Решение № 177 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 152/2008 г.

Решение № 177 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 152/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. М. Ч. от с. К., Габровска област, против въззивно решение № 168 от 9.07.2007 г., постановено по в. гр. д. № 81/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 361 от 18.12.2006 г. по гр. д. № 131/2006 г. на С. районен съд, с което е уважен предявеният от П. М. Ч. против А. П. Д., Д. П. Д., Н. П. П., и тримата от с. С., Габровска област, Ц. А. Ч., М. П. Ч., А. П. Н., и тримата от гр. Л., Х. Х. Ч., К. Д. Ч., С. Д. З., и тримата от с. К., Габровска област, Й. Г. Д., Г. П. Ц., и двамата от гр. С., Ц. П. Ц., М. Ц. К., П. К. Ч., и тримата от гр. С., Габровска област, Т. Ц. Р. от с. С., Габровска област, Н. К. М. от гр. С. и Т. П. В. от с. Г., Габровска област, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че гора от 2 дка и пасище от 1 дка, съставляващи парцел **** от масив № 104 по плана на с. К. са собственост на наследниците на М. П. Ч., б. ж. на с. К., починал на 7.12.1989 г. Със същото решение установителният иск за собственост на процесния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е отхвърлен. След предявяването на иска е починала ответницата Н на нейно място са конституирани като страни наследниците й П. К. И. от с. С., Габровска област, К. П. К. и П. П. К., последните двама от гр. С., Габровска област. В производството по делото пред въззивния съд са починали ответниците М, Т. Ц. Р. и К. Д. Ч. и на тяхно място с протоколно определение от 16.05.2007 г. по в. гр. д. № 81/2007 г. са конституирани К. А. К. и А. К. К., и двамата от гр. С., Габровска област, Т. С. Н. от с. С., Габровска област, Т. Д. Ч. от с. К., Габровска област, Д. К. Д. от гр. С., Габровска област и В. К. П. от с. Г., Габровска област. Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, с искане за неговата отмяна. Ответниците по жалбата К. А. К., С. Д. З., Х. Х. Ч., Й. Г. Д., П. К. Ч., П. Х. Х., Ц. П. Ц., А. П. Н., М. П. Ч., Ц. А. Ч., А. П. Д., Д. П. Д., П. П. К., Г. П. Ц., Й. Г. Д., Н. К. М., Т. П. В., Т. Д. Ч., Д. К. Д., В. К. П. и Т. С. Н., не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предявен е от П. М. Ч. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че земеделски имот, състоящ се от 2 дка гора и 1 дка пасище, находящ се в м. "Б" и съставляващ парцел **** 3 от масив № 104 по картата на землището на с. К., към момента на кооперирането на земята, е бил собственост на неговия наследодател М, б. ж. на с. К., починал на 7.12.1989 г. Правилен е изводът на въззивния съд, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че този имот е бил собственост на неговия наследодател към момента на внасянето му в ТКЗС или сродно образувание. В тази насока по делото са изслушани гласни доказателства и е прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. По делото са приети и писмени доказателства - служебна бележка от кметския наместник на с. К. от 20.11.2000 г., удостоверения № 11 и № 82 от К. на с. К., договор за продажба на недвижими имоти от 14.11.1937 г., нотариален акт № 13, т. III, рег. 1231, д. № 523 от 1938 г. Правилно въззивният съд е приел, че от така събраните доказателства се установява, че по емлячния регистър от 1949 г. на името на М. П. Ч., наследодател на ищеца, са записани 2 дка гори в м. "Б". В същия регистър по партида № 266 на името на М. П. Ч., наследодател на ответниците, е записана ливада с площ от 3,4 дка, също в м. "Б". Пак по емлячния регистър по партида № 320 е записана гора 1 дка на името на М. Ц. Д., майка на М. Ц. К. Следователно, наследодателите на страните по делото са имали имоти в тази местност, но от представените по делото доказателства не могат да се индивидуализират имотите, които е притежавал всеки един от тях в нея. От представените по делото като писмени доказателства решения на ПК за възстановяване на земи, е видно, че на ищеца са възстановени гори в м. "Б", а отделно на М. Ч., общ наследодател на страните, са възстановени спорните 3,4 дка. От заключението на експерта по изслушаната и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че поради недостатъчни данни имотите на М. Ч., чиито наследник е касаторът ищец, в м."Б" на с. К., не могат да бъдат идентифицирани, в която насока са противоречиви и свидетелските показания. При тези фактически данни, настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал, при условията на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.), че процесният земеделски имот е бил собственост на неговия наследодател М към момента на кооперирането на земята. Ето защо, като е отхвърлил предявения установителен иск за собственост относно спорния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, свидетелските показания и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). За да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесните земеделски имоти правилно въззивният съд е изградил своето убеждение въз основа на цялостния анализ на доказателствата и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, деловодни разноски на ответниците по жалбата за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,