Решение № 459 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 437/2010 г.

Решение № 459 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 437/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от тъжителя П. С. П. против въззивна присъда № 111 от 22.III. 2010 г. по внчхд № 5650/2009 г. на Градски съд-София с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и искане присъдата да се отмени изцяло. Защитата на подсъдимата поддържа жалбата да остане без уважение като неоснователна, на каквото становище е и прокурорът по отношение частта - оправдателна по чл. 147 от НК, която подлежи на касационна проверка. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: С обжалваната по касационен ред присъда е отменена първоинстанционната от 24.VI.2009 г. по нчхд № 7478/08 г. на РС-София, с която подсъдимата В. Д. М. е била призната за виновна за престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. I-во във вр. с чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 750 лв. глоба. Вместо това въззивният съд е постановил оправдаване на подсъдимата по това обвинение. Очевидно се касае до нова присъда, постановена от Градския съд-София, поради което и на основание чл. 346, т. 2 от НПК тя подлежи на касационна проверка изцяло. Жалбата е постъпила на 6.IV.2010 г., т. е. в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, така че е допустима. По същество е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касае допустимостта на касационната жалба, въпрос който е предмет и решен по чнд 320/2010 г. на I-во н. о. на ВКС. Не е налице и касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. След като изразът "...за да бъда лековерно набедявана от хора, които са с нисък морал и не уважават законите, институциите и органите на съдебната власт в тази държава." не може да бъде доказан по своето смислово съдържание, по време, място и по лице, не е насочен конкретно срещу жалбоподателя, не е характеристика и оценка на неговата личност и не е установено подсъдимата да е действала със съзнанието, че разпространява неверни позорни обстоятелства с цел да промени отрицателно обществената оценка за личността на пострадалия, законосъобразно е прието, че не са осъществени от обективна и субективна страна признаците на престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал.1, предл.I-во във вр. с чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.