Решение № 95 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 749/2009 г.

Решение № 95 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 749/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 212/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Л. Ж., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от подсъдимия и з., като се акцентира на съществените процесуални нарушения. Частните обвинители и граждански ищци, чрез поверениците си, са на становище жалбата, като неоснователна да се остави без уважение, а постановеното решение в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание на подсъдимия справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.11.2009 г. постановено по внохд. № 212/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. № 1873/2008 г. на Окръжен съд гр. В. С посочената присъда подсъдимия М е признат за виновен в това на 22.05.2000 г. в землището на с. Д., при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор без замяна. Признат е за виновен и в това на 20.02.2004 г. в землището на с. О., при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р. Д., като убийството е осъществено, след като е извършено друго умишлено убийство по чл. 116 НК /посоченото по-горе/, за което не е постановена присъда, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор без замяна. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено общо наказание доживотен затвор без замяна, което на основание чл. 127б ЗИН, да изтърпи при първоначален специален затворнически режим. На основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал. 1 НК, са били групирани наказанията на подсъдимия по посоченото по горе дело, с наказанията по влязлата в сила присъда, постановена по нохд. № 2244/2006 г. на Окръжен съд гр. В., където за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, като е определено подсъдимия да изтърпи най-тежкото наказание доживотен затвор без замяна. С присъдата са уважени граждански искове, за причинени неимуществени вреди, в полза на родителите на пострадалите в размер на по 100 000 лв., ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Ж: В саморъчните жалби на подсъдимия се възразява срещу неточности в протокола от съдебното заседание проведено през м. май 2008 г., в което е разпитан св. В, срещу нарушено право на защита с отказа на съда да разпита журналистката П. У., която била съпричастна към деянията, на адвоката който стоял пред III РПУ в гр. В., срещу това че било установено от телефонните разпечатки, че в нощта на убийството на С., той е бил в съвсем друга посока, а не в близост до с. О., че никога не е заявявал, че е очевидец на убийствата, както е записано в мотивите към присъдата. Защитата на подсъдимия, както в жалбата така и в пледоарията пред Върховният касационен съд възразява срещу това, че доказателствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, че са игнорирани показанията на св. Г, че в нарушение на процесуалните правила съда се позовава на "полифизиограф", констатациите на който са оформени като психологическа експертиза, че липсва категоричност и несъмненост в изводите за вината на подсъдимия, че не е отговорено на всички възражения на подсъдимия във въззивната жалба. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно е детайлно са ги обсъдили, посочили са кои от обстоятелствата от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателства основа. Изключително внимание е отделено на обяснения на подсъдимия /виж мотивите на присъдата/, като е отчетена двойствената характеристика на същите, от една с. като доказателствен източник, който подлежи на подробно обсъждане и съпоставяне с останалите доказателства по делото и от друга, като средство за защита. Обсъдени са детайлно всички тези застъпвани от подсъдимия, посочени са и основанията поради които не се споделят. В тази връзка доводите на подсъдимия за нарушено право на защита, с отказа на инстанционните съдилища да разпитат посочени от него свидетели са неоснователни, не само защото не са посочени обстоятелствата за установяване на които се искат тези доказателства, но и защото разпита на журналиста публикувал статия в местен вестник, очевидно няма нищо общо с предмета на доказване по делото. Правото на защита на подсъдимия е осъществено в пълнота. Неоснователни са и оплакванията за позоваване на доказателствени средства, непредвидени в НПК и изграждане на изводи за вината на подсъдимия на т. н. "полиграф". Съобразно разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 4 НПК и с оглед изясняване на способността на подсъдимия, предвид неговото психическо състояние, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях по делото са назначени комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и съдебно психологична експертиза. По втората експертиза вещото лице освен психологично интервю е провело и полиграфско изследване, предхождано от декларирано желание на подсъдимия, да се подложи на този тест. Заключенията и на двете експертизи, като изготвени от "специалисти от съответната област на науката" са приети от съда и са ползвани, като доказателствено средство, за установяване на посочените по горе въпроси. Проведеното полиграфско изследване е част от психологическо изследване, което е извършено от вещото лице психолог, който съобразно чл. 152, ал. 1 НПК в експертното си заключение е посочил задачата, която му е поставена, изследванията които е извършил, с какви технически и научни средства и резултатите, които са получени. Неоснователно е и оплакването за липса на категоричност в изводите на инстанционните съдилища, по авторството на деянието. Вярно е, че по делото са събрани в преобладаващата си част косвени доказателства. Вярно е обаче, че обсъдени в цялост те водят до единствения и несъмнен извод, че автор и на двете престъпления по чл. 116 НК е подсъдимия. По фактите съдилищата се приели за категорично установено, на първо място, че подсъдимия е познавал и двете пострадали момичета, че при пострадалата С. Д. и при пострадалата от престъпление по чл. 152 НК Л. Д. /за което престъпление присъдата е в сила/ - са констатирани характерни разкъсвания на девствената ципа и охлузвания към 3 и 9 часа на входа на влагалището при Л. и същите към 9 часа при С., за които възможна причина е полов орган на мъж, с граноломи от ляво и дясно с големина на лешник, както е при подсъдимия /виж заключението на в. л. д-р Б/. На второ място установено е времето и мястото на смъртта на двете момичета, както и причината и начина по който е причинена смъртта на пострадалата С. Д. По отношение на Р. Д., това не е било възможно предвид състоянието в което е намерена. Установено е от разпечатка на мобилния телефон на подсъдимия, че на 20.02.2004 г. в 2,16 ч. е бил в близост до магазина, в който пострадалата Р. Д. е работела. Установено е, че същата вечер пострадалата Д. и подсъдимия са се уговаряли да я закара до гр. Д. с таксито /виж показанията на св. Г/ Установено е и, че Д. е намерена на мястото посочено от подсъдимия, че подсъдимия "много добре познава местността, в която двете момичета бяха намерени. През гората са близо местата, които са пусти, безлюдни и до черен път" /св. Вълчанов/. Косвените доказателства по делото и обективната им връзка с основния факт, законосъобразно са послужили за доказателства по делото, тъй като са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне и е установена връзката им с категорично установените обстоятелства от значение. Горните констатации дават основание на извода, за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да се възпрепятствали правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/, а не само по приложението на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивния съд е обсъдил доводите на защитата и тези на подсъдимия във въззивната им жалба и е посочил основанията, поради които не ги приема. При правилно и безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно. Подсъдимия е извършил две изключително тежки квалифицирани убийства, на млади момичета и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Съобразени са установеното у подсъдимия дисоциално личностно разстройство, това че се отличава със студенина, включително и към себе си, примитивния му егоизъм, отсъствието на годност за емоционално вживяване в мъките, радостите и страданията на другите, като на тази основа у подсъдимия се е формирала повишена чувствителност към самия него и резистентност по отношение на другите. Взета е предвид изключително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления, както и тази на подсъдимия, не само с оглед на предишните му осъждания но и с оглед данните събрани за личността му. Наложеното наказание доживотен затвор без замяна е справедливо и не сочи на нарушение на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение