Решение № 3017 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2019 г.

Решение № 3017 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Ямбол (ТП на НОИ - Ямбол), против Решение № 63/27.03.2019 г. на Административен съд Ямбол, по адм. дело № 297/2018 г., с което съдът: отменил Решение № 2153-28-8/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 2174-28-103#2/19.07.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Ямбол, прогласил нищожността на Решение № 2153-28-8/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол с което жалбата на И. И. против констативен протокол № КВ-5-28-00378823/19.02.2018 г. и констативен протокол №КВ-5-28-00382662/27.02.2018 г. е оставена без разглеждане, а производството по жалбата в тази част е прекратено и осъдил ТП на НОИ - Ямбол да заплати на И. И. разноски в размер на 350 лева. Твърди се от касатора, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК. Претендира се неговата отмяна, както и да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Ответникът - И. И. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-8/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. И. против Разпореждане № 2174-28-103#2/19.07.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Ямбол, по пенсионно досие №[номер], с което е изменено разпореждане № 61/прот. №N01002/07.01.2011 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол и всички последващи, като му е определен от 23.04.2010 г. по-нисък размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отменено е Разпореждане № 75/прот. № 1014/14.02.2014 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, отказано е преизчисляването на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба за пенсии и осигурителен стаж (НПОС) и на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицето е задължено да възстанови неправомерно получените суми, ведно с лихвата по чл. 113 КСО. Решение № 2153-28-8/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол е обжалвано пред административния съд и в частта, с която органът е оставил без разглеждане, и е прекратил производството по жалба на И. И., против констативни протоколи №КВ-5-28-00378823/19.02.2018 г. и №КВ-5-28-00382662/27.02.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Ямбол. От фактическа страна по делото е изяснено, че И. И. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е определена и съответно му е изплащана на основание Разпореждане № 15/прот. №N01075/24.09.2010 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ - Ямбол, считано от 23.04.2010 г. в минимален размер. Действителният размер на пенсията е изчислен, след като лицето представя доказателства за внесени осигурителни вноски. В качеството си на самоосигуряващо се лице и като Едноличен търговец с фирма "И. Иванов-М. микс", същият представя осигурителни книжки, заверени от контролен орган на НОИ, за периодите: 01.04.1991 г. - 31.12.1993 г., 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г., 01.01.1997 г. - 31.08.1998 г. и 01.01.2007 г. - 22.04.2010 година. Видно от Разпореждане № 61/прот. № 01002/07.01.2011 г. на органа по "ПО", на И. е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, за трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане от 50 до 70, 99%), със срок на инвалидността до 01.04.2012 година. Размерът на пенсията е изчислен върху осигурителен доход 118503 лева за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и върху осигурителен доход 40239, 74 лева, реализиран от 01.01.1997 г. до 22.04.2010 година. С констативни протоколи №КВ-5-28-00378823/19.02.2018 г. и №КВ-5-28-00382662/27.02.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Ямбол е постановено, че на И. не следва да се зачете осигурителния стаж за следните периоди: от 01.04.1991 г. до 31.12.1996 г., от 01.05.1997 г. до 31.05.1997 г. и от 01.07.1997 г. до 31.07.1997 г., от 01.01.1999 г. до 31.12.2002 г.; от 01.01.2003 г. до 31.10.2003 г., от 01.10.2004 г. до 31.12.2004 г. и от 01.10.2009 г. до 31.12.2009 г., поради невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице. При тези данни директорът на ТП на НОИ - Ямбол приема, че на лицето неправилно е изчислена и изплащана пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Горното е послужило като фактическо основание за изменение на разпореждането от 07.01.2011 година. Органът счита, че от доказателствата за удостоверяване на осигурителния стаж на И., следва да бъде изключена осигурителната му книжка, тъй като с нея не се доказва наличието му за съответните периоди от време. На 20.12.2013 г. И. И. е подал заявление за преизчисляване на личната си пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 21, ал. 2 НПОС. С Разпореждане № 75/прот. № 1014/14.02.2014 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол пенсията е преизчислена от 20.12.2013 година. Включен е осигурителен стаж и доход за периода 07.01.2013 г. - 19.12.2013 г. по граждански договор във фирма "Топ фуудс-1" ЕООД. След извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя "Топ Фуудс 1" ЕООД с констативен протокол КВ-5-28-00379272/19.02.2018 г. е прието, че на И. не следва да се зачете осигурителен стаж от 07.01.2013 г. до 31.12.2013 г., поради невнесени осигурителни вноски на работещи без трудови правоотношения от страна на осигурителя "Топ фуудс-1" ЕООД. Изведен е довод от проверяващия екип, че при подаването на данните осигурителят е нарушил законово определените срокове съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С оглед на това обстоятелство Разпореждане № 75 /прот. № 1014/14.02.2014 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отменено с атакуваното разпореждане. Поради незачитане на определени периоди за осигурителен стаж, на лицето е проведена процедура за установяването му, като с писмо № 2174-28-103-1/13.04.2018 г. по чл. 1, ал. 5 НПОС от И. е поискано да представи удостоверение УП-2 с осигурителен доход за други три последователни години до 31.12.1996 година. След като не представя нови документи, въз основа на които да се изчисли осигурителния му стаж и доход, пенсията му е определена на база наличните данни в пенсионното досие. За да уважи жалбата на И. И. срещу Решение № 2153-28-8/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол първоинстанционният административен съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на относимите административнопроизводствени норми, съответно актът е материално незаконосъобразен. Съдът намира, че в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО, който е посочен като правно основание за издаване на процесното Разпореждане № 2174-28-103#2/19.07.2018 г., органът не е конкретизирал документите с невярно съдържание, въз основа на които е издадено Разпореждане № 01002/07.01.2011 г. и следващите разпореждания. Същите аргументи са изтъкнати и по отношение на Разпореждане № 1014/14.02.2014 г., с което не е зачетен осигурителния му стаж за периода на действие на гражданския договор, по който е работил в "Топ фуудс-1" ЕООД. Съдът обосновава материалната незаконосъобразност на акта с обстоятелството, че контролните органи на НОИ не са упражнили сигналната функция, която имат по чл. 108а КСО, след като са приели, че лицето е получавало пенсията въз основа на неистински документи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 НПОС и на доказателствената сила на представената осигурителна книжка на И., която е надлежно заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ - Ямбол, в съответствие с изискванията на чл. 5 и чл. 7 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В обжалваното съдебно решение са изложени съображения, съгласно които съдът не споделя правните доводи на административния орган, че незаплащането на осигурителните вноски от осигурителя "Топ фуудс-1" ЕООД е предпоставка на лицето да не се зачете осигурителния му стаж от 07.01.2013 г. до 19.12.2013 година. Обобщавайки, административният съд аргументирано достига до извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Ямбол е отменено, като потвърждаващо Разпореждане № 2174-28-103#2/19.07.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Ямбол. Решението на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу цитираните два констативни протокола, съдът обосновано е прогласил за нищожно, защото административният орган се е произнесъл без да бъде сезиран с конкретно искане. Решението на Административен съд Ямбол е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд, който е разгледал спора по същество, правилно е установил и обсъдил относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Ямбол е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на проверявания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразно първоинстанционният съд намира, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, защото административният орган не е доказал при условията на главно и пълно доказване, и с оглед разпределената му от съда доказателствена тежест, че е налице основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО. Съгласно текста на тази норма влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Налага се извод, че в конкретната хипотеза материалноправна предпоставка за изменението на стабилния административен акт е установяване наличие на съответния документ, които е неверен или неистински, от гледна точка на неговото авторство или съдържание. Касационната жалба съдържа твърдение, че представените от И. осигурителни книжки, заверени и приключени от финансов ревизор при ТП на НОИ - Ямбол, не са породили съмнения в пенсионния орган относно достоверността им, поради което с разпореждането от 07.01.2011 г. е изменена пенсията му за инвалидност поради общо заболяване. По-късно фактическите установявания на контролните органи, обективирани в констативния протокол от 27.02.2018 г., са послужили като основание за изменение на това разпореждане и всички следващи го. От данните по първоинстанционното дело е видно, че касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че приложените в административната преписка осигурителни книжки на лицето са подправени, неистински документи, или с невярно съдържание. Контролните органи при ТП на НОИ - Ямбол не са предприети действия по реда на чл. 108а КСО, което би било индиция, че през 2018 г. са се усъмнили във верността на представените от И. осигурителни книжки. Съгласно чл. 108а КСО, когато контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание, неистински или подправени документи и те са във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят прокуратурата. В текста на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО законодателят е изброил документите, без да посочва изрично дали се касае за официални или частни, което има значение за обвързващата съда и страните доказателствена сила, съответно за доказателствената тежест, в случай на оспорването им в хода на съдебното административно производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Следователно, до установяване по надлежния ред (оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по исков ред или по реда на НПК), че документът е подправен или неверен, материалната доказателствената сила на осигурителната книжка, като официален свидетелстващ документ, следва да бъде зачетена. Неоснователни са касационните доводи на директора на ТП на НОИ - Ямбол, че констатираното нарушение на осигурителното законодателство от "Топ фуудс 1" ЕООД, изразяващо се в невнасяне на осигурителни вноски на И. за посочените периоди от време, е причина да не му бъде зачетен осигурителния стаж от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. по граждански договор. Не се спори по делото, че осигурителят е подавал информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за И. И., с вид осигурен "14" – "работещи без трудови правоотношения". Извършваните проверки и установените задължения на работодателя "Топ фуудс-1" ЕООД за невнесени осигурителни вноски на лицето, не са основание за незачитане на осигурителния му стаж, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Законосъобразно административният съд приема, че И. не е подал жалба против цитираните два констативни протокола, поради което решението на директора на ТП на НОИ - Ямбол е прогласено в тази част за нищожно. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение