Решение № 10013 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2019 г.

Решение № 10013 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град и на пълномощника на С. Тонов от [населено място], Област Плевен, против решение № 7756 от 19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 9844/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 46 състав. И в двете жалби са релевирани оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът – "Станилов" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в отговор от 8.02.2019 г., чрез адвокат Найденова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира последните за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което ги възприема като процесуално допустими. С решение № 7756 от 19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 9844/2015 г., Административен съд - София-град е отменил решение № 1040-21-35 от 4.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № 17537 от 15.07.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град с конкретни указания. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим като постановен от компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. След преценка на доказателствата настоящият касационен състав приема, че решението е правилно като краен резултат макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. В решение № 1040-21-35 от 4.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град е прието, че на 16.01.2014 г., изпълнявайки трудовите си задължения, около 18 часа, при придвижване, С. Тонов се е спънал и е паднал на неравна строителна площадка, вследствие на което е получил изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на лявото коляно. Осъществен е фактическият състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане № 17537 от 15.07.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО липсва анализ на събраните в хода на производството доказателства, които видно от съдържанието им, не водят категорично до фактическите изводи на административния орган. Не са обсъдени протокол за трудова злополука от 17.12.2014 г., протокол № 17 от 16.02.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 16.01.2014 г., обясненията на М. Кисьов от 17.12.2014 г., докладната на П. Димов от 3.04.2014 г., създадената в Ливан от лица с медицинско образование документация, както и тази, представена от работодателя относно продължителността на работното време и други условия на труд на обекта. Административният орган е бил задължен да изложи мотиви относно съдържащата се в цитираните документи информация, която не кореспондира с изводите му за наличие на трудова злополука и да посочи защо не я възприема за меродавна, а дава вяра примерно на други доказателства по преписката, кои са те и по какви причини. Това е било необходимо и защото в решението на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град е прието, че в периода от 16.01.2014 г. до 22.04.2014 г., пострадалият не е ползвал платен и неплатен отпуск, както и отпуск за временна неработоспособност и е изпълнявал трудовите си задължения. В подлежащия на съдебен контрол административен акт липсва анализ на отделните доказателства, а същите само са изброени. Не е коментирано и не е изследвано твърдяното от Тонов, че падането му е върху силно пресечена строителна площадка. С писмо изх. № ТЗ-1097#3 от 16.03.2015 г. (лист 53 от делото), Директорът на Териториално поделение на НОИ – София-град е изпратил документите за декларираната от С. Тонов трудова злополука, станала на 16.01.2014 г. на ТЕЛК - Плевен да се произнесе за причинната връзка, за да бъде квалифицирана злополуката и издадено разпореждане. На 27.03.2015 г., длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е спряло производството по квалифициране на злополуката до произнасяне на ТЕЛК, а потвърденото разпореждане № 17537, с което е налице произнасяне на компетентния орган, е от 15.07.2015 г. Казаното означава, че издаването на експертно решение № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Доктор Г. Странски" ЕАД гр. Плевен е преди разпореждането на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова. В чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ е посочено, че териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение; при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката. Експертното решение на ТЕЛК е издадено при последната хипотеза, която е различна от тази при нетравматично увреждане. В чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е посочено, че за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Според чл. 103, ал. 4 ЗЗ експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. В разпоредбата на чл. 72 от Наредбата за медицинската експертиза е казано, че решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. В чл. 74, ал. 1 е посочено, че причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях. Това означава, че ТЕЛК и НЕЛК не са органите, които установяват дали в даден случай е налице трудова злополука. Административният орган и С. Тонов, в това съдебно производство касационни жалбоподатели, не поддържат теза за злополука по повод на нетравматично увреждане. Съгласно чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 4 КСО квалифицирането на злополуката за трудова е изцяло от компетентността на органите на НОИ, а не на органите на медицинската експертиза. Този извод не се променя и от разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В цитирания текст е посочено, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Това означава, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност е само елемент от установена по надлежния ред от органите на НОИ трудова злополука. В Раздел III от цитираната наредба изрично са уредени функциите на тези органи при разследване и установяване на трудовите злополуки. Предвид изложената нормативна уредба не се споделя приетото от първоинстанционния съд, че ТЕЛК и НЕЛК в случая не са компетентни да се произнасят по причинната връзка. Изводите на първоинстанционния съд и дадените от него указания по повод на причинната връзка не кореспондират също така с влязлото в сила експертно решение № 1768 от заседание № 77 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при "УМБАЛ Доктор Г. Странски" ЕАД гр. Плевен, експертно решение № 0606 от заседание № 124 от 30.09.2016 г. на НЕЛК и влязлото в сила решение № 1192 от 27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11426/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 59 състав. Вторият диспозитив на решението, в частта му след връщане на преписката на административния орган, не отговаря на изискванията чл. 172а, ал. 1, т. т. 6, 7 и 8 във връзка с чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което тази част от диспозитива не следва да бъде съобразена. При повторното разглеждане на преписката органите на Териториално поделение на НОИ – София-град следва да дадат отговор на въпросите: претърпял ли е на 16.01.2014 г. С. Тонов трудова злополука, при какви обстоятелства е станало това, при коя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 и 2 КСО, какви са последиците за неговото здравословно състояние към 22.04.2014 г. и каква е причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност към този момент. Стигайки до извода за незаконосъобразност на административния акт, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Директорът на ТП на НОИ – София-град не е поискал присъждане на разноски. Предвид изхода по спора такива не се дължат на касатора С. Тонов. Процесуалният представител на "Станилов" ЕООД е поискал присъждане на разноски, но не ги е уточнил по размер, не е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за направени разходи за адвокатска защита пред касационната инстанция. По тези съображения, разноски в полза на ответника не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,