Решение № 1839 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2009 г.

Решение № 1839 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 448/25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1712/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 0800208/2.05.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 479/11.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за непризнато право на приспадане на данъчен кредит "Албена автотранс" АД - с. Оброчище, к. к. "Албена" общо в размер на 141 157,03 лв. и са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и лихви за просрочие за 2004 г. и 2005 г. по фактури, издадени от ЕТ "Симпал-Димитър Димитров". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на ревизията не са представени доказателства за произхода на материалите и услугите по процесните фактури, издадени от ЕТ "Симпал-Димитър Димитров" за 2004 г. и 2005 г. Освен това касатора се оплаква, че съдът не е направил правилна съпоставка на събраните в хода на ревизията и представените в съдебното производство доказателства, както и че няма доказателства за това, как е извършено ценообразуването на изпълнените СМР, а представената декларация от представляващия доставчика и 345 бр. фактури по опис не могат да бъдат отнесени към обекта "Авторемонтна база" - с. Равда. Възражението е свързано с липсата на представени по делото съпътстващи документи - транспортни, за съхранение и др. Относно приетата от съда съдебно-техническа експертиза касаторът твърди, че и от нея не може да се направи извод за произхода на материалите и услугите. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на касатора срещу ревизионния акт. В касационната жалба се съдържа и искане по чл. 161, ал. 1 ДОПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Постъпила е писмена молба от юриск. Мария Куманова, която има характер на писмени бележки по съществото на спора, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Албена автотранс" АД - с. Оброчище, к. к. "Албена", редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като не е доказана реалността на доставката. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 0800208/2.05.2006 г, с който на "Албена автотранс" АД е непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 141 157,03 лв. и са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и лихви за просрочие за 2004 г. и 2005 г. по фактури, издадени от ЕТ "Симпал-Димитър Димитров", Варненският окръжен съд е приел, че процесните СМР са изпълнени, а ДДС по фактурите е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е установил, че фактурите, издадени през 2004 г. и 2005 г. с предмет - плащания по договор за строителство от 21.05.2004 г. и анекс към него от същата дата са за обект "Сервиз-гараж" - с. Равда, а за данъчен период 2005 г. - за обект "Авторемонтна база" - с. Равда. В тази връзка съдът е обсъдил представените приемателно-предавателни протоколи, по силата на които посочения обект е бил предаден, както и количествено-стойностни сметки, материална книга за вложените материали в обекта ("Сервиз-гараж" е част от "Авторемонтна база" - с. Равда). Съдът се е позовал на установеното в хода на ревизията с протокол за извършена насрещна проверка на прекия доставчик, че е представил справка за закупени строителни материали и външни услуги по посочения договор за строителство. Относно предходните доставчици съдът е направил извод, че са установени данни за реално получени стоки и услуги във връзка с процесните СМР. Съдът се е позовал и на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и заедно с всички събрани доказателства е направил извод за реално извършени услуги - СМР, както и наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за тях. Освен това съдът се е позовал на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) относно установеното от експертите, че ДДС по всички фактури е платен по "ДДС-сметка", поради което е направен извод от съда, че чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) не се прилага, след като данъкът е платен по "ДДС-сметка". Освен това съдът е обсъдил декларираното от управителя на "Албена автотранс" АД, че е избрал за доставчик на процесните СМР "Симпал-Димитър Димитров" поради предложената от него икономически най-изгодна оферта и окончателна твърда цена, поради което не е изисквал от него доказателства за фактурираните цени на изразходваните материали и документи, доказващи разхода на труд от изпълнителя. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реалността на доставката на стока или услуга. По делото няма спор, че са сключени договори за строителство съответно на 21.05.2004 г. за обект "Сервизна база" - с. Равда и от 21.03.2005 г. за обект "Авторемонтна база" - с. Равда, заедно със сключени анекси към тези договори. Наред с договорите за строителство и анексите към тях по делото са представени приемателно-предавателни протоколи и количествено стойности сметки, като стойностите отразени в тях са включени в процесните фактури, по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. За кадровата обезпеченост от доставчика са представени доказателства за назначени 8 бр. монтажници по метални конструкции, поради което тя е доказана, което обстоятелство е установено и от съда. Относно произхода на материалите, правилно първоинстанционният съд е приел, че доставчикът е закупувал и доставял строителните материали, които е влагал в обекта. Съдът правилно се е позовал на заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че за 2004 г. и 2005 г. са осчетоводени разходи, за които са съставени и съответните счетоводни статии по дебита и кредита на сметки 207, 4021 и 4221. Вещото лице освен това е разграничило осчетоводените разходи за 2004 г., които са в размер на 110 754,33 лв., а за 2005 г. - 880 211,06 лв. Изрично вещото лице е отразило в заключението си, че разходите за изграждане на базата в с. Равда са извършени от ЕТ "Симпал-Димитър Димитров" в размер на 850 876,61 лв., а за останалата част 49 714,45 лв. разходите са свързани с проектиране, технически надзор и изграждане на пътна настилка, но за тях, както и първоинстанционният съд е установил те не са извършени от посочения доставчик и затова не са фактурирани от него. Пак във връзка с твърденията на касатора за произхода на строителните материали следва да се отбележи, че съгласно сключения договор от 21.03.2005 г. е фиксирана окончателна твърда цена (по различните пунктове - архитектура и конструкции, електричество, канализация, водопровод, павилион) и според дадените по време на ревизията обяснения на управителя на ревизирания субект, той не е изискал от доставчика си доказателства за фактурираните цени на материалите, които е изразходвал във връзка със процесните СМР на обекта. Що се отнася до договора от 21.05.2004 г. в него също е фиксирана твърда цена, разделена на поредни авансови плащания по график. Относно съдебно-техническата експертиза, същата е установила фактическо изпълнение на СМР по обем и стойност, които съответстват на фактурираното в процесните фактура, както и че впоследствие с удостоверение № 70/29.03.2006 г. обектът е въведен в експлоатация. И двете заключения са приети от съда без възражения и оспорвания от страните по делото. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Налице са доказателства за реалността на процесните СМР, както и за техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а наред с това са представени и доказателства за одобрената от Община - Несебър проектно-сметна документация на обекта "Авторемонтна база" - с. Равда. При наличието на установената реалност на доставките на услуги от прекия доставчик и при неоспореното начисляване на ДДС съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), правилно първоинстанционният съд се позовал на привилегированата разпоредба на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило плащане на данъка по процесните фактури по "ДДС-сметка". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки искането на касатора, предвид изхода на делото юрисконсултско възнаграждение не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,