Решение № 25 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5860/2007 г.

Решение № 25 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5860/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) Образувано е по жалба на Т. А. Т. и С. Г. Т. против въззивно решение от 2.07.2007 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по гр. д. № 191/2007. С молба от 1.11.2007 г. касаторите са уточнили, че обжалват въззивното решение само в частта, с която иска на А. Т. Н. е уважен в размера на наследствената му част. Жалбата се основава на твърдение за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на чл. 110 и 87, ал. 3 ЗЗД и необоснованост. Ответникът по касация А. Т. Н. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на съдебното производство. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ищецът А неговата съпруга К са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане свой имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност на сина си Т. А. Т. по време на брака му със С. Г. Т. Прието е пълно неизпълнение на договорните задължение от приобретателите от момента на сключването му до устните състезания пред въззивната инстанция. Прехвърлителят К. Н. е починала на 4.06.1994 г. Нейни наследници са преживелият съпруг и децата Й. М. и Т. Т. Договорът е развален за 4/6 ид.ч от прехвърленото вещно право. Съдът е изложил съображения, че ищецът А има право на иск като страна по договора, както и като правоприемник по наследство на другия прехвърлител - в размер на наследствената си част. Приел е, че искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за тази 1/6 ид.ч. не е погасен по давност. Решенето е правилно като краен резултат в обжалваната му част. Спорът е за обосноваността и законосъобразността именно на този извод. Въззивният съд се е позовал на ТР № 30/17.06.1981 г. ОСГК ВС РБ, което, обаче има отношение към правото на иск във връзка с чл. 15, ал. 2 ГПК (отм.). Именно, съобразно закона и дадените в тълкувателното решение разяснения, искът е приет за допустим само до 4/6 ид. ч., защото А. Н. не притежава право да защитава субективните материални права на другите наследници на К. Н. и да иска разваляне на договора и за техните наследствени части. Вярно е, също така, че погасителната давност за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане спрямо К. Н. започва да тече от датата нейната смърт. От тогава, наследниците й, които по наследствено правоприемство встъпват в правата й на кредитор, имат право на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В случая, обаче, трябва да се има предвид, че К. и А. Н. са сключили договора, предмет на иска, както в своя полза (за лично получавани грижи и издръжка), но още и в полза на другия съпруг, докато е жив. Следователно, К. Н. е кредитор, както по изпълнението спрямо нея, така и по изпълнението в полза на бенефициера А. Н. Тя може да иска разваляне за неизпълнение както спрямо нея, така и като стимулант за неизпълнение спрямо ползващата се страна. Това право на иск е наследимо. А. Н., е предявил иск до размера на наследствената си част за разваляне на договора поради неполагане на грижи и издръжка спрямо К. Н., но още и като наследник на стимуланта по договора в полза на трето лица - поради неполагане на грижи и издръжка спрямо самия него. Сливането на уговорител и бенефициер по сделката, не я погасява, нито отнема от правомощията на страната с оглед двете различни качества. Правото да се иска разваляне на договора, сключен от Н. в полза на съпруга й, не е погасено по давност. Това следва от характерът и естеството на престацията, дължима от промитента - грижа и издръжка, която изисква ежедневно и непрекъснато изпълнение, което следва да е налице, включително към датата на устните състезания пред въззивния съд. Неизпълнението спрямо А. Н. е установено с решението в частта, която не е обжалвана (договорът е развален по тази причина в размер на 1/6 ид.ч.). Тогава, основателен е иска, предявен поради същото и в качеството му на правоприемник на стимуланта (за 1/6 ид.ч.). В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба и то трябва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът