Решение № 370 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 408/2009 г.

Решение № 370 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 408/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Н. Т. П.-осъден с присъда № 162 от 13.ХI.2008 г. по нохд № 1539/2008 г. на Пловдивския районен съд, потвърдена с решение № 45 от 12.II.2009 г. по внохд № 1994/2008 г. на Пловдивския окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените две дела, след което П. да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане без да се конкретизира, от кой стадий. В съдебно заседание П. поддържа искането за възобновяване и оправдаване. Искането прокурорът намира за неоснователно и заключението му е да се остави без уважение. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда Н. Т. П. е признат за виновен в това, че на 8.Х.2008 г. в Пловдив е извършил хулигански действия по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, за които му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца, включващо задължителна регистрация на настоящия му адрес в Пловдив, задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и наказание обществено порицание. П. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е отправил към Н. Й. Х. от София закана с убийство от естество да създаде у заплашения основателен страх от осъществяването й, за което и на основание чл. 144, ал. 3 НК е осъден на пробация за срок от 7 месеца, включваща задължителна регистрация на настоящия адрес на П. в Пловдив и задължителни периодични срещи с пробационен служител. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, по-тежкото наказание пробация е определено като общо за съвкупността от престъпленията и към него е присъединено общественото порицание. Искането за възобновяване е неоснователно. Почти цялото изложение е посветено на договорните отношения между П, от една страна, и Н. Й. Х. и Г. Ем. В., представляващи "КА ЕМ ДЖИ 08" ООД, от друга, правоотношения, чиято валидност П. оспорва, но които правилно са преценени от двете съдебни инстанции като нямащи отношение към предмета на доказване. За последния е от значение установяването, имало ли е или не отправени от подсъдимия към Н. Х. закани и с какво съдържание, както и имало ли е или не негово, на П., поведение с признаците на чл. 325, ал. 1 или 2 НК. Посочените обстоятелства от значение за наказателната отговорност на П. по двете обвинения са установени по несъмнен начин от неангажираните родствено, емоционално или другояче служители на СОТ"Даикс" ООД и Шесто РПУ-Пловдив, свидетелите Ил. И., П. М., Д. И., П. Д. и Г. К., съответствието на техните показания с казаното от Н. Х. и Г. В. изключва съмнението за пристрастие от страна на Х., в частност, а противоречащите им показания на Г. М. и на П. С. обосновано са отхвърлени като необективни поради приятелските отношения на първия с П. и материалната зависимост от него на втората. От казаното следва, че двете съдебни инстанции не са допуснали нарушения при доказателствения анализ, ограничаващи процесуалните права на П. и съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Не е основателно твърдението за допуснато нарушение на материалния закон с признаването на П. за виновен при недоказано осъществяване от него на субективната страна на двете престъпления. За тази страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение. Що се отнася до заявеното в искането, че П. не съзнавал "антиобществения характер" на своите действия, то липсата на доказателства за наличие у искателя на недостатъчен за самооценка и самоконтрол интелектуален дефицит, прави по-нататъшния коментар върху това твърдение ненужен. Оплакването за явна несправедливост на наложеното за съвкупността от престъпления наказание не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Съобразно дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение