Решение № 15977 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2010 г.

Решение № 15977 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Хана Гебру Текле, гражданка на Етиопия, срещу Решение № 431/05.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е постъпила в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Хана Гебру Текле, гражданка на Етиопия, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че молителката е родена на х.хх.хххх г. в гр. Адис Абеба, Етиопия. Хана Гебру Текле пристигнала в Република България легално през месец септември 2008 г. с входна виза и договор за работа като домашна прислужница в Суданското посолство. Националният паспорт на молителката се намира в консула на Суданското посолство в Република България, където тя е трябвало да бъде на работа. За престоя си в България е притежавала лична карта, издадена от Министерство на външните работи на Република България. В резултат на избухнал скандал между нея и консула на Суданското посолство, където етиопката е работила, тя напуска сградата, но паспорта й останал в посолството. От този момент тя няма документ за самоличност и това е причината да поиска от ДАБ да легализира престоя си България. Хана Гебру Текле няма бежанска история. В първото производство пред ДАБ мотивира молбата си за закрила с мотив от личен характер, а именно, че не е доволна от условията по подписания договор за работа и ниско заплащане. Това производство е приключило с влязло в сила решение на Административен съд - София-град от 8.10.2009 г. по адм. дело № 3863/2009 г. В настоящото, второ поред административно производство молителката мотивира молбата си за закрила с проблеми от политически характер. Твърди, че баща й е чл. на опозиционната партия "Киниджит", което рефлектира върху цялото й семейство. Заявява, че през 2004 г. той е бил в затвора за 6 месеца и че в момента също е в затвора заради предстоящите избори в страната. С оглед признатите от кандидатката обстоятелства и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията й за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, административният орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Следователно не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и правилно административния орган е постановил отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Доводите на жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната й на произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран и се явява законосъобразен. Ето защо жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,