Решение № 9728 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2025 г.

ВАСПърво отделение14.10.2025 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 10329/25.03.2025 г. на Административен съд София град, постановено по административно дело 10144/2023 г.

ОСЪЖДА Инспектората към Висшия съдебен съвет гр. София, [улица]да заплати на Министерския съвет на Република България разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), подадена чрез пълномощника му главен експерт юрисконсулт М. Стоянова, против Решение 10329/25.03.2025 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по административно дело 10144/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) ПB-2023-58/09.10.2023 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление в администрацията на МС.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - ръководителят на УО на Оперативна програма Добро управление в администрацията на МС оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си държавен експерт юрист И. Костовски по съображения, изложени в писмен отговор и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е АУПВ ПB-2023-58/09.10.2023 г., издаден от ръководителя на УО на Оперативна програма Добро управление. Със същия на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. е установено на ИВСС вземане в размер на 126 045.96 лв. с дължимата законна лихва, считано от изтичането на периода за доброволно изпълнение до окончателното изплащане. Според мотивите на акта вземането представлява разлика между общия размер на извършените плащания по банковата сметка на бенефициента ИВСС (308 649.17) и общия размер на верифицираните допустими разходи (182 603.21 лв.) по договор BG05SFОР001-3.001-0016-С01/17.07.2017 г.

Административният съд отхвърля жалбата на ИВСС против оспорения АУПВ. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е валиден, издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК, и на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от същия кодекс. Обосновава извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми.

Решението си АССГ постановява при следните факти:

1.ИВСС е бенефициер по договор BG05SFОР001-3.001-0016-С01/17.07.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Осигуряване на софтуерна и методическа обезпеченост и изграждане на административен капацитет на ИВСС за превенция на корупцията в съдебната власт" по ОП "Добро управление".

2.Ръководителят на УО на Оперативна програма Добро управление издава Решение за определяне на финансова корекция ФК-2023-352/03.10.2023 г., с което налага на ИВСС финансова корекция в размер на 100% върху допустимите засегнати от нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 разходи общо в размер на 32 776.80 лв. ИВСС оспорва решението пред АССГ с жалба от 16.10.2023 г. С Решение 609/25.01.2024 г. по адм. д. 10036/2023 г. АССГ отменя решението за финансова корекция. Това решение е оставено в сила с Решение 9599/26.08.2024 г. по адм. д. 3584/2024 г. на ВАС.

3.По искане за окончателно плащане 9/12.07.2023 г. са верифицирани разходи в размер на 13 954.04 лв. и не се верифицират разходи в размер на 14 505.84 лв. Отказът за верификация, обективиран в писмо с изх. 02.50-13/04.10.2023 г., в частта му по т. 3 за 10 963.27 лв. и по т. 4 за 2 722.57 лв., е оспорен от ИВСС пред АССГ с жалба от 04.10.2023 г. С Решение 439/16.01.2024 г. по адм. д. 10035/2023 г. АССГ отменя отказа за верификация в оспорената му част, но с Решение 9301/30.07.2024 г. по адм. д. 2242/2024 г. ВАС отменя решението на АССГ и отхвърля жалбата на ИВСС.

  1. Във връзка с двете влезли в сила съдебни решения ръководителят на УО на Оперативна програма Добро управление издава нов акт за верификация на разходите по искане за окончателно плащане 9/12.07.2023 г., заведен в ИВСС с вх. КАПР-2/23/19.09.2024 г., с който верифицираните разходи са увеличени с 36 827.87 лв. С това общата стойност на верифицираните разходи по проекта се увеличава от 182 603.21 лв. на 219 431.08 лв.
  1. Според приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) и според данните в таблицата от АУПВ:
  • по искане за плащане от 06.06.2018 г. на 25.06.2018 г. е извършено авансово плащане в размер на 5% от стойността на проекта 35 000 лв.
  • по искане за плащане от 27.03.2019 г. на 29.03.2019 г. е извършено авансово плащане до 20% от стойността на проекта 105 000 лв.;
  • по искания за междинни плащания с номера 2, 4, 6, 7 и 8 са извършени пет междинни плащания на верифицирани разходи в размер на 168 649.17 лв.
  • по искане за окончателно плащане 9/12.07.2023 г. верифицираните разходи са в размер на 13 954.04 лв. Сумата от 126 045.96 лв. видно от таблицата в АУПДВ всъщност представлява разлика между платените авансово суми в общ размер 140 000 лв. и верифицираните разходи в размер на 13 954.04 лв. (неплатени) по искане за окончателно плащане 9/12.07.2023 г., тъй като по останалите искания за междинни плащания всички верифицирани суми са изплатени.

На 18.09.2024 г. (след издаване на АУПДВ в хода на съдебното производство пред АССГ по оспорването му) са платени допълнително верифицираните разходи в размер на 36 827.87 лв. по повторния акт за верификация по искането за окончателно плащане 9/12.07.2023 г. във връзка с влезлите в сила съдебни решения. Така общо верифицираните разходи стават в размер на 50 781.91 лв.

По този начин към 18.09.2024 г. разликата между извършените плащания по проекта (345 477.04 лв.) и верифицираните разходи по проекта (219 431.08 лв.) отново е в размер на 126 045.96 лв., каквато е била и към датата на АУПВ. Това е така, защото допълнително са верифицирани разходи в размер на 36 827.87 лв. и същите са изплатени.

Правилни са изводите на АССГ за валидност на АУПВ като издаден от компетентен орган.

Според чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. бенефициентът възстановява предоставената финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 35 в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда, регламентиран в АПК, доколкото специалният закон (ЗУСЕФСУ) не съдържа такава правна уредба.

Чл. 62 от Закона за публичните финанси задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти.

Установените факти и коментираната нормативна уредба сочат, че оспореният АУПВ е издаден от компетентен орган.

Правилно административният съд приема, че при издаването на АУПВ не са допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му.

От теорията, а и от постоянната съдебна практика на ВАС, следва, че съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат.

Както беше посочено, АУПВ се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Чл. 26, ал. 1 АПК задължава административния орган, по чиято инициатива започва административното производство, да уведоми заинтересованите граждани и организации, а според чл. 35 АПК административният акт се издава, след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. По делото не са налице данни за уведомяването на ИВСС за образуваното административно производство за издаване на АУПВ.

Следва да бъде съобразено обаче разбирането на СЕС във връзка с правото на изслушване на адресата на акта в административното производство, изразено например в т. 62 от Решението му от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, където е посочено следното: "Във всички случаи задължението на националната юрисдикция да гарантира пълното действие на правото на Съюза не води винаги до отмяна на оспорваното решение, когато то е прието в нарушение на правото на защита. Всъщност съгласно установената съдебна практика нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (решения от 10 септември 2013 г., G. и R., C 383/13 PPU, т. 38 и от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C 129/13 и C 130/13, т. 78 и 79)".

Не е налице и другото, твърдяно от жалбоподателя съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, а именно това, че на основание чл. 54, т. 5 АПК производството по издаването на АУПВ не е спряно до постановяването на влезлите в сила съдебни решения по оспорванията на отказа за верификация и решението за финансова корекция.

Това е така, защото съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСИ оспорванията на индивидуалните административни актове по този закон не спира тяхното изпълнение. Според чл. 73, ал. 4 от същия закон при съдебното оспорване на решението за финансова корекция се прилага чл. 27, ал. 2. Чл. 27, ал. 2 се прилага и при съдебното оспорване на отказа за верификация на разходите, включени в искане за плащане съгласно чл. 64, ал. 4.

В мотивите на Решение на ВАС 9301/30.07.2024 г. по адм. д. 2242/2024 г., с което е отменено решението на АССГ и е отхвърлена жалбата на ИВСС против т. 3 и т. 4 от отказа за верификация, е посочено следното: Общо допустимите разходи представляват извършените от бенефициента разходи по проекта, намалени с неверифицираните разходи и с наложените финансови корекции. Тъй като решението за финансова корекция подлежи на предварително изпълнение, без значение за законосъобразността на обжалвания отказ за верификация е това, че решението за финансова корекция е обжалвано и не е налице влязло в сила съдебно решение. Ако финансовата корекция бъде отменена с влязло в сила съдебно решение, то това ще е основание за издаването на нов акт за верификация на разходите.

Именно в изпълнение на това решение по искането за окончателно плащане УО издава повторно акт за верификация на разходите.

От изложеното следва, че при издаването на АУПВ правилно УО е определил общо допустимите разходи като е взел предвид и оспорените по съдебен ред неверифицирани разходи, както и оспорената по съдебен ред финансова корекция.

Дори и да се приеме, че на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да се вземат предвид установените към момента на приключване на устните състезания нови факти след издаването на акта, а именно допълнително верифицираните разходи в размер на 36 827.87 лв., то тъй като същите са изплатени, разликата между общо платените суми и верифицираните разходи остава същата, както и по АУПВ - 126 045.96 лв.

Жалбоподателят не оспорва нито дължимостта, нито размера на установеното с акта публично вземане.

Правилно първостепенният съд преценява за неоснователни доводите на ИВСС, че АУПВ страда от порок във формата и съдържанието, изразяващ се в липса на мотиви (фактически и правни основания) в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Чл. 64а, ал. 2 ЗУСЕФСИ регламентира, че след окончателното плащане по проект установените и невъзстановени недължимо платени и надплатени суми са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, а чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. регламентира задължението на бенефициента да възстанови публичното вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляващо предоставена финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена.

В акта са изложени фактическите основания за издаването му. Посочено е, че размерът на общо верифицираните допустими разходи по договор BG05SFОР001-3.001-0016-С01/17.07.2017 г. е по-малък от общо извършените плащания и това формира задължението на бенефициента да възстанови на УО разликата, която е в размер на 126 045.96 лв. От таблицата в акта е видно как се формира тази разлика, а именно с оглед авансовите плащания, за които не са верифицирани разходи. Обстоятелството, че изрично в него не е посочено, че тази разлика представлява надплатена, а не недължимо платена сума, правилно е преценено от съда като недостатъчно, за да обоснове извод за липса на мотиви. Фактическите и правни основания в АУПВ постигат целите на мотивите, посочени в ТР 16/31.03.75 г. на ОСГК на ВС да подпомогнат защитата на адресата на неговия адресат и да улеснят контрола върху законосъобразността му, упражняван при обжалването му пред съда.

По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение