Решение № 11115 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2018 г.

Решение № 11115 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Несебър срещу Решение № 1120/07.06.2018 г. на Административен съд – Б. по адм. дело № 858/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 412/08.03.2018 г., нареждаща премахването от Сдружение с нестопанска цел "Съюз на слепите в България" на преместваем обект "Павилион-тип фургон", находящ се в източната част на собствения му поземлен имот с идентификатор 53045.502.57 по КККР на гр. О., община Несебър, УПИ II, кв. 12 по плана на гр. О., като поставен в нарушение на нормативно-устройствения ред. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел "Съюз на слепите в България", е на становище за правилност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за непринадлежността на наредения за премахване павилион към категорията на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ съответстват на материалния закон. Неоснователно е главното касационно оплакване, че обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е всеки обект, притежаващ белега преместваемост. Правото на собственост върху имота включва и правомощието той да бъде ползван чрез свободното разполагане върху него на всякакви движими вещи, освен тези, предмет на разрешителните режими по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. На разрешение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ подлежи поставянето на такива движими вещи, предназначението на които не е пряко свързано с ползването на недвижимия имот, а с обслужващи спрямо трети лица дейности, и чието наличие се отразява за определен период от време на (благо)устройството на конкретната територия. Въпросният обект не притежава нито една от тези характеристики. По делото е установено, че павилионът не е поставен в имота на сдружението с цел търговска и/или друга обслужваща дейност, а единствено за неговото съхранение. Затова е правилно заключението на административния съд, че разполагането му не подлежи на контрол от страна на администрацията. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение