Решение № 7629 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2013 г.

Решение № 7629 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по жалба на началника на РДНСК Югозападен район против решение № 25 от 10.01.2013 г. по адм. дело № 669/2012 г. на Административен съд София-област, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР 218/20.06.2012 г. за премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна постройка", реализирана в УПИ VIII-1131, кв. 119 по плана на гр. Пирдоп на регулационната линия с УПИ IХ-1128 и ХII-1129. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Постъпила е и частна жалба от Стоян Николов Стоянов и Мария Николова Маркова против определение № 129 от 25.01.2013 г. по същото дело на АССО, с което е оставено без уважение искането им за изрично произнасяне с определение по откритото производство по оспорване на истинността на констативен акт № 151/20.04.2012 г. В частната жалба се поддържа неправилност на определението, както и наличие на правен интерес за изрично произнасяне с отделен съдебен акт относно истинността на констативния акт. Частният жалбоподател Мария Маркова оспорва касационната жалба. Стоян Стоянов не взема становище по нея. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и от страна по делото, за която то е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано със събраните по делото доказателства административният съд приема, че постройката, чието събаряне е разпоредено не съществува на място и че данните в констативния акт не отговарят на фактическото положение. Съответен на закона е изводът, че неизясняването на релевантни за издаването на заповедта факти и обстоятелства относно вида, параметрите и характеристиките на строежа, времето на извършването му, се явява съществено нарушение на административно производствените правила, което води до издаване на заповедта в нарушение на материалния закон. Представени са само доказателства за притежаване на имота в съсобственост от частните жалбоподатели, в което качество те се явяват възложители на строежа. Другите фактически констатации в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, са оборени от доказателствата по делото и най-вече от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. Частната жалба е допустима- подадена в срока по чл. 230 АПК и срещу определение, с което е отказано допълване на постановеното по делото решение с произнасяне относно неистинността на констативен акт, подлежащо на обжалване на основание чл. 176, ал. 2 АПК. Обжалваното определение е правилно. Липсва основание за допълнително произнасяне от административния съд относно истинността на КА след постановяване на съдебното решение, с което издадената въз основа на него заповед за премахване на незаконен строеж е отменена. Самият КА е част от производството по издаване на заповедта, съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ и не е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Последицата от оборване на констатациите му е отмяната на заповедта, както е постановено в случая. Съдебното решение за отмяната на заповедта има действие по отношение на всички и е задължително и за съда и административно-наказващите органи при проверката на законосъобразността на наказателното постановление, издадено на Стоян Стоянов за извършено незаконно строителство. Отмяната на заповедта отрича с обратна сила констатираната с нея незаконност на строежа и НП се явява издадено без основание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,