приложената към МД фактура 20200806/15.08.2020 г. е посочен продавач Global auto exchange LLC, но цената не е увеличена с разходи за такси или комисиони за посредничество. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 10 100 щатски долара. Чрез заместването на декларираната с цената, приета за действително платена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортни разходи в размер 697.18 лева /по разходи за транспорт от Лонг Бийч до пристанище Бургас, посочени в МД от приблизително същото време/ е определена новата МС 17 592.36 лева. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че не е проверена информацията от електронната страница и тази информация е от продажба предхождаща вноса с две години. Заявено е очакване при отхвърляне на декларираната договорна стойност да се приложат вторичните методи. С незаконосъобразността на определянето на нов размер на МС е обосновано отсъствието на допълнителни задължения за ДДС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата на аукциона вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. При действието на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG00100802677R4/22.10.2022 г., а тя съответства на цената по придружаващия документ. Липсва логическо, опитно или процесуално правило, което да приравнява действително платената или подлежаща на плащане цена от вносителя на друга платена или подлежаща на плащане цена нагоре по верига от продажби. Недоказаният факт не се приема за осъществен. Затова и на фактическите доводи на касатора следва отговор за отсъствие на друга платена цена, на предшестващи или последващи плащания. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. Без да съществуват основания за определяне на нова МС /и с включването на елемента по чл. 71, § 1, б. д, подточка i) МК при уговорката CFR, според която транспортът и навлото са за сметка на продавача/ не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. На крайният извод за правилността на съдебния акт не се отразява неправилният извод за дължимо прилагане от митническия орган на вторичните методи за определяне на МС в хипотезата на корекция на декларираната договорна стойност, стига администрацията да е в състояние да установи различни елементи на договорната стойност по чл. 71 МК. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 790 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,