Решение № 7022 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Проучване и добив на нефт и газ АД, ЕИК 824033568, представлявано от изпълнителните директори: П. К. Н. и Л. Т. Ч., чрез процесуален представител юрисконсулт С. Г., против Решение 8202 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело 5277/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против задължително предписание, обективирано в т.3 от Протокол за извършена проверка ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" Плевен. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната принудителна административна мярка. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Плевен, чрез пълномощника ст. юрисконсулт П. Чобанова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е обективираното в т. 3 от Протокол за извършена проверка ПР2308703/10.04.2023 г. на Дирекция Инспекция по труда гр. Плевен - задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, с което на Проучване и добив на нефт и газ АД, в качеството му на работодател, се предписва да провежда извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите при промяна на работното им място, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009г.). По делото е безспорно установено, че на 09.03.2023 г. и на 10.04.2023 г. инспектори от Инспекция по труда Плевен са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от Проучване и добив на нефт и газ АД на обект база в гр. Долни Дъбник, [улица]. Констатациите от проверката били обективирани в протокол от 10.04.2023 г. В т. 3 от същия е установено, че след преглед на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, дружеството не е документирало проведения извънреден инструктаж на Т. М. Д. при промяна на работното му място. Прието е, че това представлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009г.). В протокола е посочено, че Т. Д. е изпълнявал длъжността Шофьор специален автомобил - тампонажник в Проучване и добив на нефт и газ АД от 21.04.2007 г., а с допълнително споразумение към трудов договор 121 от 31.03.2022 г., от 01.04.2022 г. работодателят е възложил на Д. да изпълнява и длъжността Организатор ТИР . За да отхвърли жалбата на оспорващия против задължително предписание по т. 3, обективирано в Протокол за извършена проверка ПР 2308703/10.04.2023 г. на гл. инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" Плевен, първоинстанционният съд приема, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивиран е и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Въз основа на прието по делото допълнително споразумение към Трудов договор от 27.04.2021 г., с което страните са договорили изменението му, като от длъжност шофьор специален автомобил - тампонажник длъжността на Д. се променя, като се прибавя и длъжност организатор ТИР , е обоснован извод, че даденото предписание е съответно на материалния закон. Промяната на работното място е аргументирана от представената по делото Карта за оценка на риска, от която се установява, че за длъжността Организатор ТИР постоянното работно място е Работилница РИС , а за длъжността шофьор специален автомобил - тампонажник постоянното работно място е Работилница . Посочено е също, че за двете длъжности са издадени и различни сертификати за контрол по отношение на длъжност Организатор ТИР е издаден сертификат 264/17.11.2016 г., а досежно длъжността шофьор специален автомобил - тампонажник е издаден сертификат за контрол 267/17.11.2016 г., което обосновава различните опасности по време на работния процес. При тези данни е формиран извод, съобразно който работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал.1, т. 3 от Наредба РД-07-2/2009 г. за провеждане на извънреден инструктаж на Т. Д. след сключване на допълнително споразумение от 31.03.2022 г. към трудов договор 121, съответно принудителната административна мярка задължително предписание е законосъобразно наложена. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която следва да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, не са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 35 АПК и на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ овластява контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията за провеждане на периодични обучения и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по цитираната наредба. Според чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2/2009 г., извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или организацията на работа. При издаване на актове на основание чл. 404, ал. 1 КТ компетентните контролни органи са длъжни да спазват административнопроцесуалното правило на чл. 35 АПК, съгласно което актът се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. За изясняване на фактите административният орган е длъжен на основание чл. 36, ал. 1 АПК служебно да събира доказателства. Оспореното предписание е издадено без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. С допълнително споразумение от 31.03.2022 г. между работодателя Проучване и добив на нефт и газ АД и работника Т. Д. не е променено работното място на последния, както се твърди в Протокол за извършена проверка ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" Плевен. В споразумението е отразена единствено промяна в трудовото възнаграждение на работника. Административният съд е аргументирал законосъобразността на административния акт с представеното пред него допълнително споразумение от 27.04.2021 г. към трудовия договор на Т. Д., с което считано от 01.05.2021 г. на работника са възложени да изпълнява и трудови функции на организатор ТИР, но без промяна на работното място. Горният извод на първоинстанционния съд се явява необоснован, тъй като при сравнение на двете цитирани споразумения това от 27.04.2021 г. (л. 50 от адм. дело 5277/2023 г. по описа на АССГ) и това от 31.03.2022 г. (л. 216 от същото дело) е видно, че мястото на работа на Т. Д. е в Сервиз ТИР в Дирекция Добив на Проучване и добив на нефт и газ АД и не е променяно. По тази причина упълномощеното от дружеството работодател лице не е провело извънреден инструктаж на Т. Д. след сключване на допълнителното споразумение от 31.03.2022 г., цитирано от инспекторите в Дирекция Инспекция по труда Плевен в процесния административен акт. Понятието "работно място" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ е по-тясно понятие от "място на работа". Това е така поради различието в легалните дефиниции на място на работа, респ. предприятие (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ - всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд), и работно място ( § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ - помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение). От данните в административната преписка се установява, че на работника са проведени всички необходими последващи инструктажи както за шофьор на специален автомобил тампонажник, така и за изпълняваните задължения на Организатор ТИР. Предвид липсата на промяна на работното място по смисъла на КТ, в конкретния случай не е осъществен визирания в правната норма фактически състав, обуславящ задължението за провеждане на извънреден инструктаж. Разсъжденията на първоинстанционният съд относно издадения за длъжността Организатор ТИР Сертификат за контрол 264/17.11.2016 г. и за длъжността шофьор специален автомобил - тампонажник Сертификат за контрол 267/17.11.2016 г. са необосновани. Цитираните сертификати третират лабораторни анализи изследване на факторите от работната среда експозиция на шум и експозиция на вибрации, при използването на специален автомобили тампонажен и специален автомобил циментовъчен агрегат ЦА 320 Краз и данните в тях са неотносими към спорния по делото предмет. В първоинстанционния съдебен акт са развити мотиви относно допълнително споразумение от 27.04.2021 г. към трудовия договор на работника, каквито не са разглеждани от инспекторите по време на протеклата проверка и не са обективирани в Протокол ПР2308703 от 10.04.2023 г. В последния са констатирани единствено нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07- след преглед на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж на Проучване и добив на нефт и газ АД и на допълнително трудово споразумение към трудов договор 121 от 31.03.2022 г. сключено с Т. Д., а не са събрани данни относно допълнителното споразумение от 27.04.2021 г., чието съдържание е анализирано от административния съд, за да се достигне до извод, че работното място на Д. е било променено. Изводите за съставомерност на допуснато нарушение от работодателя на нормата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, водещи до налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ не се обосновават от данните по административната преписка. С оглед установените правнорелевантни факти, основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от Административен съд София-град, при осъществения анализ на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени наложената на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ по отношение Проучване и добив на нефт и газ АД, в качеството му на работодател, принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т. 3 от протокол ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен за извършена проверка. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,