Решение № 5122 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2012 г.

Решение № 5122 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ахмед Мохамед Тахер, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решението от 23.05.2012 г. по адм. дело № 2661/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 152/29.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № Ж-52/11.01.2011 г., подадена до Държавната агенция за бежанците, Ахмед Мохамед Тахер, гражданин на Ирак, поискал да му бъде предоставен статут, по причина, че животът му е в опасност. Тъй като в хода на административното производство не били установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут съобразно чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, председателят на Държавната агенция за бежанците издал решение № 152/29.02.2012 г., с което отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ахмед Мохамед Тахер. Съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като по отношение на оспорващия не били налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Според данните по делото, чужденецът не бил обект на заплаха, която е в състояние да породи основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в политически организации, нито е бил свързан с репресивния режим или окупационните власти в Ирак. Ахмед Мохамед Тахер е мотивирал напускането на Ирак с това, че бил заплашен два пъти. Заявил е, че не можел да каже името на групировката, но бил сигурен, че са шиити. Известни хора хвърлили бележка в дома му, на която е пишело, че ще бъде убит, ако не напусне дома си. Ден след първата заплаха получил втора заплашителна бележка, след което напуснал страната. При провеждането на интервю жалбоподателят изрично посочил, че не е бил заплашван лично в страната си на произход, както и че няма проблем с иракските власти. С оглед тези твърдения съдът обосновано приел, че по отношение на чужденеца не е осъществено преследване, което изключва необходимостта от предоставяне на статут на бежанец. Съдът намерил, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт в тази част. В решението е обсъдено и прилагането на чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, така, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, като е направена правилна преценка, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Информацията, предоставена от различни международни източници, води до убеждението, че въоръженият конфликт в Ирак не е разгърнат в такава степен, че всяко лице, което се завърне в страната, да е изложено на риск от тежки посегателства единствено поради пребиваването си на тази територия. В случая съдът се е позовал на актуална справка от 03.02.2012 г., според която е налице е значителен спад на терористичната активност. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд