Решение № 13163 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софийски университет "Свети Климент Охридски", чрез процесуален представител адв. З. Орсов, срещу Решение 2469/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 11277/2023 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за извършено от тричленния състав на ВАС разширително тълкуване на израза в чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ) "правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта", в противоречие със собствения му аргумент, че компетентността на органа да издаде подзаконов нормативен акт е само в рамките на законовата делегация и поради императивния характер на нормите, които делегират нормотворческа компетентност, те не могат да се тълкуват разширително. Развива съображения, че извън предвидените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания за определяне на финансова корекция при осъществена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година остава предвидената в оспорената т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт възможност за определяне на финансова корекция при нарушение на правилата по чл. 116 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за изменение на вече сключен договор за обществена поръчка, доколкото сключването на договора предполага приключила процедура за възлагане на обществената поръчка, както правилно приема и тричленният състав на ВАС, следователно изменението на договора излиза извън предметния обхват на правилата за определяне на изпълнител. Твърди, че издателят на оспорения подзаконов нормативен акт е запълнил този законодателен пропуск в нарушение на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с обявяване нищожността, а в условията на евентуалност - отмяната като незаконосъобразна на оспорената разпоредба на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), в редакцията й след изменението с § 5 ПМС 35/2020 г. и преди изменението й с § 11 ПМС 248/2024 г. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Софийски университет "Свети Климент Охридски" (СУ) срещу т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (настояща Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.), в редакцията след изменението й с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обн. ДВ бр. 19 от 6 март 2020 г. и преди изменението й с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обн. ДВ бр. 59 от 12 юли 2024 г., и Софийски университет е осъден за разноски. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че разпоредбата на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, в редакцията й, посочваща като нарушение "незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка", е приета с § 7 от ПМС 202 от 15 август 2019 г., обн. ДВ бр. 67 от 23 август 2019 г., при спазване на производствените правила по чл. 26 - 28 ЗНА, като аналогични действия са предприети и във връзка с изменението в посоченото приложение, извършено с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата, обн. ДВ, бр. 19 от 6 март 2020 г., с което се заличават думите "за поръчки по чл. 20, ал. 1 от ЗОП" в заглавието на колона 3, а колона 4 "Показател на корекцията (в %) за поръчки по чл. 20, ал. 2 и 3 от ЗОП и за процедура за избор на изпълнител по чл. 50 от ЗУСЕСИФ" се заличава изцяло. В предметното съдържание на разпоредбата на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата не са извършвани промени. С оглед изменението и допълнението на Наредбата с ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обн. ДВ бр. 59 от 12 юли 2024 г., и в частност изменението в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1, включително в оспорената т. 23 от него, с § 11 от постановлението, жалбоподателят и настоящ касационен такъв е обосновал правния си интерес от оспорването на разпоредбата на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, в редакцията й след изменението с ПМС 35 от 4 март 2020 г., обн. ДВ, бр. 19 от 6 март 2020 г., по съображения за наличието на оспорени по съдебен ред две решения на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020, с всяко от които на СУ е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за извършена нередност по т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата в оспорената редакция. Предвид качеството на СУ на бенефициер по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, във връзка с изпълнението на които същият е поставен под угрозата от реализиране в пълен обем на определените му финансови корекции за извършена нередност по смисъла на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, в оспорената й редакция, то тричленният състав на ВАС е формирал извод за допустимост на жалбата срещу подзаконовия нормативен акт в тази му част, с оглед нормата на чл. 186, ал. 1 във вр. чл. 187, ал. 1 АПК. При тези фактически установявания, за да отхвърли като неоснователна жалбата на СУ, тричленният състав на ВАС, Шесто отделение, е извършил проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. чл. 196 АПК, като не е установил основания за незаконосъобразността му, още повече доводи в този смисъл не са били наведени с жалбата. Съдът е извършил преценка за съответствие на оспорената разпоредба със законовата делегация по чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ, в която посока единствено са изложени доводи от жалбоподателя, пресъздадени и в съдържанието на касационната жалба. Посочил е, че делегацията на Министерски съвет за издаване на подзаконовия акт, с който се посочват случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, е предвидена с нормата на чл. 70, ал. 2 с.з. В едновременно действащата с оспорената разпоредба на т. 23 редакция на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ (към ДВ, бр. 13 от 14 февруари 2020 г.), нормата предвижда като основание за определяне на финансова корекция "за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ". Тричленният състав е формирал извод, че при регламентацията на правоотношенията, във връзка със законовата делегация по чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ, органът не е излязъл извън рамките на законово установения предмет на нормативния административен акт, като не е налице нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗНА, чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 12 ЗНА и няма отклонение от рамките на законовата делегация по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Съдът е анализирал подробно нормите на ЗУСЕФСУ, които регламентират целите при предоставяне на средства от ЕСИФ за подкрепа на операции, изпълнявани на национално ниво, като е посочил, че по отношение на бенефициери, които имат качеството на възложители по ЗОП, правилата за определяне на изпълнител на дейности по операциите, възлагани на външно за бенефициера лице, са тези по ЗОП. Доколкото средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициерите и при осигуряване на публичност и прозрачност в операциите, то приложимите разпоредби на националното право следва да са обвързани с тези цели, за да се гарантира съответствие с правото на ЕС на всеки етап от предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, така както изисква чл. 6 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В тази връзка съдът е формирал извод, че необходимите мерки за защита на финансовите интереси на Съюза следва да се прилагат на всеки етап от предоставянето на подкрепата, включително по отношение на всяко действие или бездействие, което застрашава или би могло да застрашава тези интереси в рамките на изпълняваната операция, в съответствие с условията, при които се предоставя подкрепата. В частност, това се отнася до цялостното изпълнение на възложената от бенефициер публичен възложител обществена поръчка, доколкото допустимите разходи се извършват към момента на приключване на нейното изпълнение. Тричленният състав е посочил, че регламентацията на условията и реда за възлагане на обществени поръчки цели осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства, включително тези, предоставяни по линия на ЕСИФ, без да се ограничава до изпълнението на формалната процедура по сключването на договора, а обхваща всички аспекти на изпълнението. Акцентирал е, че изменението на договора за обществена поръчка би могло да има сериозно негативно влияние върху принципите при възлагане на обществените поръчки, поради което приложимият закон предвижда механизми за контрол и на неговото изпълнение, а в контекста на възлагането на дейности по изпълнение и/или управление на проект (операция), когато това е предвидено в него за съответната дейност, въздига незаконосъобразните действия по изменението му в обективен признак от състав на нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. В заключение тричленният състав е посочил, че в оспорената редакция на Наредбата, случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта ЗУСЕФСУ, са категоризирани по видове и условно отнесени към отделните етапи от възлагането на обществената поръчка (респективно избор с публична покана от бенефициери, които не са възложители по ЗОП) обявяване на процедура провеждане на процедура и изпълнение на сключен договор, но това условно разделение не може да бъде основание да се приеме, че т. 23 излиза извън обхвата на приложимото право по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, доколкото за целите на приложението на това основание, правилата за определяне на изпълнител се отнасят до всички аспекти на възлагането на изпълнители външни за бенефициерите лица, на дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност. По тези съображения съдът е формирал решаващ извод, че оспорената разпоредба на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата е приета в съответствие с предоставената на Министерския съвет материална компетентност, като не излиза извън предметния обхват на правно регулиране, определен с нормите, делегиращи правомощия на същия, и е отхвърлил жалбата на Софийски университет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и относно спазването на нормативноустановените правила за изготвяне и приемане на подзаконови нормативни актове, приложими и по отношение горепосочените изменения и допълнения на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). В тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпената пред касационната инстанция защитна теза, която в същността си преповтаря изложената в първоначалната жалба, се свежда до това дали чрез включването на т. 23 (със съдържанието, което разпоредбата има в редакцията й към ДВ, бр. 19 от 6 март 2020 г.) в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, в което са посочени случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, извършени чрез действия или бездействия от бенефициера, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, са нарушени пределите на законовата делегация по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор, до какъвто правилен извод е достигнал и тричленният състав на ВАС, шесто отделение. Основното оплакване на касатора е за извършено от решаващия тричленен състав разширително тълкуване на израза в чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ "правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта", доколкото е прието, че в съдържанието му се включват и действията по изменение на сключения договор за обществена поръчка. Като контрапункт касаторът всъщност застъпва тезата, че тези правила се изчерпват с приключване на процедурата за определяне на изпълнител и сключването на договора за възлагане на обществената поръчка. Тази теза е дълбоко погрешна и не е в съответствие нито с националното законодателство, нито с правото на Съюза и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В § 3 от Допълнителните разпореди на Закона за обществените поръчки са изброени европейските директиви, изискванията на които се въвеждат с този закон, сред които Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. Съгласно чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС изменения на договорите за поръчки и рамковите споразумения са допустими в лимитативно изброени случаи, в противен случай възложителят следва да проведе нова процедура. Чрез въведените ограничения се цели намаляване на възможностите за съществено изменение на договора, което има като краен ефект влияние върху конкуренцията. В съображения от 107 до 111 към Директива 2014/24/ЕС, законодателният орган е изложил своите съображения за необходимостта от поясняване на условията, при които изменения на договора за поръчка по време на неговото изпълнение налагат провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, като се отчита съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област. Нова процедура за възлагане на обществена поръчка се изисква в случай на съществени изменения в първоначалната поръчка, по-специално в обхвата и съдържанието на взаимните права и задължения на страните, включително разпределението на правата върху интелектуална собственост. Такива изменения указват на намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка. За такъв по-специално е приет случаят, когато изменените условия биха повлияли на резултата от процедурата, ако бяха включени в първоначалната процедура. Тези съображения са в унисон с практиката на СЕС. Същата е в смисъл, че съществени изменения в клаузите на обществена поръчка, направени през периода на действие на последната, представляват ново възлагане на обществена поръчка, когато имат съществено различни характеристики от тези на първоначалната обществена поръчка и следователно могат да изразяват волята на страните да договорят отново съществените условия на тази обществена поръчка. Изменението може също да бъде прието за съществено, ако променя икономическото равновесие на договора в полза на определения за изпълнител на обществената поръчка участник по начин, който не е предвиден в условията на първоначалната обществена поръчка (Решение от 19 юни 2008 г. по дело C-454/06 pressetext Nachrichtenagentur, ECLI:EU:C:2008:351, т. 34 и т. 37). Следователно в практиката си СЕС приема, че същественото изменение не е действие, различно и отделно от "определянето на изпълнител", а представлява заобикаляне на правилата за определянето му. Това разбиране е застъпено и в други решения на Съда. В свое решение от 7 септември 2016 г. по дело C-549/14 (Finn Frogne A/S, ECLI:EU:C:2016:634, т. 28-29 и т. 32) СЕС приема, че принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, което произтича от него, не позволяват след възлагането на дадена обществена поръчка възлагащият орган и изпълнителят да внасят изменения в клаузите на тази поръчка, като тези разпоредби да имат съществено различни характеристики от тези на първоначалната поръчка, включително изменението на елементите на дадена поръчка, изразяващо се в значително намаляване на предмета, може да има за последица тя да влиза в обхвата на по-голям брой икономически оператори. Подчертано е, че дори въпреки липсата на съзнателна воля на страните за предоговаряне на условията по поръчката, а само волята им да уредят чрез споразумение спор относно обективни трудности, които са срещнали в рамките на изпълнението, решението за това изменение е взето, без да е спазен принципът на равно третиране, от който трябва да се ползват всички потенциално заинтересовани от обществената поръчка оператори (в горния смисъл и: Решение от 29 април 2004 г. по дело С-496/99 CAS Succhi di Frutta, ECLI:EU:C:2004:236, т. 110 -111). Последователното застъпване в практиката на СЕС на тезата, че принципът на равно третиране изисква условията на обществената поръчка да останат непроменени по време на нейното изпълнение, а съществените изменения на условията на поръчката по време на изпълнението подкопават принципите на прозрачност и равно третиране принципи, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в съответствие с които следва да се възлагат обществените поръчки води до извода, че законосъобразността на измененията на условията на поръчката по време на нейното изпълнение, т.е. по време на изпълнението на договора за възлагането й, са неразривно свързани с правилата за определяне на изпълнител. Незаконосъобразните изменения на договора имат съществено, при това негативно влияние върху принципите, в съответствие с които следва да се възлагат обществените поръчки. Както правилно е прието от решаващия тричленен състав, условията и редът за възлагане на обществени поръчки, регламентирани с разпоредбите на действащия Закон за обществените поръчки, целят ефективност при разходването включително на предоставяните от европейските фондове и програми средства. По отношение подкрепяните от Европейските структурни и инвестиционни фондове операции в рамките на програмния период 2014 - 2020, принципът на ефективност е гарантиран чрез редица механизми, предвидени в разпоредбите на Финансовия регламент (Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) 1605/2002 на Съвета) и Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година). Както е посочено в съображение 66 от Регламент (ЕС) 1303/2013, в съответствие с принципите на споделеното управление, държавите членки и Комисията следва да са отговорни за управлението и контрола на програмите, но основната отговорност за изпълнението и контрола на операциите в рамките на програмите се носи от държавите членки чрез собствените им системи за управление и контрол. Съществено в контекста на настоящия спор е правомощието на държавата членка по чл. 143 от Регламент (ЕС) 1303/2013 за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми, като прерогатив на съответната държава е предвиждането на подходящите и ефективни мерки на национално ниво за постигане на целта. Съгласно чл. 6 Регламент (ЕС) 1303/2013 операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответстват на приложимото право на Съюза и националното право, свързано с прилагането му ("приложимо право"). Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗУСЕФСУ, при възлагането на изпълнители - външни за тях лица, на дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност, които дейности по строителство, услуги и/или доставки на стоки представляват обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, приложими ще са правилата на същия този закон, когато бенефициерът има качеството на възложител по него. Или правилата на ЗОП се явяват приложимо право, свързано с правото на Европейския съюз. Пак в съответствие с правото на Съюза, националният законодател е обвързал нарушаването на правилата за определяне на изпълнител с дефиницията на нередност, по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент (ЕС) 1303/2013, което се припокрива в основното си съдържание с дефиницията за "нередност" по чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, като в чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е предвидил нередност с това съдържание като основание за определяне на финансова корекция. Следва да се отбележи, че ЗОП преимуществено урежда редът и условията за възлагане на обществените поръчки с императивни правни норми, чрез които се цели гарантиране спазването на принципите, в съответствие с които се възлагат обществените поръчки или това са принципите на ДФЕС и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност и публичност и прозрачност. Доколкото и в практиката на СЕС е застъпено последователно разбирането, че правилата за определяне на изпълнител имат отношение към целия жизнен цикъл на обществената поръчка от нейното планиране, подготвяне и обявяване, през възлагането й чрез съответна процедура и сключване на договор, до изпълнението й с цел удовлетворяване в пълен обем на нуждата на възложителя, то всяко нарушение на императивните норми на ЗОП засяга неблагоприятно гореизброените принципи, а оттам се отразява и на целта за ефективност при разходването на публичните средства, включително тези от ЕСИФ. Извършено в рамките на подкрепяна от ЕСИФ операция нарушение неминуемо влияе негативно и на прогласените с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ цели за управление на средствата от ЕСИФ на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, при осигуряването на публичност и прозрачност. Ето защо следва да се подкрепи застъпената в обжалваното решение теза, че основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, и по-специално изразът "правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта" следва да се тълкува в смисъл, който в най-голяма степен отговаря на принципите на законност, добро финансово управление и устойчивост (ефективност), без отклонение от целта на предоставяната със средства от ЕСИФ подкрепа. При така изложеното от фактическа и правна страна, обосновани са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорената разпоредба на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата (в редакцията й след изменението с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обн. ДВ бр. 19 от 6 март 2020 г. и преди изменението й с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обн. ДВ бр. 59 от 12 юли 2024 г.), е приета в съответствие с предоставената материална компетентност на Министерския съвет, като разпоредбата не излиза извън предметния обхват на правно регулиране, определен с нормата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, делегираща правомощието по приемане на нормативен акт, който урежда случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Касаторът твърди необоснованост на обжалваното решение, но не навежда конкретни доводи в подкрепа на това свое твърдение. В съответствие с нормата на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция не следва да го обсъжда. По изложените от фактическа и правна страна съображения, не са налице релевираните от касационния жалбоподател пороци на оспореното решение нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 20, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК, Софийски университет "Свети Климент Охридски" бъде осъден да заплати в полза на Администрацията на Министерски съвет юрисконсултско възнаграждение, което съдът в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,