Решение № 1217 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2009 г.

Решение № 1217 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Черноочене, област Кърджали, чрез пълномощника-адвокат Златка Дедева, против Решение № 38/22.04.2009 г., постановено от Административен съд - Кърджали, по адм. д. № 16/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа на Кмета на община Черноочене, обективиран в писмо изх. № 94-02-71/03.12.2008 г. да се произнесе по молба вх. № 94-02-71/19.11.2008 г. на община Черноочене за издаване на основание чл. 13 от ППЗСПЗЗ на удостоверение и скица за имот - нива с площ от 2.3 дкр., находящ се в строителните граници на с. Лясково, община Черноочене, област Кърджали и е изпратил преписката на Кмета на община Черноочене за произнасяне в съответствие с мотивите на решението-провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за претендирания имот. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателят Бейсим Идриз Ибрям е сезирал кмета на община Черноочене с искане за издаване на основание ППЗСПЗЗ на удостоверение и скица за наследствен имот, като част от производството по реституция на зем. земя, тъй като имотът се намира в строителните граници на с. Лясково, община Черноочене и пред вид на това, че за да се произнесе ОСЗ за реституцията е необходимо представянето на исканите документи. В отговор на молбата административният орган е отговорил с писмо, че претендираната бивша нива попада върху имот публична общинска собственост, за който имало съставен АПОС, като в имота било започнало строителство, което било изпълнено до нулев цикъл, а към момента на издаване на писмото било замразено. Общината считала, че е собственик на имота, а съгласно ЗСПЗЗ собствениците и наследниците в тези случаи имали право на обезщетение. В посоченото писмо фактически се съдържа отказ за издаване на исканите документи, имащи правно значение, с които са засегнати правата на жалбоподателя. От назначената СТЕ се установява, че имотът на жалбоподателя попада върху част от УПИ II и върху целия УПИ III по действащия ПУП на с. Лясковец, община Черноочене, като в разписния лист към имот пл. № 46 е вписан парцел III в кв. 10,за детска градина и акт № 3/15.02.1998 г. за ПОС. При така установената фактическа обстановка е приел, че жалбата е основателна. В случая кметът на общината е нарушил специалния закон, като изобщо не е провел процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и не са издадени документите по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, които установяват факти с правно значение за заявителя. Тези документи и цялата процедура са само част от сложния фактически състав за възстановяването на собствеността. Произнасянето по реституционното искане обаче е единствено в компетентност на съответната ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция. Кметът на общината не е компетентен да се произнесе дали претендираният имот попада под разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и дали има основание за възстановяване на собствеността, нито има право, изтъквайки, че общината е собственик, да отказва издаването на исканите документи. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като недопустимо и неправилно-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че в жалбата изрично е посочено, че се обжалва отказът на адм. орган да извърши административна услуга-да издаде удостоверение и скица. Изрично в нея е посочено, че към молбата се прилага извършено геодезическо заснемане и изработен помощен кадастрален план. Следователно се претендира извършването на адм. услуга, а не издаване на индивидуален административен акт за проведена и завършена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Искането за извършване на административна услуга-издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ е различно от искането за извършване на административна процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Двете могат да бъдат свързани, но това не е задължително. Освен това по делото няма представено решение на ОСЗ за възстановяване на жалбоподателя на правото на собственост. Видно от представеното Решение № 2/273/22.08.2007 г. на ОСЗГ - Черноочене, на жалбоподателя е признато правото на собственост като наследник на Ибрам Шерифов Салифов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2,300 кв. м., находяща се в строителните граници на с. Лясково, местността"Кьой ичи", но му е отказано възстановяването на правото на собственост, тъй като не е представил удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Това решение не е обжалвано пред районния съд и е влязло в законна сила, т. е . налице е отказ да бъде възстановен имота. С този отказ процедурата пред ОСЗ - Черноочене е приключила, поради което следвало да се приеме, че липсва правен интерес за жалбоподателя от оспорването пред АС-Кърджали и производството е следвало да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Освен това съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран, в частта му, с която е приел, че следва да се проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Решението е и неправилно, кметът на общината правилно отказал исканите документи, тъй като имотът, за който се искат, представлява публична общинска собственост. Поради това не е следвало да се издадат исканите документи, тъй като се отнасят за чужд имот. Неправилно съдът е приел и че не следва да се обсъжда въпросът за приложението на § 15 и 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. След като е налице отказ за възстановяване на собствеността от ОСЗ и доказателство - АПОС че имотът е публична общинска, както и писмени доказателства за започнало строителство, изпълнено до нулев цикъл, което е замразено, то безспорно липсва правен интерес за извършване на исканата услуга-издаването на скица и удостоверение. Съдът е следвало да обсъди при тези данни и доколко оспореното писмо на община Черноочене представлява индивидуален административен акт. Ответната страна-Бейсим Идриз Ибрям, чрез пълномощника си-адвокат Хюсеин, оспорва касационната жалба като неоснователна. Правилно съдът приема, че в случая административният орган е нарушил специалния закон, като не е провел процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Известно е, че удостоверението и скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ са документи, с които се установяват факти с правно значение и те са само част от сложния фактически състав за възстановяването на собствеността. Кметът на общината не е органът, който да е компетентен да се произнася дали има основания за възстановяване на собствеността, а още по-малко да постановява отказ, като се позовава на твърденията си, че общината е собственик на процесния имот. Органът, който е компетентен да се произнесе по искането за реституция, е ОСЗ. Отказът на кмета е обективиран в оспореното писмо, което по своята същност представлява индивидуален административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок и е неоснователна. Правилно и законосъобразно е отменен отказ на касатора обективиран в писмо № 94.02.71/3,12/08 г. да се произнесе по молба № 94.02.71 от 19.11.08 г. За издаване на основание чл. 13 от ППЗПЗЗ на удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имота. Неоснователни са твърденията в жалбата, че в същност имота не бил сезиран с това искане, а с искане за издаване изобщо на удостоверение и скица, които били административна услуга. Производството е образувано против отказа на Кмета на с. Черноочене да извърши административна услуга- да издаде скица и удостоверение за имота, попадащ в строителните граници на с. Лесново, във връзка с признатото право на собственост върху нива с площ 2, 3 дка . Кметът отказал да го издаде без да се съобрази с чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Компетентността на Кмета не включва издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4, а то и скицата се издават от техническата служба на общината съгласно чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, поради което кмета не може да откаже издаването му. Освен това производството по реституционното искане също е от компетентността на друг орган - Общинската служба по земеделие и гори. Същият не е компетентен да се произнесе и дали имота попада под разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и дали има основания за възстановяване на собствеността, поради което отказът му е незаконосъобразен и по точно нищожен. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доводите на страните, доказателствата по делото и характера на оспорения отказ и обосновано и законосъобразно е приел, че същият е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал делото на административния орган с правилни, законосъобразни указания. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба земеделие и гори е компетентния орган, който постановява решение за възстановяване правото на собственост, върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Тъй като имотите се намират в строителните граници на населеното място, за да бъде изготвено съответното удостоверение и скица към него, е необходимо да бъде проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно която техническата служба към общината при спазване на съответните правила и нормативи, служебно определя застроената, респективно-свободната от застрояване площ върху имота. Този акт се одобрява от кмета на общината и въз основа на така приключилата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ процедура, се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Искането за издаване на скица и удостоверение съдържа имплицитно и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4, тъй като без нея същите не могат да бъдат издадени. От своя страна последните служат като основа за постановяване на решението на органа по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места. От доказателствата е установено, че молбата е подадена от правоимащо лице - наследник на бившия собственик, като правото на възстановяване на собствеността е признато с влязло в сила решение на ОСЗГ - с. Черноочене. Реалното възстановяване на собствеността се извършва впоследствие-след представянето на исканата скица и удостоверение, поради което е неоснователен доводът на касатора, че искането за възстановяването на собствеността било отхвърлено с цитираното решение на ОСЗГ. Установено е от съдебно-техническата експертиза, че съгласно регулационното отреждане на имота, той попада върху част от УПИ II и целия УПИ III, по действащия ПУП на с. Лясково, община Черноочене. При тези данни изводите на съда, че отказа на кмета на СО, р-н "Подуяне" е незаконосъобразен, са правилни и обосновани. От една страна съдът безспорно е установил, че процесния имот е нанесен в одобрен кадастрален план, съществуват данни за границите и площ, т. е, налице са предпоставките визирани в закона за издаване на исканото удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и като е приел противното административният орган е нарушил материалния закон. От друга страна е налице и констатираното от съда нарушение на административнопроизводствените правила. Не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предхождаща издаването на исканите от Бейсим Идриз Ибрям документи, тъй като имотът се намира в строителните граници на населеното място. В конкретния случай е налице искане от лицето, което претендира възстановяване правото на собственост върху бившия земеделски имот на наследодателя си Ибрям Шерифов Салифов и няма законова пречка за започване и довършване докрай на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед на това правилно решаващият съдебен състав е отменил отказа на административния орган и го е задължил да се произнесе по горепосочения ред, като проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, след което следва издаване на исканото удостоверение и скица. Кметът на общината не е компетентен да се произнася относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността и не може да постановява отказ, позовавайки се на твърдението, че имота бил собственост на общината. По изложените съображения не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,