Решение № 1075 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Витоша, Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Донкова, и по касационна жалба на Тобо Апартмънтс ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Брага, срещу Решение 8041 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело 9536/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена виза РВТ19-ГР00-98/23.05.2019 г. за проучване и проектиране на Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ V 1571, 1633, кв. 29 по плана на м. Манастирски ливади запад, издадена от главния архитект на район Витоша, Столична община, и е осъден район Витоша, Столична община, за разноски по делото. В касационната жалба на главен архитект на район Витоша, Столична община, се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалбата, както и се присъдят юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците. В касационната жалба на Тобо Апартмънтс ЕООД се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно, а в условията на евентуалност като недопустимо, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложен списък на разноските. Ответникът Е. Х. Б., редовно призован, чрез особен представител адв. Стоилкова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображенията, изложени в писмено становище. Ответниците С. О. С., С. Х. К., Н. М. В. и Д. Д. В., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Колева, оспорват касационните жалби и изразяват становище за тяхната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на касаторите. Ответниците М. Б. С., И. В. Ц., А. Д. М., М. Г. М., Д. С. Б., В. С. В., Л. С. П., Й. Р. П., М. К. К., В. К. К. и Н. С., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалби на С. С., С. К., Н. В. и Д. В. срещу виза РВТ19-ГР00-98/23.05.2019 г. за проучване и проектиране на Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ V 1571, 1633, кв. 29 по плана на м. Манастирски ливади запад, издадена от главния архитект на район Витоша, Столична община, на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и §2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/. Оспорената виза за проучване и проектиране е издадена по заявление с вх. РВТ19-ГР00-98/07.03.2019г., подадено от Тобо Прес ЕООД, в качеството му на представляващ собственика на процесния имот. В хода на съдебното производство са приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съгласно които според предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. София процесният УПИ V-1571, 1633, кв.29, попада в устройствена зона Жс - жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване, като по действащия подробен устройствен план /ПУП/ план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за м. Манастирски ливади запад, кв.29, за УПИ V-1571, 1633 е предвидено свободно застрояване три свободно стоящи жилищни постройки. Установено е от вещото лице, че графично измереното разстояние от определените с визата ограничителни линии на застрояване в УПИ V-1571, 1633 до югозападната и северозападната регулационни граници на имота съответно към улици от о.т.103 о.т.102 о.т.93в и от о.т. 103 134а, е 5 м.; 3 м. е разстоянието до югоизточната регулационна граница към улица от о. т. 93а 93б 93в.; до североизточната регулационна граница към УПИ VІІІ-943а и VІ-944 графично измереното разстояние е минимално 5 м. и максимално 7 м.; графично измереното разстояние от ограничителната линия на застрояване с оспорваната виза до триетажното застрояване в УПИ VІІІ -943а е най-малко 8 м. и най-много 11 м., а до застрояването предвидено в УПИ VІ-944 е минимално 9.50 м. и максимално 11.50 м.; графично изчислената застроена площ в УПИ V-1571, 1633 до определените ограничителни линии на застрояване е 2050 кв. м., разгърнатата застроена площ при 5-етажно застрояване е 10250 кв. м. Според вещото лице отнесено към площта на процесното УПИ 3170 кв. м., при предвидената максимална височина 15 м. до границите на допустимото застрояване, параметрите на застрояване които ще бъдат постигнати са: плътност 65%, кинт 3.23. Съгласно заключението на вещото лице УПИ VІІІ -943а е разположен от по-неблагоприятната страна на ослънчаване спрямо определеното петно за застрояване в УПИ V-1571, 1633. Въз основа на така приетите по делото съдебно-технически експертизи, с определение 3253 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 9536/2019 г., Административен съд София град е оставил без разглеждане първоинстанционните жалби и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е отменено с определение 1273/06.02.2023г. на ВАС по адм. дело 1002/2023г., и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с определение 1273/06.02.2023г. на ВАС по адм. дело 1002/2023г., по делото е допусната нова съдебно-техническа експертиза, съгласно която разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване в УПИ V-1571, 1633, в частта на североизточната странична регулационна линия с УПИ VІІІ-943а, варира между 27.36 м. до 25.33 м., съответно по т. т. А-Б и т. т. В-Е от Приложение 1, графики 1 и 2, неразделна част от експертизата. Според вещото лице не се установява промяна в дълбочината на застрояването в УПИ V-1571, 1633, който имот има лице към три улици и само една странична регулационна граница от североизток с УПИ VІІІ-943а, VІ-944 и ХІІІ-За ТП, като има промяна в отстоянието на ограничителната линия на застрояване до страничната регулационна линия, включително до УПИ VІІІ-943а. Вещото лице е обосновало извод, че определените с процесната виза за проучване и проектиране разстояния от страничната регулационна линия от североизток до съответната ограничителна линия на застрояване в УПИ V-1571, 1633 са в съответствие с минимално изискуемите по ЗУТ. За да отмени процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че жалбите са допустими и основателни. Прието е от съда, че макар и процесната виза за проучване и проектиране да е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ и в съответствие със заповед РА50-395/14.06.2017г. на главния архитект на Столична община, както и с нея да не са допуснати намалени разстояния към имота, за който жалбоподателите се легитимират като носители на вещни права, то същата е незаконосъобразен административен акт, като издадена в нарушение на приложимите материалноправни норми чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, и на целта на закона, формулирана в чл.1 чрез устройството на територията да се гарантира нейното устойчиво развитие и да се създават благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Позовавайки се на приетата по делото първоначална основна съдебно-техническа експертиза, съгласно която графично изчислената застроена площ в процесния имот при застрояване, изпълнено до предвидените с визата ограничителни линии, е 2050 кв. м., а разгърната застроена площ е 10250 кв. м. /2050 х 5 етажа/, а при площ на имота от 3170 кв. м. изчислените от вещото лице параметри на застрояване в имота са: плътност 65 % и кинт 3.23 %, съдът е обосновал извод, че параметрите на застрояване, които на практика могат да бъдат постигнати въз основа на процесната виза за проучване и проектиране значително ще надвишат параметрите на застрояване за устройствена зона Жс според предвижданията на ОУП: макс. плътност на застрояване 50%, макс. кинт 2.5. Според съда действително в текстовата част на акта са посочени максимално допустимите параметри на застрояване според устройствената зона, в която имотът попада според предвижданията на ОУП, но от друга страна обаче, в графичната част на визата е допусната възможност сградата да се разположи до ограничителните линии на застрояване при формално спазване на нормативите за разстояния до страничната регулационна граница и до съществуващото застрояване в съседните имоти. В тази връзка съдът приема, че това по същество несъответствие между текстовата и графичната част на административния акт е основание най-малкото за спор относно допустимото застрояване в УПИ V-1571, 1633 и интерпретации при издаване на разрешението за строеж. Въз основа на това съдът приема, че с допускането на възможност за презастрояване и нарушаване на устройствените параметри, административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е виза за проучване и проектиране на Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ V 1571, 1633, кв. 29 по плана на м. Манастирски ливади запад, издадена от главния архитект на район Витоша, Столична община, на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3 или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Съгласно приложимата в конкретния случай разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересованите лица, които имат право да оспорят визата да проектиране, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в конкретния случай от визата за проучване и проектиране. В съответствие с ал. 2 на цитираната разпоредба непосредствено засегнати са: имотите, предмет на плана; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай не е спорно между страните по делото, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, находяща се в УПИ VІІІ-943а, кв.29, м. Манастирски ливади запад, съседен на имота, за който е издадена визата за проучване и проектиране. Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че УПИ VІІІ-943а, кв. 29, не е предмет на процесната виза за проучване и проектиране, с която по делото се установява, че е предвидена само промяна в разположението и конфигурацията на сградите в УПИ V-1571, 1633, без обаче да се допуска изменение в начина и характера на застрояването. По делото се установява също така, че с оспорената виза не се създава свързано застрояване между УПИ V 1571, 1633, кв. 29, предмет на визата, и УПИ VІІІ-943а, кв. 29, за да е налице по отношение на жалбоподателите качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не се установява по делото също така тези жалбоподатели да са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 или т. 5 от ЗУТ, доколкото видно от приетите по делото писмени доказателства с процесната виза нито се променя предназначението на имота, предмет на плана, нито се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите. От приетите по делото писмени доказателства, включително и от приетите три неоспорени съдебно-технически експертизи, безспорно се установява също така, че по отношение на жалбоподателите не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като с процесната виза за проучване и проектиране не са допуснати намалени разстояния към съседните имоти, включително и към УПИ VІІІ-943а, за който жалбоподателите се легитимират като носители на вещни права. Видно от заключенията на вещите лица, графично измереното разстояние от ограничителната линия на застрояване в УПИ V-1571, 1633 към страничната регулационна граница с УПИ VІІІ -943а и VІ-944, е най-малко 5 м. и отговаря на изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, предвид факта, че указаната с процесната виза за проучване и проектиране максимално допустимата височина на застрояването е 15 м. Според изчисленията на експертизите не са допуснати намалени отстояния и по отношение на застрояването в имота на жалбоподателите и следователно не е нарушено изискването за разстояние между две жилищни сгради, съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗУТ. От заключенията на двете експертизи се установява също, че е спазено и изискването на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ за увеличаване с 30% на разстоянието до страничната регулационна линия към УПИ VІІІ - 943а при достигане на дълбочина на застрояването над 16 м. /измерена спрямо улицата от о.т. 103 о.т. 134А/, като при това графично измереното разстояние от ограничителната линия на застрояването в УПИ V-1571, 1633 при дълбочина 22.70 м. /16 м. + 6.70 м./ е 7м. В тази връзка правилно първоинстанционният съд приема, че процесният УПИ V-1571, 1633 е едновременно ъглов имот и имот, който има лице към две улици, които не се пресичат /не образуват ъгъл/, поради и което по отношение на този имот са приложими едновременно устройствените норми на чл. 76, ал. 1 и на ал. 3 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003г./ и единствената странична регулационна граница на УПИ V-1571, 1633 е тази от североизток с УПИ VІІІ - 943а, УПИ VІ - 944 и УПИ ХІІІ - За ТП и съответно разстоянията до нея от предвиденото в имота застрояване следва да се определят по правилата спрямо всяка от улиците. С оглед на това и при съобразяване и на установяванията на допуснатата по делото последваща съдебно-техническа експертиза в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с определение 1273/06.02.2023г. на ВАС по адм. дело 1002/2023г., съдът е следвало да остави първоинстанционните жалби без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, доколкото за жалбоподателите не е налице правен интерес да оспорват процесната виза, тъй като същите не са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай съдът е следвало да съобрази също така и обстоятелството, че видно от графичната част на оспорената виза за проучване и проектиране, в УПИ V-1571, 1633 се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях - чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като става въпрос за ограничителни линии на застрояване, а не за задължителни такива, то застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 чл. 35 от ЗУТ, в случай че не са спазени, какъвто безспорно не е настоящия случай, като тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производство като настоящото. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП, както и в проверка на правилата и нормативите за разполагане на застрояването, регламентирани в чл. 31 чл. 35 и Наредба 7/2003 г. Изложеното налага извода, че по силата на разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и в съответствие с установеното по делото, жалбите на С. С., С. К., Н. В. и Д. В. против процесната виза за проучване и проектиране, са недопустими на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тези жалби първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбите оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора главен архитект на район Витоша, Столична община, за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, ответниците С. С., С. К., Н. В. и Д. В. жалбоподатели в първоинстанционното производство, ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на общо 170 лева, от които 70 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателна, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, се явява и претенцията на касатора Тобо Апартмънс ЕООД за присъждане на разноски за касационното производство в размер на общо 2 670 лева, представляващи 370 лева внесена държавна такса, 500 лева внесен депозит за особен представител и 1 800 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, което е близко до минимално определеното в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба 1/2004 г./ и не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Основателно се явява и искането на този касатор за присъждане на разноски по първоинстанционното производство за сумата от 350 лева, представляваща 200 лева внесен депозит за вещо лице и 150 лева внесена държавна такса по подадена от дружеството частна жалба. По отношение претендираните в това производство адвокатски възнаграждения в размер на общо 4 800 лева се явява основателно направеното възражение за прекомерност от адв. Колева, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на общо 2 737 лева, от които 937 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представително по адм. дело 1002/2023 г. по описа на ВАС, определено в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Наредба 1/2004 г., доколкото претендираното в размер на 1 800 лева е прекомерно с оглед характера на производството и изготвянето само на писмен отговор по частна жалба, и 1 800 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в проведеното първоинстанционно производство, като в тази връзка следва да се има предвид, че от една страна с представения договор за правна защита и съдействие от 27.01.2021 г. процесуалният представител се е договорил да защитава дружеството за сумата в размер на 1 800 лева до окончателното приключване на адм. дело 9536/2019 г. пред първата съдебна инстанция, което включва и евентуалното предоставяне на правна помощ в едно частно производство, а от друга страна съединяване на адм. дело 9996/2020 г. с адм. дело 9536/2019 г. в едно производство не налага различна процесуална защита с оглед предмета на спора, поради и което сумата в размер на 1 200 лева, заплатена по договора от 22.02.2021 г., е без основание и не може да бъде възложена в тежест на първоинстанционните жалбоподатели. В тежест на жалбоподателите ответници в касационното производство, не може да бъде възложено и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева по договора за правна защита и съдействие от 16.02.2023 г., доколкото връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия не предполага образуване и започване на ново съдебно производство, както и необходимост от ново преупълномощаване на процесуалния представител на страната, още повече, че в случая в сключеният договор за правна защита и съдействие от 27.01.2021 г. е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство до окончателното приключване на първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,