Решение № 5563 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2010 г.

Решение № 5563 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр. София, чрез пълномощника си Теодора Данаджиева, срещу Решение № 771 от 27.05.2010 г. по адм. дело № 1636/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, 8 с-в, с което Уведомително писмо за извършено плащане № 01-162/9515 от 30.07.2009 г. на ДФ "Земеделие" Областна разплащателна агенция - гр. Пловдив е обявено за нищожно и преписката е върната за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място твърди, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса, невнасянето й води до нередовност на жалбата, което е съществено процесуално нарушение, т. е. съдът е разгледал дело, което е процесуално недопустимо. След като този порок не е саниран в хода на първоинстанционното производство, той води до опорочаване на цялото производство пред съда. Когато жалбата е нередовна тя следва да се остави без движение с указание за тяхното отстраняване, а в случай че страната не отстрани нередовностите - жалбата се оставя без разглеждане. Опорочена е цялата проверка по чл. 158 от АПК и това не може да бъде санирано чрез възлагане разноските на ДФ "Земеделие". На второ място касаторът счита, че оспореното уведомително писмо за извършено плащане не е индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21 от АПК, има уведомителен характер, не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е недопустимо. Развити са и съображения по съществото на спора, а именно че след преминаването през всички административни проверки съгласно Заповед № РД 09-53 от 21.01.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, заявлението за подпомагане на Димитър Христев Карабобев, председател на ВПК "Агротехникасервиз 94" е било определено и за извършване на проверка на място за кампания 2008 г., като резултатите от тази проверка показват, че част от заявените от кооперацията земи са недопустими за подпомагане - установено е наддеклариране на площ общо в размер на 196.95 ха и затова субсидията търпи санкция за наддеклариране, която касае 196.95 ха - 19.98 % по СНД от установената площ. Моли съдебното решение да бъде отменено, а обжалваното уведомително писмо да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника ВПК "АГРОТЕХНИКАСЕРВИЗ 94", със седалище и адрес на управление: с. Дъбене, община Карлово, област Пловдивска, чрез пълномощника на председателя на кооперацията Димитър Христев Карабобев - адвокат Антонина Цочева е постъпил писмен Отговор по касационната жалба, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена като такава, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Алтернативно моли ако решението бъде отменено, да бъде постановено друго, с което да се отмени уведомителното писмо в обжалваната му част, касаеща санкциите и редукциите към подаденото заявление за плащания по СЕПП и НД в размер на 54 942.93 лева за над-декларирани площи и постановено да бъде изплатена субсидия за 196.95 хектара по НР1, или ако бъде потвърден този отказ в размер на 25 431.56 лева, то моли да бъде отменена санкцията, касаеща над-декларирани площи в размер на 36 616.55 лева и която сума бъде изплатена като полагаща се такава за останалите площи на СНД. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото, като са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същата е основателна. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като констатирайки, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса, не е дал указания за внасянето като остави делото без движение и в случай, че същата не е внесена съобразно разпоредбите на чл. 158, ал. 3 АПК жалбата е следвало да се остави без разглеждане. Атакуваното решение на Административен съд Пловдив следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 771 от 27 май 2010 г. по административно дело № 1636/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, Административен съд - Пловдив, VIII-ми състав ОБЯВЯВА нищожността на уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-162/9515 от 30.07.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие", Областна разплащателна агенция, гр. Пловдив, с което на Кооперация "Всестранна производствена кооперация Агротехникасервиз 94", със седалище и адрес на управление: с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив, са наложени санкции и редукции за наддекларирани площи в размер на 54 924,93 лева; ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне по общо заявление за плащания на площ 2008 с УИН 16/270508/24024 от 29.04.2008 г.; ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Кооперация "Всестранна производствена кооперация Агротехникасервиз 94", със седалище и адрес на управление: с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив, сумата от 450,00 лева, представляваща направените по делото разноски. С четвърти диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Административен съд - Пловдив сумата от 50,00 лева, представляваща дължимата държавна такса за съдебното производство. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че процесното писмо е подписано от Фани Еленкина, Разплащателна агенция - Република България и носи печата на ДФ "Земеделие", Пловдив, ОРА /областна разплащателна агенция/. Посоченото лице заема длъжността "експерт" в Областна дирекция гр. Пловдив, отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", която длъжност несъмнено е различна от длъжностите "заместник изпълнителен директор на ДФЗ" и "ръководител на териториално структурно звено на ДФЗ", спрямо които е предвидена възможност за делегиране правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, а наред с това, по делото не са ангажирани доказателства за наличието на предварително взето решение на управителния съвет на ДФЗ за евентуално оправомощаване на някое от посочените лица с правомощията на изпълнителния директор. Тъй като не е спазена процедурата по оправомощаване на издателя на акта съгласно установеното с нормата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (отм.), съдът е приел, че оспореният акт се явява издаден от лице, което не притежава необходимата за целта компетентност, а липсата на компетентност обуславя нищожността на акта. С оглед този изход на делото, съдът е постановил и следващите си два диспозитива: изпращане на преписката на компетентния орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, град София за произнасяне и присъждане на жалбоподателя Кооперация "Всестранна производствена кооперация Агротехникасервиз 94" на разноските до размера, в който са направени. Отделно от това съдът е констатирал, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 50,00 лева, но е приел, че доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда при отмяна на обжалвания административен акт, държавните такси да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, то за дължимата държавна такса е счел, че следва да бъде осъден ответника, респективно юридическото лице, към чиято организационна структура принадлежи издателят на акта. Така постановеното съдебно решение е правилно. Същото е съобразено с преобладаващата практика на Върховния административен съд, изразяваща волята на мнозинството от съдиите от Четвърто отделение, разглеждащи тази материя за нищожност на административния акт. Обжалваното УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ с изх. № 01-162/9515 от 30.07.2009 г., с което на заявителя ВПК "АГРОТЕХНИКАСЕРВИЗ 94", с. Дъбене, представлявана от председателя на кооперацията Димитър Христев Карабобев е определен общ размер на санкции и редукции - 54924.93 лева в резултат на наддекларирани площи, е подписано от експерт от ОРА (Областна разплащателна агенция) - Пловдив. Съобразно с разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 22а и чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и на чл. 35 и чл. 43, ал. 1 и 2 на действащия към момента на издаването на уведомителното писмо Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм. ДВ, бр. 87/3.11.2009 г.), единствено оправомощения орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Организационните структури на фонда и служителите в тях, независимо от принципа на организация - функционален или териториален, имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощията да вземат решения по смисъла на чл. 11а, ал. 1 от ЗПЗП. Изпълнителният директор в съответствие с чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.) може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделските производители единствено на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структури на фонда, след предварително решение на управителния съвет. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за наличие на предварително взето решение на управителния съвет в тази насока. Конкретното уведомително писмо - предмет на жалбата, не е подписано от изпълнителния директор на фонда, изпълняващ и функцията на изпълнителен директор на Разплащателна агенция, а от експерт в Областната разплащателна агенция - Пловдив. Експертът обаче не е от кръга на органите по чл. 11 от Устройствения правилник (отм.), оторизирани да издават административни актове. Такъв не го прави и издадената Заповед № 01-РД / 1104 от 15.07.2009 г. от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е извършено общо оправомощаване на всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти от 28-те Областни разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция "да подписват Уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г., които се изпращат на всички земеделски стопани, подали Общи заявления за плащания на площ за 2008 г. пред съответната Областна разплащателна агенция ". Предвид липсата на материална компетентност на лицето, сочено като издател на акта, същият е нищожен, до който извод е достигнал и Административен съд - Пловдив. Следва да се отбележи неоснователността на възражението на касационния жалбоподател, че оспорваното писмо не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има уведомителен характер. Предвид съдържанието си, писмото, макар и да е наречено "уведомително", е с характеристиката на индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл е последната и константна практика на Върховния административен съд. С писмото се засягат правата и интересите на земеделския производител след като за получаване не е одобрена цялата претендирана от него сума, а само част от нея в размер, посочен в първата част на уведомителното писмо - 206274.27 лева, която не е предмет на оспорване. С това писмо се слага край на участието на жалбоподателя в схемите и мерките за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители за кампания 2008 г., което въздейства неблагоприятно върху правната му сфера. Неоснователно е и оплакването, че жалбата на ВПК "АГРОТЕХНИКАСЕРВИЗ 94", с. Дъбене, е следвало да бъде оставена без разглеждане поради невнасяне на дължимата се държавна такса. Действително съдът е пропуснал да остави подадената пред него жалба "без движение" и да задължи жалбоподателя да я внесе в 7-дневен срок, каквото е изискването на чл. 158, ал. 1 от АПК. Пропускът обаче не се отразява на производството, защото жалбата е била редовна, а не недопустима. В случая не са били налице основанията за недопустимост на жалбата - подадена е в срок, от надлежна страна с правен интерес, срещу административен акт, годен за съдебен контрол, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Нередовността на жалбата е можела да бъде отстранена впоследствие в хода на производството и дори при резултат отхвърляне на жалбата, подателят на същата да бъде осъден да заплати невнесената, но дължима държавна такса. В случая обаче, при този изход на спора, не е незаконосъобразно държавната такса да се възстанови от ответника, което е същото, ако жалбоподателят беше внесъл своевременно държавната такса и съдът присъдил всички направени от него разноски, тоест пак сумата от 50 лева, представляваща държавната такса би се поела от ответната по спора страна. С оглед всичко изложено дотук, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,