Решение № 6879 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2016 г.

Решение № 6879 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Кмета на О. В. - район "Приморски" против решение № 2379/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1655/2015 г. на Административен съд В. /АСВ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Х. Р. И. от град В., чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Същият е подал частна жалба срещу определение № 4244/29.12.2015 г., в частта, с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски по делото в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСВ е отменил решение № АГУП15000914ПР-001ПР/12.05.2015 г. на кмета на район "Приморски", община В., с което е отказан достъп до обществена информация, по заявление вх. № АГУП15000914/ПР/28.04.2015 г. на Х. Р. И. и е изпратил преписката преписката на административния орган за разглеждане на искането. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. ...х. № АГУП15000914/ПР/28.04.2015 г. Х. Р. И. е поискал от кмета на район "Приморски", община В. да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. информация, съдържаща се в инвестиционните проекти за строителство, съобразно които е издадено РС 81/07.05.2008 г. и съобразно които е извършено строителството; 2. информация, съдържаща се във всички строителни книжа - екзекутиви, удостоверение за въвеждане в експлоатация /акт 16/, акт 15 и др., които се съхраняват в район "Приморски" по отношение на строителство по РС 81/07.05.2008 г. Информацията е поискана като преглед на оригинали, с възможност за получаване на копия на хартиен носител на някои от документите. С оспореното решение № АГУП15000914ПР-001ПР/12.05.2015 г. кметът на район "Приморски"- община В., е отказъл достъп до поисканата информация, като е изложил мотиви, позовавайки се на разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Фактическите основания за отказа са, че информацията е служебна и достъпът до нея е ограничен, тъй като няма самостоятелно значение, а е свързана с подготовката на актовете на административния орган, както и че редът за предоставянето на поисканите документи се извършва при условията на ЗУТ, който предвижда, че тя се дава само на заинтересованите лица. В мотивите на решението на АСВ е прието, че оспореното пред него решение е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя. АСВ е изложил мотиви и в насока, че исканата информация не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е кметът на район "Приморски" - община В., поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспорената заповед, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканите документи съдържат информация, с предоставянето на която молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на район "Приморски" - община В., в областта на застрояването в района и законосъобразността на издаваните актове. Обосновани са правните изводи за характера на поисканата информация, която е квалифицирана като официална информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ и че всеки от документите: одобрените инвестиционни проекти, разрешението за строеж, актът за узаконяване и протоколите за определяне на строителна линия и ниво имат самостоятелно значение и не представляват актове, свързани с подготовката на издаване на краен акт, съдържащ обществена информация, достъпът до която е свободен. Правилно съдът е приел, че не е налице друг ред за предоставяне на поисканата информация, а именно по реда на ЗУТ. По реда на ЗУТ се предоставя информация на заинтересованите лица в случаите, когато те са засегнати в лично качество от издадени актове на общинската администрация, какъвто не е настоящият случай. Касационната инстанция споделя и мотивите относно посоченото основание за отказ в оспорената заповед - липса на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трето лице, тъй като именно то е адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт, административният орган не е предприел действия да иска съгласието на третото лице предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателя факти, настоящата инстанция счита, че е налице наличие на надделяващ обществен интерес, поради което не необходимо съгласието на третото лице . Поради изложеното, решението на АСВ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя пред първата инстанция е основателна. Неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за заплащане на сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение на пълномощника му, поради липса на счетоводен документ. Съгласно представеният договор за правна помощ частният жалбоподател е заплатил в брой на пълномощника си сумата от 300 лева, което е удостоверено с подписите на двамата. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, когато плащането е извършено в брой, то тогава вписването в договора за правна помощ има характера на разписка. Предвид на изложеното определението в частта му, в която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отменено и вместо него настоящата истанция да присъди в полза на Х. И. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му за касационната инстанция, които касаторът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение