Решение № 6456 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2011 г.

Решение № 6456 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Айман Мохамед Сулайман, без гражданство, против Решение № 15553/16.12.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на ВАС. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирлана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Айман Мохамед Сулайман против решение № 160/13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови решението си съдът е приел, че административното производство е започнало по последваща-седма на брой молба за закрила с вх. № 277/23.02.2010 г. при ДАБ, като в същата не са изложени конкретни твърдения, обосноваващи основателността на искането. Съгласно регистрационните данни на жалбоподателя, същият е без гражданство, по етническа принадлежност - арабин, роден на 01.07.1978 г. в Ливан, по религия - сунит, образование - основно, семейно положение - неженен, има едно дете - Амир Сюлейман, български гражданин. На 24.02.2010 г. и на 05.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителна покана, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на жалбоподателя, мотив да подаде последващо искане за закрила е нежеланието му да се завърне поради проблемите, които вече е изложил в предходните производства и факта, че има "нов живот" - син и съпруга, за които трябва да се грижи. По делото е представена справка № 3961/18.12.2009 г., обхващаща относимите към настоящото производство въпроси относно положението на палестинците в Ливан, и конкретно в бежанските лагери в страната. Видно от същата, не е налице промяна в социално-икономическата и политическата обстановка в Ливан. В хода на производството молителят е изтъкнал като нови обстоятелства такива от битов и семеен характер, които не попадат в приложното поле на ЗУБ. Съдът е споделил изводите на административния орган, че подадената последваща молба не съдържа твърдения за нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя или относно държавата му по произход. Доводите, които се отнасят за семейното му положение - създаването на семейство в страната с български гражданин, както и припознаването на българския гражданин Амир Сюлейман като негов син, са основания относими към правото му да получи българско гражданство или право на пребиваване в страната ни по ЗЧРБ. Тези факти обаче, както правилно е посочил и административният орган, не са относими към признаване право на закрила по реда на ЗУБ. Що се касае до възражението, че административният орган не е съобразил правното положение на жалбоподателя, в качеството му на палестинец - бежанец, който се е ползвал от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток (UNWRA или АПРПББИ), преустановена с напускането на държавата му на произход, то същото не се споделя. На първо място този въпрос е имал отношение към предишните производства, поради което позоваването на това обстоятелства към настоящия момент е недопустимо. С подаване на последваща молба, лицето търсещо закрила може да се позовава само на нови факти и обстоятелства т. е. на такива, които са съществували, но не са му били известни, или на такива, които са нововъзникнали, т. е. последващи във времето спрямо първоначалното произнасяне на административния орган. На второ място следва се отбележи, че напускането на териториите, върху които UNWRA упражнява дейността си, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил съществени факти, свързани с личното положение на молителя. Не е обсъдено, че жалбоподателят е лице без гражданство, който имайки качество на бежанец по произход/по рождение/, се е ползвал от закрилата на Агенцията на организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестински бежанци от близкия изток и до момента на заминаването си е имал постоянно местожителство в бежански лагер на територията на държавата Ливан, явяваща се в тази връзка държавата му по произход. При наличие на тези данни административният орган е следвало да изследва въпроса дали търсещият закрила е официално регистриран като бежанец към Агенцията, а при положителен отговор- дали с фактическото си напускане на държавата по произход е загубил закрилата си като бежанец. Решението е постановено и в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е игнорирал факта, че причините за напускането на страната са свързани с наличие на заплаха за живота му, поради което попада под закрилата на чл. 8 от закона. Решението е постановено и в противоречие с чл. 9 от ЗУБ, тъй като е общоизвестен факт, че ситуацията в страната му по произход е нестабилна и реално не функционират институции, които са в състояние да гарантират основни човешки права. В съдебно заседание на 14.04.2011 г. жалбоподателят заявява следното: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Аз имах проблеми в Ливан, но тук живея спокойно със съпругата ми, която е тук в залата. Живея добре. Аз имам дете от тази съпруга и искам да ми бъде предоставена закрила. Съпругата ми е българка. Искам да остана да живея тук. Ответната страна: ДАБ, чрез процесуалния си представител-юрк. Кулинова, оспорва касационната жалба, със следните доводи: Съдът е изяснил всички факти и е обсъдил подробно доводите на чужденеца относно исканата закрила. Правилно в съдебното решение е установено, че в хода на производството чужденецът е заявил обстоятелства, единствено от личен характер. В случая е налице седмо по ред производство за предоставяне на статут, в което г-н Сулайман е изтъкнал същите причини за исканата закрила, както и на предходните. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: С подадената в срок и от надлежна страна касационна жалба се иска отмяната на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, като са посочени и конкретни доводи в тази насока. Намирам жалбата за неоснователна. От доказателствата по делото и мотивите на съдебното решение безпротиворечиво се установява, че касаторът е арабин, роден в Ливан, палестински бежанец, живял в бежански лагер, разположен на територията на Ливан. Той сам е напуснал лагера и държавата. От справките на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към Държавна агенция за бежанците, относно положението в Ливан и бежанските лагери, не се установяват опасности за противоправни действия срещу лицата, които се завръщат в бежанските лагери след напускането им. При оценката на твърденията на касатора същите обосновано не са кредитирани. Даже и да е признат за палестински бежанец от Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци и при това положение да се е ползвал от закрилата й, поради това, че той сам се е лишил от нея, са неоснователни оплакванията относно чл. 1 D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., тъй като закрилата не е била преустановена. Тълкуването на този термин преустановяването на закрилата по каквито и да е причини, е свързано с действията на други лица и органи, но не и самостоятелните действия на лицето, което се лишава от закрила, които действия в случая не са продиктувани от относимите причини, водещи до извод за предоставяне на международен статут. Затова не може да се приеме, че всяко фактическо преустановяване на закрила води до прилагане на цитираната норма от Конвенцията. Относно нарушението на материалния закон, намирам и този довод за незаконосъобразен. Видно от справките на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към Държавна агенция за бежанците относно положението в Ливан и бежанските лагери не се установяват опасности за противоправни действия срещу лицата, които се завръщат в бежанските лагери след напускането им. Дори да се приеме, че обясненията на касатора изцяло съответстват на действителността, като се имат предвид характера на описаните действия и предвид възможността той да продължи да живее в друг избран от него бежански лагер под закрилата на ООН в Ливан или извън такъв лагер на територията на Ливан се налага извод, че не се констатират опасения, че ще бъде изложен на реална опасност при завръщането си в Ливан. Обстоятелствата от битов и семеен характер, които се считат за нови, а именно наличието на дете, чийто баща е касатора и то е български гражданин при определени условия и предпоставки, могат да се подведат под друг фактически състав, включително и съобразно решение № С-200/2002 г. на СЕС /отнасящо се до правото на пребиваване на чужденец на територията на държава-членка, ако има малолетно дете, гражданин на такава държава и се грижи за него/, но като правилно е отбелязал тричленния състав- при наличието на съответните предпоставки като възможен фактически състав по Закона за чужденците в Република България. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си тричленният състав е преценил всички данни по делото, отговорил е на доводите на жалбоподателя, не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Установено е по делото, че подадената молба е последваща молба за закрила и изложените в нея фактически основания не касаят нови факти, относими към правните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърденията на касатора, изложени и в съдебното заседание пред настоящата инстанция са свързани с ъс семейното му положение във връзка с припознаването на неговото дете, но те са основания, относими към правото му да получи българско гражданство или право на пребиваване в страната ни, по реда на друг закон - ЗЧРБ, както правилно е приел съда. Неоснователен е доводът в касационната жалба и че съдът не е разгледал и обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят е бежанец по рождение и се е ползвал от закрилата на UNRWA и че е следвало да изследва въпросът дали търсещият закрила е официално регистриран като бежанец, тъй като жалбоподателят е напуснал страната по собствено желание и закрилата не е била преустановена по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Съдът е разгледал и положението в Ливан, съобразно данните по представената справка на Дирекция"Международна дейност и европейски бежански фонд"към ДАБ относно положението в Ливан и бежанските лагери и изводът му, че не е налице промяна в социално-икономическата и политическа обстановка в Ливан и конкретно в бежанските лагери в страната, е правилен. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият петчленен състав на ВАС споделя. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. ` Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,